На поименното повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК, в 11:18 часа, страните се представиха така:
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, редовно призован, не се явява, представлява се от юриск. Петкова, с пълномощно, което представя.
ОТВЕТНИКЪТ: К. У. М., редовно призован, се явява лично и с адв. Стоянов, надлежно упълномощен.
ЗА ВЪРХОВНА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА се явява прокурор Илиев.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД предупреди страните, че по време на съдебното заседание се извършва звукозапис.
Юриск. Петкова: Да се даде ход на делото.
Отв. М.: Разбирам български език. Да се даде ход на делото
Адв. Стоянов: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА касационната жалба на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет срещу решение № 23209/12.11.2024 г., постановено по адм. дело № 9280/2022 г. на Административен съд София - град, към която няма представени писмени доказателства.
ДОКЛАДВА отговор на касационната жалба, подаден от К. У. М., чрез адв. Стоянов, към който няма приложени писмени доказателства.
Юриск. Петкова: Поддържам касационната жалба. В днешното съдебно заседание представям на съда актуална справка относно Танзания, която моля да се приеме като доказателство.
Адв. Стоянов: Оспорвам касационната жалба. Няма да соча нови доказателства. Приложената справка да се приеме единствено за сведение, тъй като към настоящия етап на производството смятам, че няма съществено значение.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателство справката, представена от процесуалния представител на касационния жалбоподател.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
Юриск. Петкова: Считам, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно по мотиви изложени в касационната жалба. Моля да постановите решение, с което да отхвърлите решението на първоинстанционния съд.
Адв. Стоянов: Смятам, че първоинстанционния съд не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения на материалния закон и напрактиката на СЕС, още по - малко на постановеното решение по преюдициалното дело С-352/2023 г. Именно с постановяване на последното, СЕС прави ясно разграничение между понятията бежански статут, субсидиарна закрила, които са уредени в Директивата и хуманитарния статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, която се явява национална закрила извън ограниченията и извън рамките на Директива 2011/95. Същата закрила може да се предостави на лице, което е в крайна нищета, в каквото положение изпадна моят доверител след 27 години нелегален престой в България, без легален достъп до пазара на труда с цел да си осигури прехраната, без достъп до медицински грижи, от които има нужда и без внесени социални осигуровки дори и във времето, в което същите е следвало да бъдат внасяни от ответника. Смятам, че след този дълъг престой, административните органи са в абсолютна невъзможност да изпълнят мерките по ЗЧРБ за принудително връщане на доверителя ми, дори и същият да има ясната воля доброволно да се завърне в държавата си на произход. Съобразявайки това и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 14, пар. 2 от Директива 2008/115 не е транспонирана в националното законодателство, единствения възможен начин да се разреши казуса е в светлината на разпоредбата на чл, 9, ал. 8 ЗУБ. Поради изложеното, смятам, че първоинстанционното решение е абсолютно правилно и обосновано и моля да бъде оставено в сила, като претендирам разноски за настоящата съдебна инстанция, съобразно сключен договор.
ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е основателна по съществото си. Налице са отменителни касационни основания по чл. 209, т. АПК, тъй като първоинстанционният съд не е приложил правилно материалния закон, нито е изложил подробни и ясни мотиви по правнорелевантните факти по спора. В този смисъл представям заключение по чл. 16 АПК.
Юриск. Петкова (реплика): На първо място, оспорвам Договора за правна защита и съдействие, тъй като тези производства са освободени от заплащане, съгласно чл. 92 ЗУБ, с изключение на експертизи. Освен това, не може при липса на дефицит в законодателството, този дефицит да се преодолява чрез безразборно тълкуване на закона и прилагането на конкретна правна възможност към определен кръг от хипотези. Имам предвид да се прилага чл. 9, ал. 8 ЗУБ за други хуманитарни причини. Да, наистина моля почитаемия съд, при постановяване на решението си, да има предвид преюдициално дело № С-352/2023 и не това е решението на Европейския съд, а по - скоро Европейският съд предоставя държавата България да намери начин извън този, който е регламентиран за субсидиарна закрила в Директива 2011, да намери начин за тези чужденци, които не могат да бъдат върнати в държавата си по произход и не отговарят за предоставяне на субсидиарна закрила или бежанска въобще и не могат да бъдат завърнати в държавата си на произход, да им намерят начин да пребивават в държавата на легални основания, но това не е по ЗУБ.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:26 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: