На поименно повикване на второ четене в 11:03 часа и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК, страните се представиха както следва:
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: И. Я. С., редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. Пенчев, с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ: Директорът на ТП на НОИ - София-град, редовно призован, не се явява, не се представлява.
ОТВЕТНИКЪТ: "К. груп" АД, редовно призован, представлява се от адв. Шиклева, с пълномощно представено днес.
ЗА ВЪРХОВНА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА се явява прокурор Александров.
Върховният административен съд обяви, че на основание чл. 150, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, се извършва звукозапис на съдебното заседание.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
Страните /поотделно/: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шесто отделение, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА касационна жалба от И. Я. С., срещу Решение № 21836/31.10.2024 г., постановено по административно дело № 843/2024 г. по описа на Административен съд - София-град.
Към касационната жалба не са приложени писмени доказателства и не са формулирани доказателствени искания.
ДОКЛАДВА отговор по касационната жалба от "К. груп" АД,
Към отговора не са приложени писмени доказателства и не са формулирани доказателствени искания.
ДОКЛАДВА постъпили на 03.04.2025 г. писмени бележки от директора на ТП на НОИ – София-град, подадени чрез процесуален представител, с изложено становище по същество на спора, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Адвокат Пенчев: Поддържам касационната жалба. Няма да представям доказателства. Нямам доказателствени искания.
Адвокат Шиклева: Оспорвам касационната жалба. Поддържам депозирания писмен отговор на касационната жалба. Няма да соча доказателства. Нямам доказателствени искания.
ВРЪЧИ се отговор на касационната жалба на процесуалния представител на касационния жалбоподател.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шесто отделение, счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
Адвокат Пенчев: Моля да отмените първоинстанционното решение като неправилно поради противоречия с материалния и процесуалния закон и необоснованост по всички съображения, изложени в касационната жалба, и по съображенията, които систематизирано ще изложа в хода на устните състезания. Първото ни възражение срещу първоинстанционното решение се основава на това, че според нас първоинстанционният съд неправилно е оценил доказателствената съвкупност в противоречие с процесуалния закон и необосновано, по-конкретно по въпроса относно наличието на трудова злополука. Считаме, че по делото е безспорно, че служителят С. е работил като кранист към съответния работодател. Безспорно е също така, че в деня на инцидента, 2 март, същият се явява на работното място. В този смисъл са и писмените сведения на служител на работодателя, според който 2 март е за служителя отработен ден, на него е начислено трудово възнаграждение и му е заплатено. Така че е безспорно, че този ден той е работил. На следващо място, едно обстоятелство, което въобще не е разгледано от първоинстанционния съд и за което доказателства се намират в кориците на делото, е, че в началото на работния ден, в който се осъществява инцидентът, на служителя е проведен ежедневен инструктаж, който е удостоверен както с подпис на провелия инструктажа, така и на самия служител. Така че е безспорно, че същият се е явил на работното си място и е допуснат до работа от самия работодател.
На следващо място, по делото е установено, че няколко часа след началото на работния ден служителят претърпява падане, при което получава травма на рамото. Че става дума конкретно за падане, довело до травма на рамото, се установява в болницата, където служителят е закаран от свои колеги, стартирайки от работното си място в [населено място] до самата болница. Според нас от тези комплексно разгледани обстоятелства става ясно, че служителят е паднал в работно време, след като е започнал работа и на работното си място, предвид, че именно от това работно място е закаран от своите колеги в болница и то със средства на работодателя, с автомобила, с който е откаран, управляван от негов колега, а автомобилът е собственост на неговия пряк ръководител. Така че, когато тези безспорни обстоятелства се разгледат съвместно със свидетелските показания на свидетеля С., който, макар и син на пострадалия, не е следвало да бъдат напълно игнорирани тези доказателства, тъй като установяват релевантни факти, и когато се четат заедно с останалите доказателства по административната преписка, сред които обясненията на самия пострадал, според нас единственият възможен извод е, че се касае за трудова злополука. Тези обяснения, които са изключително подробни, дадени от пострадалия, че е пострадал при работа с кран и спъване в арматура, считаме, че могат и следва да бъдат разглеждани като доказателствени средства, доколкото това е един документ, който е изискуем по наредбата за разследване на трудови злополуки, събран е по делото и отново не може да бъде напълно игнориран, както е направил първоинстанционният съд.
На следващото място считаме, че следващата група аргументи е за това, че според нас, в противоречие с процесуалния закон и необосновано, първоинстанционният съд сам е извел една хипотеза, според която работникът е пострадал някъде другаде. Основният ни акцент срещу това е, че на първо място нито работодателят, нито административният орган по време на първоинстанционното производство са твърдяли, че служителят е пострадал някъде другаде, а и за подобен инцидент другаде няма събрано нито едно доказателство по делото. Един такъв хипотетичен извод, според нас, противоречи на обстоятелството, че, както казах и преди малко, в началото на работния ден на този служител му е направен инструктаж и той е преценен като годен за работа, допуснат е до работа, следователно не може да приемем, че той е постъпил на работа с травма на рамото, което и само по себе си би било доста екзотична хипотеза, да се яви на работа в такова състояние. Допълнителен аргумент е, че именно от работното си място е транспортиран до болница, а не от някъде другаде, закарал го е негов колега. Всъщност той признава обстоятелството, че го е закарал до болница, но по въпроса дали е получил инцидент на работното място казва, че не си спомня, като той не отрича наличието на инцидент.
Това не си спомняне ние го отдаваме на друг тип обстоятелства, които сме посочили в касационната жалба. И при такива свидетелски показания, според нас, съдът следваше да се насочи към по-информативни и доказателствени източници, каквито са свидетелските показания на свидетеля С., обясненията, дадени от пострадалия, разбира се, четени в съвкупност с всички други доказателства по делото. Третата група аргументи, които искам днес да посочим, е съвсем кратка, но е доста съществена.
Категорично е в противоречие със закона становището на първоинстанционния съд, че болничният лист има материална доказателствена сила за причината за неработоспособността. Това не е вярно, лекарите установяват какви са уврежданията на пострадалия, но дали те са вследствие на трудова или на битова злополука се определя от НОИ. И именно когато приключи настоящото производство, това е известно на всички, ако се признае трудовият характер на злополуката, всички тези болнични листове ще бъдат преиздадени с основание трудова злополука, т.е. водещо е решението на НОИ спрямо записването в болничните листове, а не от това какво е записано в болничните листове ние да правим заключение дали злополуката е трудова.
И на последно място, ако настоящият състав се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че има доказателствена непълнота по делото, не е напълно изяснено дали е налице трудова злополука или не. Според нас първоинстанционният съд има и служебни задължения, в случаите, в които даден въпрос изисква специални знания, той да назначи експертиза, все пак това е от доказателствените средства, които съдът служебно назначава, и в случая, чрез съдебно-медицинска експертиза би могла да хвърли допълнителна светлина по въпроса кога е настъпило увреждането, тъй като по извършените образни изследвания става ясно дали е прясна травма или е нещо с давност. Кога е настъпило увреждането може да се даде също заключение за механизма на увреждането, дали е при падане, дали е при някакво друго събитие и така нататък.
Тоест това би могло да бъде допълнителен източник на доказателства, както и, както сме посочили в касационната жалба, разпита на извършилия инструктажа по въпроса дали в началото на работния ден служителят изначално се е явил с травма на рамото на работа. Това са най-общо съображенията, които имаме. Поддържаме и всичко изложено в касационната жалба.
Претендирам разноски за указаната от мен безплатна защита.
Касационният жалбоподател С.: Поддържам казаното от адвоката.
Адвокат Шиклева: Поддържам изцяло изложеното в отговора на касационната жалба, като оспорвам по отношение на изложените от касационния жалбоподател твърдения.
Само две думи бих искала да кажа във връзка с твърденията на колегата, че по делото няма събрани доказателства, от които да е установено падане, както той неоснователно и необосновано твърди.
Няма доказателства за установеното падане. Всъщност от събраните по делото доказателства не могат да се установят предпоставките за наличието на трудова злополука и за ангажиране на отговорността на доверителя ми, тъй като няма безспорни доказателства, че увреждането е настъпило по време на работа, във връзка с извършваната дейност, както и няма доказателства за конкретния механизъм, момент и място на настъпване на твърдения инцидент. На следващото място само искам да посоча, че инструктажът в началото на деня, инструктаж относно безопасността за работа, този инструктаж не включва в себе си проверка на физическото състояние на служителите, нито пък дали те са болни, пострадали или не, така че това също не може да сочи на доказателство, че лицето не се е явило на работа, вече претърпяло този инцидент.
Както на тези основания, така и на подробно изложеното в отговора на касационната жалба, моля да постановите решение, с което да отхвърлите касационната жалба като неоснователна и недоказана. Смятам, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
На следващо място правя възражение за прекомерност на размера на възнаграждението на колегата.
ПРОКУРОРЪТ: Считам касационната жалба за неоснователна.
Моля да оставите в сила първоинстанционното решение.
Представям писмено заключение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА към делото писмено заключение на прокурора.
Адвокат Пенчев /реплика/: По въпроса, че липсват всякакви доказателства за падането на пострадалия, на първо място такова доказателство представлява лист за преглед на пациент в спешното отделение на „Св. Анна“, където именно с такива данни постъпва пострадалият, който е паднал с болка, и след изследванията е установено обективното състояние за травма на ръка. А по въпроса за първоначалния инструктаж, според Наредбата за инструктажите, служители, при които по време на инструктажа се установява, че не са в обективно състояние да работят, не се допускат до работа. Каквито данни ние по делото нямаме, че работникът е бил със счупена ръка в началото на работния ден и не е допуснат до работа.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шесто отделение, счете делото за изяснено и от правна страна, като обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание.
Протоколът е съставен под диктовка на председателя в съдебно заседание, което приключи в 11:20 часа и след изслушване на изготвения звукозапис.