На поименното повикване на страните и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене в 16.18 часа:

СЪДЪТ обяви, че на основание чл. 150, ал. 4 ГПК се извършва звукозапис на съдебното заседание.

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: "Лайф съпорт медикал" ЕООД, редовно призовано, се представлява от адвокат Е. Андонова, надлежно упълномощена.

ОТВЕТНИКЪТ: Директорът на Районна здравноосигурителна каса гр. Плевен, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт Д. Герасимов, надлежно упълномощен.

За Върховна касационна прокуратура се явява прокурор Христозова.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА касационната жалба на "Лайф съпорт медикал" ЕООД, подадена чрез пълномощник адвокат Ю. Дацев, срещу решение № 3286/07.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2226/2024 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Към касационната жалба не са приложени писмени доказателства. Не са формулирани доказателствени искания. Претендират се разноските по делото пред двете съдебни инстанции.

ДОКЛАДВА отговор от ответника - Директор на Районна здравноосигурителна каса гр. Плевен, подаден чрез пълномощник главен юрисконсулт Д. Герасимов от 07.05.2025 г. Не са приложени писмени доказателства. Не са формулирани доказателствени искания.

ДОКЛАДВА частна жалба от "Лайф съпорт медикал" ЕООД, подадена чрез пълномощник адвокат Ю. Дацев против решение № 3286/07.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2226/2024 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив в частта, която има характер на определение за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на производството по делото. Не са приложени писмени доказателства. Не са формулирани доказателствени искания.

ДОКЛАДВА възражение от ответника - Директор на Районна здравноосигурителна каса гр. Плевен, подадено чрез пълномощник главен юрисконсулт Д. Герасимов от 28.04.2025 г. по частната жалба на лечебното заведение.

ДОКЛАДВА молба-становище вх. № 23046/05.11.2025 г. от касатора, подадена чрез пълномощник адвокат Ю. Дацев за даване ход на делото, поддържат касационната и частната жалба, и излагат подробни съображения по съществото на спора. Не са приложени писмени доказателства. Не са формулирани доказателствени искания.

Адв. Андонова: Уважаеми върховни съдии, поддържам касационната жалба. Няма да соча доказателства. Поддържам и частната жалба. Нямам доказателствени искания.

Юрк. Герасимов: Уважаеми върховни административни съдии, считам така представения доклад от съда за обективен, ясен и точен. Противопоставям се изцяло на касационната жалба. Нови доказателствени искания нямам. Нови доказателства няма да соча.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

Адв. Андонова: Уважаеми върховни съдии, моля да уважите касационната жалба. Считам, че в подробните основания в нея е застъпено нашето становище. Твърдим, че е неправилен изводът на съда по отношение на компетентността на директора на РЗОК-Плевен, доколкото съдът се позовава в решението си на две норми – чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, въпреки че и двете норми касаят безспорно уреждане на контрол по отношения, свързани с договорите за медицинска помощ, които по никакъв начин не могат да бъдат приравнени на договори по чл. 45, ал. 16 от ЗЗО и те са за предоставяне на помощни средства за хора с увреждания.

Считам, че пренасянето по аналогия на правилата за договорите за медицинска помощ са неприложими. Такава аналогия не е редно, не е правилно и не е допустимо да се прави, а именно това е направено. Съдът през цялото време тълкува процедурата по провеждане на проверки във връзка с договори за медицинска помощ и твърди, че след като има право да осъществява контрол по договорите за медицинска помощ, директорът на РЗОК има право да издаде заповед, с която да наложи санкции и дори и да прекрати договора. Категорично оспорваме това твърдение и сме извели доводи за това.

Що се отнася до отговора ответникът твърди, че съгласно чл. 18 от договора директорът на РЗОК има право да контролира изпълнението на договора. Само, че този Индивидуален договор представлява типов договор, който е изготвен от управителя на НЗОК и там се посочва като основание за правомощията на директора на РЗОК чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, която отново е норма, която урежда договорите за медицинска помощ. През цялото време се прави се някакво позоваване, за да се обоснове правомощие на директора на РЗОК за това да прекратява договори и да налага санкции по чл. 45, ал. 6, тези договори, които са за помощни средства, въз основа на норми, които се отнасят за договорите за медицинска помощ.

Поради тази причина, моля да приемете, че възражението ни за това, че е некомпетентен бил органът, който е издал заповедта е извод, който налага основание да се приеме за нищожна процесната заповед и налага отмяна на решението. Моля да уважите касационната жалба. Ще представя писмени бележки.

Що се отнася до частната жалба там съдът е отказал да приеме, че е приложима нормата на чл. 140, ал. 1 от АПК въпреки, че има две заповеди – едната е процесната заповед и една повторна заповед, която е по повод явна фактическа грешка. Съдът е приел, че след като е изтекъл срокът по втората заповед за поправка следва, че е просрочена и първата процесна заповед, поради което е недопустимо производството по оспорване на законосъобразността на заповедта. Доколкото не е посочен органът пред, който следва да се обжалва първоначалната заповед, считам, че са налице основанията по чл. 140, ал. 1 и моля да приемете, че е неоснователно прогласяването за недопустимо производството като просрочено и да върнете делото за разглеждане от друг състав на съда в гр. Пловдив.

Представям подробни писмени бележки по частната жалба и по касационната жалба, както и списък с разноските, и договор за правна защита и съдействие.

Юрк. Герасимов: Уважаеми върховни административни съдии, считам така подадената касационна жалба срещу № 3286/07.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2226/2024 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив за процесуално допустима, тъй като същата е подадена в срок от лице, имащо активна процесуална легитимация за това.

По своята същност се явява изцяло неоснователна и недоказана по причини, подробно изложени в отговора на касационната жалба. Ще посоча само няколко акцента във връзка с казаното от процесуалния представител на касатора.

На първо място така развития анализ от страна на адвокат Дацев и днес изложеното от процесуалния представител на касатора е принципиално относим, но неточен към съответния правен спор, защото нормата, която препраща към сключените индивидуални договори е чл. 45, ал. 16 от ЗЗО, а това което адвокат Андонова спомена за липсата на материална компетентност от страна на проверяващите не е така. Именно това е съобразил правилно първоинстанционният съд, защото процедурата по контрол е уредена именно в чл. 72, ал. 2 и сл., която възлага на управителя на НЗОК, съответно на директорите на съответните РЗОК да осъществява контрол, а именно и в чл. 73 и чл. 74 са разписани правомощията на контрольорите. Те няма как да бъдат разписани подробно в договора, защото техните права и задължения се следват по закон.

Ето защо, първоинстанционният съд много точно е посочил това в съдържанието на първоинстанционното решение.

На следващо място в него първоинстанционният съд много точно е разгледал искането за прогласяване на нищожността. Определил е защо го е разгледал по същество и защо не е разгледал искането за незаконосъобразността, тъй като самата жалба е просрочена. Противно на казаното от колегата в мотивите на така постановеният съдебен акт, съдът подробно се е спрял при изчисляването на сроковете и е обяснил защо жалбата се явява просрочена в тази част и не следва да бъде разглеждана по същество. Нещо повече въпреки, че не е разгледал жалбата по същество по тази причина той не се е ограничил в това и не е ограничил следващата му се проверка за законосъобразност, а я е разгледал от външна и вътрешна страна, така постановената заповед за санкции от страна на директора на РЗОК, както и тази, с която е поправена поради явна фактическа грешка.

Поради това така постановеното съдебно решение не страда от каквито и да е правни пороци.

По отношение начина на финансиране и редът за сключване на договори, той е уреден именно в Закона за здравното осигуряване и е плод на законодателна инициатива, а не плод на съглашението между страните, тъй като сключеният Индивидуален договор между страните има характер на административен договор по чл. 19а от АПК.

Ето защо, така постановеното първоинстанционно решение не страда от каквито и да е правни пороци и следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно от настоящата съдебна инстанция.

Адв. Андонова: Договорите за медицинска помощ е дейност от сферата на здравното осигуряване. Договорите по чл. 45, ал. 6 не са такива. Това да се прилагат по аналогия правилата за здравното осигуряване, въпреки, че не се касае за дейност, която е от тази сфера е недопустимо и другото което е, това твърдение, че това е договор по чл. 19 от АПК е неоснователно, защото органът, за да сключи такъв договор трябва да има правомощия, за да е страна по договора и да представлява възложителя, а в случая твърдим, че РЗОК-Плевен няма правомощията да издава процесната заповед за налагане на санкции.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми върховни съдии, считам подадената жалба за неоснователна, а изводите на съда за правилни и законосъобразни. Именно директорът на РЗОК е компетентният орган, който съгласно чл. 74, ал. 5 от ЗЗО е оправомощен да издаде заповед, с която се налагат санкции при констатирани нарушения. Предоставям подробно писмено заключение.

Реплика на адв. Андонова: Касае се за неяснота в закона. Моля да се произнесете по този основен въпрос, защото и прокуратурата твърди, че е приложима тази разпоредба. Тя категорично се отнася за договори за медицинска помощ, които са от друга сфера, нито по Националния рамков договор се финансират. Те се финансират от министерството на здравеопазването, така, че да се смесват двата вида договори и да се прилагат по аналогия едни правила за един договор, който е в една определена сфера не е редно и е недопустимо.

Дуплика на юрк. Герасимов: Очевидно от страна на процесуалните представители на касатора е налице едно неразбиране. Наистина правото в сферата на здравеопазването е строго специфично. Дори на мен, който от 15 г. работя тази работа има моменти, които будят все още недоумение в мен, но в случая е важно, което посочих. Вие казахте дейностите по медицинските договори се финансират от министерството на здравеопазването. Това категорично не е така. Заплащането на дейността, отчетена от медицинските специалисти в болничната и извънболничната помощ, независимо дали са индивидуална или групова практика, съответно ДКЦ или МЦ или болница, се заплаща от бюджета на НЗОК. Бюджетът на МЗ и бюджетът на НЗОК са два различни бюджета и те са част от републиканския бюджет. В случая заплащането на дейността на помощните средства също е от бюджета на НЗОК. Когато се касае за разходване на бюджета на НЗОК, то законодателят е предвидил механизъм за контрол на разходването на тези средства, а именно длъжностните лица, които са контрольори в състава на съответните РЗОК, съответно на НЗОК. Когато твърдите, че се осъществява неправомерно контрол спрямо вас, твърденията ви са изцяло безпочвени, защото не може да има контрол от длъжностно лице на база на разписани права и задължения в договор, защото тук се бърка облигационната връзка между страните и отношенията на власт и подчинение, които са характерни в административното право. Именно затова законодателят е подходил по този начин и имено затова договорите имат характер на административни договори и това е една от причините да сме пред този съд, а не пред ВКС.

СЪДЪТ ДАВА възможност на страните да представят писмени бележки в 7-дневен срок, считано от днес.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че делото е изяснено и от правна страна и ще се произнесе със съдебен акт в законния срок след съвещание.

Протоколът е изготвен под диктовката на председателя на състава в съдебно заседание, което приключи в 16.35 часа и след изслушване на звукозаписа.