П Р О Т О К О Л

 

София, 13.03.2025 година

 

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

   
Председател: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
Членове: ЮЛИЯ ТОДОРОВА
СЛАВ БАКАЛОВ
     
при участието на секретаря Мариана Салджиева
и с участието на прокурора Даниела Машева
сложи на разглеждане дело № 7715 по описа за 2024 година
докладвано от съдията ХАЙГУХИ БОДИКЯН
 

 

На поименното повикване на страните и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене в 14.12 часа:

СЪДЪТ обяви, че на основание чл. 150, ал. 3 ГПК се извършва звукозапис на съдебното заседание.

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: В. Н. Н., редовно призован, се явява лично и с адвокат З. Георгиева, надлежно упълномощена.

ОТВЕТНИКЪТ: Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /Комисия за противодействие на корупцията/, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт Т. Попова, надлежно упълномощена.

За Върховна касационна прокуратура се явява прокурор Машева.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА касационната жалба на В. Н. Н. срещу решение № 944/29.01.2024 г., постановено по адм. дело № 2337/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с подробно развити съображения по съществото на спора. В касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразно постановено решение във връзка с неправилно приложение на материалния закон. Цитирана е съдебна практика по казуси разгледани от Върховния административен съд. Моли да се отмени оспореното решение на първоинстанционния съд поради нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон, като се постанови друго решение по същество на спора и се отмени решението на административния орган. Представени са писмени доказателства към касационната жалба, а именно: трудов договор № 28/31.03.2018 г., сключен с ТУ-Габрово за заемане на длъжност заместник-ръководител на проект № BG05M2OP001-1.002-C03, длъжностна характеристика към трудов договор № 28/31.03.2018 г., допълнително споразумение № 382/25.04.2019 г. към ТД № 28/31.03.2018 г., отчетни доклади – 5 бр. за извършена работа по проект № BG05M2OP001-1.002-C03 от дати 30.09.2019 г., 31.10.2019 г., 29.11.2019 г., 28.02.2020 г. и 31.03.2020 г. първа писмена оценка № 80811/765/16.12.2022 г. на ИА „Програма за образование“ и съпроводително писмо към нея № 03-70/21.12.2022 г. Не е направено конкретно искане за приемане на тези доказателства в настоящото производство. Претендират се разноските по делото пред всички инстанции.

Ответникът не е депозирал отговор на касационната жалба.

 

Адв. Георгиева: Поддържам касационната жалба и направените в нея искания. Уточнявам, че представените към касационната жалба писмени доказателства са налични по делото. Представени са за улеснение на съда, тъй като преписката е изключително обемна. Затова не е направено специално искане за приемането им. Те съществуват към преписката още пред комисията. За улеснение на състава сме ги приложили. Не правя искане за приемането им.

Юрк. Попова: Оспорвам подадената касационна жалба. Нямам доказателствени искания.

Прокурорът: Нямам доказателствени искания.

 

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД с оглед уточнението на касатора намира, че не са направени по делото доказателствени искания. Същото е изяснено от правна и фактическа страна, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

 

Адв. Георгиева: Уважаеми върховни съдии, от името на своя доверител на първо място правя възражение за изтекла абсолютна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 във връзка с ал. 3 НК. Наказателното преследване се изключва по давност, ако не е възбудено в продължение на три години, като давността за продължавани престъпления е от датата на прекратяването им. Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, предвиден в предходния член.

В настоящия случай последният доклад, изготвен и подаден от [заличен текст] Н. е с дата 09.03.2020 г. и абсолютната давност е изтекла на 09.08.2024 г. Вярно е, че в Закона за противодействие на корупцията има изричен текст за прилагане на давността, но доколкото чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания, препраща към Наказателния кодекс, считам, че в случая би следвало да се приложат цитираните от мен норми на Наказателния кодекс. Няма нито правно, нито житейско основание за престъпления да има предвидена и да се прилага давност, а за административно нарушение, в каквото е обвинен доверителят ми, такава давност да не се прилага. Празнотата на закона не би следвало да бъде в ущърб на доверителя ми в случая.

В случай, че приемете, че не може да се приложи исканата от мен давност и не следва да се прекрати делото на това основание, моля на първо място на основание чл. 221, ал. 1, чл. 146, т. 1 от АПК да отмените решението на Административен съд – Пловдив, да обявите решението на Комисията за противодействие на корупцията за нищожно като постановено при липса на компетентност, да обезсилите решението на Административен съд-Пловдив и да прекратите производството като присъдите на доверителя ми направените за всички производства разноски.

Алтернативно в случай, че не приемете за нищожно решението на Комисията за противодействие на корупцията, моля да отмените решението на Административен съд-Пловдив като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Подробно съм изложила в жалбата съображенията си за тези направени искания и съм цитирала богата съдебна практика, основно на шесто отделение.

Ще маркирам - на първо място считам, че Комисията не е компетентна да се произнася по отношение на моя доверител, защото не може да се слага знак на равенство между чл. 6, ал. 1, т. 44 от Закона за противодействие на корупццията и чл. 7, ал. 1 от ЗОП. Член 6, ал. 1, т. 44 е изключение, което не може да се прилага чрез разширително му тълкуване, каквото е направила първо Комисията, а след това така е приел и Административен съд-Пловдив.

На второ място Административен съд-Пловдив е приел необосновано и незаконосъобразно, че пълномощното, издадено на доверителя ми на 17.06.2019 г. от ректора на Техническия университет му придавало качеството на лице, оправомощено по ЗОП. В тази насока съдът не е обсъдил изложените пред него подробно в жалбата срещу решението на Комисията доводи. Няма мотиви на съда в това отношение и поради това решението му е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същото се отнася и по отношение на три броя заповеди, които съдът е приел, че придават на доверителя ми качеството на публичен възложител. Тези заповеди е трябвало да бъдат тълкувани в съответствие и в съвкупност с вътрешните правила на Техническия университет, каквото искане е направено в жалбата до Пловдивския административен съд, но то не е било обсъдено изобщо от съда, няма мотиви в това отношение и отново се касае за липса на мотиви, тоест за съществено нарушение на процесуалните правила.

По отношение на твърденията на доверителя ми пред АС-Пловдив, че по същество е незаконосъобразно решението на Комисията - Комисията и съдът приемат, че са налице трите предпоставки, за да се ангажира отговорността на доверителя ми.

На първо място е приел, че действията на доверителя ми са извършени, защото той е получил възнаграждение, което е можело да повлияе върху обективното и безпристрастно упражняване на правомощията му. Доколкото се касае за възнаграждение за положен труд като член на комисията не би могло обосновано и законосъобразно да се приеме, че това възнаграждение представлява материална облага, която ангажира отговорността на доверителя ми. Частният интерес трябва да е свързан с предмета на обществената поръчка във всеки конкретен случай. Няма твърдение и не е доказана връзка между предмета на дейност на всяка от поръчките и някакъв частен интерес. Не са обсъдени нито едно от възраженията във връзка с трите предпоставки, които са направени пред съда и по тази причина е налице съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

СЪДЪТ: Във връзка с вашето изложение за изтекла абсолютна погасителна давност за нарушението, това възражение вие го правите сега или сте го направили пред първата инстанция?

Адв. Георгиева: Не беше изтекла давността тогава. Сега правя възражение за изтекла давност. Решението е постановено на 29 януари, а първият доклад, който е инкриминиран изтича давността му през февруари 2024 г. и след това през месеците на 2024 г. до септември 2024 г е изтекла давността по отношение на всички останали доклади, от последното извършено действие от доверителя ми, което е предмет на разглеждане от Комисията. Това е доклад, който е даден на 9 март, доколкото в продължение на години са се издавали тези доклади.

В. Н.: Бих искал да добавя още нещо към това, което беше заявено, че на тези дати на които са издадени или подписани въпросните доклади, които са основание за взетите решения от Комисията и приети след това от АС-Пловдив съгласно трудовия ми договор аз бях назначен на работа почасово в дните вторник, сряда, четвъртък и петък по два часа. На тези дати може да се провери, затова съм приложил акцентирано тази извадка от допълнителни доказателства, за да се види, че на тези дни, когато са подписани докладите аз нямам отчетени часове и не съм работил по проекта, въпреки, че има обвинение или основание, прието от Комисията и от Административния съд, че аз съм бил в конфликт на интереси, като съм получавал възнаграждение по две линии. Моля това да се има предвид.

Адв. Георгиева: Съдът е приел, че два пъти получава възнаграждение за едно и също нещо. Първо по договора си като заместник-ръководител на проекта и втория път като член на комисия, която е подготвяла процедури по ЗОП.

В. Н.: Или е извършвала избор на изпълнител. В първата писмена оценка, която беше на базата на назначена проверка на извършените всички и приключили процедури по Закона за обществените поръчки по този проект за изграждане на „Център за компетентност“ - филиал Пловдив на брой 28, има и в заключението може да се види, че няма установен конфликт на интереси или свързаност между мен и който и да е от участниците в тези процедури, избран за изпълнител на съответните поръчки.

СЪДЪТ: Доколкото разбирам вие имате трудов договор с Техническия университет – филиал Пловдив и с Технически университет – Габрово така ли?

В. Н.: Точно така.

СЪДЪТ: А единия трудов договор е почасов?

В. Н.: Да.

Адв. Георгиева: Договорът с Габрово е във връзка с проекта и затова е почасов и с определени дни, а докладите са подготвени и подадени извън тези дни.

В. Н.: Аз като ръководител на този проект за изграждане на „Център за компетентност“ по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ се извърши на базата на партньорство между седем научни организации, с водещ организацията в Габрово, с участието на ТУ-София чрез филиал-Пловдив и аз на базата на решения на Академичен съвет, които са приложени в преписката съм определен за ръководител на проекта от страна на ТУ-София в Пловдив. Приложено и е надлежно пълномощно от ректора да ръководя всички дейности по изпълнение на този проект. На базата на тези задължения съм участвал и в комисии по ЗОП.

От друга страна като директор на филиала, което е третостепенен разпоредител с бюджетни средства в рамките на консолидирания бюджет на ТУ-София, аз подписвах тези доклади за хоноруване на участниците в комисии, които са си свършили работата по ЗОП. Тези доклади са подготвени от ръководителя на отдел „Обществени поръчки“, съгласно вътрешните правила на ТУ-София. Бяха ми изпращани. Аз само съм ги подписвал. Те не са моя инициатива и дело. Всички участници в комисии, включително и тези, в които съм участвал, независимо като председател или член съм получавал едно и също възнаграждение по 150 лева като всички останали, които са участвали и свършили определена работа.

Юрк. Попова: По отношение на така изразеното от жалбоподателя, само искам да уточня специалната разпоредба на чл. 91 от ЗПК, който касае точно образуването на производството и срокът за образуването му, не по-късно от три години от извършване на нарушението. Сигналът е получен на 09.05.2022 г., образувано е производството на 14.06.2022 г. За установения конфликт на интереси първото най-далечно извършено нарушение е на 07.09.2019 г., което напълно влиза в този тригодишен срок, върнат от 2022 г. датата на образуване на производството.

По отношение на останалите изложени доводи в жалбата бих искала да взема допълнително отношение, но моля да отхвърлите жалбата като неоснователна и да постановите решение, с което да потвърдите решението на Административен съд-Пловдив като правилно и законосъобразно. Моля за срок за писмени бележки. Претендирам юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът: Уважаеми върховни съдии, считам, че касационната жалба е неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение. Не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционното съдебно решение е обосновано, правилно и при постановяването му са спазени материалноправните разпоредби, поради което предлагам същото да бъде оставено в сила. Представям писмено заключение с подробни съображения.

 

СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на ответника да представи писмени бележки в 7-дневен срок, считано от днес.

 

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че делото е изяснено и от правна страна и ще се произнесе със съдебен акт в законния срок след съвещание.

Протоколът е изготвен под диктовката на председателя на състава в съдебно заседание, което приключи в 14.35 часа и след изслушване на звукозаписа.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
СЕКРЕТАР: