На поименното повикване на страните и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене в 14.13 часа:

СЪДЪТ обяви, че на основание чл. 150, ал. 4 ГПК се извършва звукозапис на съдебното заседание.

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Национална здравноосигурителна каса, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

ОТВЕТНИКЪТ: "МБАЛ - Медицински комплекс Свети Иван Рилски" ЕООД, редовно призовано, се представлява от адвокат Х. Николова, надлежно упълномощена.

За Върховна касационна прокуратура се явява прокурор Филипова.

АДВ. НИКОЛОВА: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА касационната жалба на Национална здравноосигурителна каса, подадена чрез пълномощник главен юрисконсулт И. Попчева, срещу решение № 8887/21.10.2024 г., постановено по адм. дело № 1706/2020 г. по описа на Административен съдгр. Пловдив. Застъпени са съображения за допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Молят да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционния съдебен акт. Към касационната жалба не са приложени писмени доказателства. Не са формулирани доказателствени искания.

В срок не е постъпил отговор на касационната жалба.

Адв. Николова: Оспорвам касационната жалба. Нямам доказателствени искания. Няма да представям писмени доказателства.

Прокурорът: Нямам доказателствени искания.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, предвид липсата на искания за събиране на доказателства от страните, счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

Адв. Николова: Уважаеми върховни съдии, моля да оставите без уважение така подадената касационна жалба като неоснователна и недоказана. Единственият аргумент, който е изложен в нея е именно, че исковата претенция е заведена преждевременно, поради което не следва да бъде уважена.

Считам подобно твърдение за незаконосъобразно и невярно, тъй като претенцията за главница и лихва за месец март и април 2020 г., които се дължат за суми изплащани за неблагоприятни условия на работа, е заведена едновременно с обжалване на двата индивидуални административни акта, които определят размера на тези суми, а именно двете решения на Надзора на касата от 27.04.2020 г. и 27.05.2020 г., т.е. те са заведени едновременно. Никъде няма пречка в законодателството да се заведе едновременно жалба, с която се оспорва административния акт и искова претенция за сумите, които се дължат за обезщетение по ЗОДОВ.

На второ място, двете решения на Надзорния съвет на касата, едното е решение № РД-НС-04-42/27.04.2020 г., и второто е № РД-НС-04-56/27.05.2020 г, колегата в жалбата ги е цитирала и съответните дела, които са образувани. Искам да уточня, че сумите които се изплащаха за неблагоприятни условия на работа, не са от бюджета на НЗОК, а бяха от бюджета на министерството. Те се изплащаха целево, като помощи по време на пандемията, и се изплащаха и определяха месец за месец, както се вижда и от двете решения. Надзорният съвет е задължен всеки месец да определи сумата и той я е определил с тези две цитирани решения. В този смисъл исковата претенция е заведена в момента, в който е било редно да се заведе и когато тя е била дължима изплащане на лихвата. Обстоятелството, че половин година по-късно, даже и повече, не половин година, а три години по-късно юли месец 2023 г. Надзорът решава да промени тези стойности няма никаква връзка с дължимостта три години по-рано.

Ето защо, считам, че дължимостта на лихвите е от момента, в който Надзорът е следвало да се произнесе по тези суми и правилно да определи техния размер, което е април и май 2020 г., а не както в касационната жалба се твърди решение № РД-НС-04-48/04.07.2023 г. само, че това решение, тези стойности е следвало да се определят още към 2020 г., когато Надзорът има задължение да ги определи и да ги изплати и точно затова тогава е заведена исковата молба. В процеса на делата те взимат тези решения, съответно главницата е преклудирано правото, т.е. вече няма правен интерес да се поддържа тази претенция и остава само задължението за лихви.

Ето защо, считам, че исковата молба, в тази част, е основателна и доказана, изчислени са правилно размерите на лихвите и моля да оставите без уважение касационната жалба и да потвърдите първоинстанционното решение. Не претендирам разноски.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми върховни съдии, считам, че касационната жалба е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Не са налице релевираните касационни основания, които да представляват отменителни такива.

Съдът аргументирано е отхвърлил възражението на касационния жалбоподател. Що се отнася до момента на дължимост на лихвата, която действително следва да бъде определена към 2020 г., когато е била дължима основната претенция, а не впоследствие с влизане в сила на решенията, три години по-късно към 2023 г.

С оглед на това предлагам да оставите решението в сила, като правилно и законосъобразно. Представям писмено заключение с развити подробни съображения.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че делото е изяснено и от правна страна и ще се произнесе със съдебен акт в законния срок след съвещание.

Протоколът е изготвен под диктовката на председателя на състава в съдебно заседание, което приключи в 14.21 часа и след изслушване на звукозаписа.