На поименно повикване, и след спазване на разпоредбата на чл.142, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, страните се представиха така:
СЪДЪТ уведоми страните, че в съдебно заседание се извършва звукозапис.
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София - редовно призован, се представлява от юрк. Михайлова - надлежно упълномощена от днес.
ОТВЕТНИКЪТ "Лукойл България" ЕООД - редовно призован, се представлява от адв. Пекунов - надлежно упълномощен.
ЗА ВЪРХОВНА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА - прокурор Машева.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу Решение №24219/14.07.2025г., постановено по адм. дело №7857/2024г. по описа на Административен съд - София-град.
Към касационната жалба няма представени писмени доказателства.
ДОКЛАДВА отговор на касационна жалба от името на ответника по касация, в който се съдържа доказателствено искане за за приемане като доказателства на заверени копия на договор за заем, съобщение за цесия и справка за международни пазарни цени, заверени по реда на чл. 183 от ГПК.
ЮРК. МИХАЙЛОВА: Поддържам касационната жалба. Няма да соча други доказателства. Нямам доказателствени искания.
Представям списък на разноските, с копие за другата страна.
АДВ. ПЕКУНОВ: Поддържам доказателствените искания. Моля, жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Поддържам отговора. Няма да соча други доказателства. Нямам доказателствени искания.
ЮРК. МИХАЙЛОВА: По доказателственото искане, предоставям на съда.
СЪДЪТ намира представените с отговора на касационната жалба писмени доказателства за допустими, относими и необходими, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, заверени по реда на чл.183 от ГПК копия от Договор за заем LFA-008/14.03.2008г., сключен между "Лукойл България" ЕООД и "LUKOIL EUROPE HOLDINGS" B.V.; Notice of assignment от 25.11.2014г., с което заемодателят е бил заменен от "LUKINTER FINANCE" B.V.; Справка за международните пазарни цени на бензин и дизелово гориво съобразно приложимите котировки Platts за периода 01.01.2017г. - 31.12.2018г., ежедневни публикации.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото списък на разноските, представен от името на касационния жалбоподател.
ПРЕДЯВИ списъка на повереника на ответника по касация.
АДВ. ПЕКУНОВ: Считам, че е прекомерно възнаграждението, което претендират.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
ЮРК. МИХАЙЛОВА: Моля, да постановите решение, с което да отмените решението на Административен съд - София-град. Същото е неоснователно и незаконосъобразно. Подробни съображения са изложени в подадената от нас касационна жалба и допълнително представям писмени бележки.
АДВ. ПЕКУНОВ: Аз съвсем накратко ще се спра, два казуса са предмет на разглеждане по делото.
Първият казус - Трансферни и непазарни цени при продажбата на горива на едро. Индикаторът, който е възприет за да се стигне до извода, че цените между "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас" и "ЛУКОЙЛ България" са непазарно високи, т.е. "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас" продава на "ЛУКОЙЛ България" на по-високи цени от пазарните е индикаторът "EBIT", т.е. оперативна печалба. Оперативната печалба е косвен метод, когато се разглежда трансферно ценообразуване. Той не касае пряко цените, в случая цените между "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас" и "ЛУКОЙЛ България", а касае оперативния резултат от дейността, на базата на който се стига до извод, дали цените са пазарни или непазарни. В случая, логиката на данъчната администрация е следната: Тъй като оперативната печалба за двете процесни години - 2017 и 2018г., двете дейности - на едро и на дребно, е по-ниска от средната за извадката на търговците, т.е. съпоставимата извадка за средното за икономиката, тъй като оперативната програма е по-ниска от средната за икономиката, данъчният орган вади извода, че входящите цени на "ЛУКОЙЛ България" и доставните цени на "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас" са по-високи от пазарните. Това е логиката на Уважаемата данъчна администрация.
Нашата гледна точка е малко по-различна. Между данъчната администрация и нашето дружество няма спор и в ревизионния акт това изрично е записано, и няма никакъв спор по този въпрос, че изходящите цени на "ЛУКОЙЛ България", т.е. цените към неговите клиенти са пазарни. Данъчната администрация казва, че всички оперативни разходи на "ЛУКОЙЛ България" са съпоставими с оперативните разходи на останалите търговци в извадката, поради което единственият извод - логически, който може да се направи, за да има по-нисък оперативен резултат е, че входящите, доставните цени от "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас" са по-високи. Но и пред първата инстанция, мисля, успешно доказахме с експертиза, че всъщност, проблемът на по-ниската оперативна печалба не е във входящите цени от "Нефтохим Бургас", а е в обстоятелството, че два разхода на "ЛУКОЙЛ България" не съществуват при останалите търговци в извадката или са много по-ниски. Двата разхода са: Ефектът на запасите, който го има само при "ЛУКОЙЛ България" и това данъчната администрация не го оспорва въобще - да, така е, и другият разход, който е най-значителният всъщност, е Амортизацията. Амортизацията при "ЛУКОЙЛ България" като дял от приходите от продажби, т.е. като тежест при формирането на оперативната печалба, е диспропорционално по-висока.
Когато вещото лице изготви експертизата, тя сметна колко би била амортизацията, ако беше средна за търговците в извадката и когато приложи тази средна амортизация, се видя, че оперативната печалба на "ЛУКОЙЛ България" влезе, дори в някои периоди, и по-висока от средната за търговците в извадката.
Данъчната администрация пред първата инстанция лансира тезата, че амортизацията при "ЛУКОЙЛ България" кореспондира с разходите за наеми и транспорт при другите търговци, заради тръбопровода Бургас-София, за който сега се говори по телевизията всеки ден. Ние помолихме вещото лице, заедно с данъчната администрация, да изготви варианти на експертизата, при които да сравни както амортизацията, така транспортните разходи, така и наемите на търговците с извадката и при "ЛУКОЙЛ България", и ще се получи същото. Тоест, че "EBITA" - оперативната печалба на "ЛУКОЙЛ България" влезе в пазарни норми.
Ние предложихме и още един подход, за да проверим нещата дали действително са така, както изглеждат. Помолихме експертизата да направи още един разрез, а именно да види как изглежда брутната печалба на "ЛУКОЙЛ България", сравнена с търговците от същата извадка. Брутната печалба, тя не се занимава с оперативните разходи. Там няма амортизация, няма транспорт, няма нищо. Брутната печалба е отношението между себестойността, т.е. входящите цени преди всичко, заедно с непосредствено свързания транспорт и изходящите цени, т.е. приходите от печалба и оборота. Това е директен метод, за разлика от косвения, който е оперативната печалба. И какво показа вещото лице и направеният от него анализ? Че когато се види брутната печалба на "ЛУКОЙЛ България", тя дори излиза над средната за търговците от извадката, зависимост от периода и типа дейност. Поради което, ние мислим, че действително по-ниската оперативна печалба на "ЛУКОЙЛ България" не се дължи на обстоятелството, че входящите цени на "ЛУКОЙЛ България" са по-високи, а се дължи на обстоятелството, че "ЛУКОЙЛ България" има специфични и много по-високи оперативни, двата за които казахме - ефектът на запасите и амортизацията.
Вторият въпрос, кой е разглеждан, съвсем накратко, това е лихва по един вътрешнокорпоративен заем. Спори се дали процентът на лихвата е по-висок от пазарния и съответно има скрито разпределение на печалбата и трансферно ценообразуване, а не пазарно или не. Вещото лице изготвило експертиза, твърди, че лихвата е пазарна.
В касационната жалба, данъчната администрация твърди, че да, лихвата би била пазарна, но лихвата е пазарна, понеже заемът е необезпечен, а данъчната администрация твърди, че заемът е обезпечен, като привежда най-различни логически разсъждения, най-вече базиращи се на обстоятелството, че "ЛУКОЙЛ България" е теглил такива кредити и ги е обезпечавал с корпоративна гаранция. Само, че тези кредити действително са били теглени и обезпечавани с корпоративен данък, но те са били и към трети лица, към банки. А, тъй като тук се касае за вътрешнокорпоративен кредит, той не е обезпечен. Става въпрос за 150 000 000 долара кредит, който не е обезпечен. Това е видно то договора за заем и разбира се, в рамките на ревизията не е констатирано и ние твърдим, че категорично той не е обезпечаван, няма такъв разход за обезпечение. Тоест, заемът е необезпечен.
Не претендирам разноски.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че касационната жалба е неоснователна и същата следва да бъде отхвърлена. Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлагам да бъде оставено в сила.
Представям писмено заключение.
СЪДЪТ,
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото писмените бележки представени от името на касатора.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото писмено заключение на прокурор от Върховна касационна прокуратура.
СЪДЪТ слага край на устните състезания и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок!
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:34 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: