На поименно повикване на второ четене в 12:32 часа и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК, страните се представиха както следва:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: А. О. Н., редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. Николов, адв. Димитров и адв. Мянкова, надлежно упълномощени.

ОТВЕТНИКЪТ: Комисия за противодействие на корупцията ,редовно призован, представлява се от юрк. Трифонов, с пълномощно по делото.

ЗА ВЪРХОВНА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА се явява прокурор Машева.

Върховният административен съд обяви, че на основание чл. 150, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, се извършва звукозапис на съдебното заседание.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Страните /поотделно/: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шесто отделение, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА касационна жалба от А. О. Н., срещу Решение № 347/ 22.04.2025 г., постановено по административно дело № 13/2025 г., по описа на Административен съд - Разград.

Касаторът е обосновал теза за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Иска се отмяна на съдебното решение и решаване на делото по същество чрез отмяна на решението от 02.12.2024 година на Комисията за противодействие на корупцията в абзаци от 1 до 6. В условията на евентуалност, след отмяната на съдебния акт, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, съгласно указанията.

Към касационната жалба не са приложени писмени доказателства и не са формулирани доказателствени искания.

Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил.

Адвокат Николов: Поддържам касационната жалба.

Няма да представям доказателства.

Нямам доказателствени искания.

Позовали сме се на всички три касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Моля за ход по същество.

Юрисконсулт Трифонов: Оспорвам касационната жалба.

Няма да соча доказателства.

Нямам доказателствени искания.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шесто отделение, счете делото за изяснено от фактическа страна и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

Адвокат Николов: Уважаеми господин председател, уважаеми върховни административни съдии, от името на нашия доверител моля да постановите съдебно решение, с което да отмените изцяло решението по административно-характер дело № 13/2025 г. по описа на Административен съд – Разград, да решите спора по същество, като отмените атакуваното решение на индивидуален административен акт на Комисията за противодействие на корупцията като неоснователно и незаконосъобразно.

Налице са и трите основания за незаконосъобразност – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, а именно: нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и, разбира се, необоснованост.

Претендираме разноски, съгласно списък, който представяме в днешното заседание.

Само накратко, ще си позволя да се фокусирам върху нарушенията на материалния закон.

Поддържаме касационната жалба, считаме, че са налице съществени нарушения на материалния закон, най-малкото на три основания.

На първо място, Комисията за противодействие на корупцията няма мандат от парламента. От тази гледна точка решението е нищожно. Това обстоятелство следва от факта, че съгласно преходните и заключителни разпоредби на закона, параграф 7, новият състав на комисията следваше да бъде избран в тримесечен срок от 6.10.2023 г. Ноторно известен факт е, че това не се случи. При това положение считаме, че липсва компетентен орган, който да се произнася по каквито и да било производства.

Обратно на мотива на първия съд, който твърди, че в конкретни случаи следва органът, който е с изтекъл мандат, да продължи да изпълнява функциите си до избора на нов състав, ние се противопоставяме и твърдим, че тук този принцип не може да се приложи, тъй като просто няма първи състав – няма състав с изтекъл мандат. Комисията за противодействие на корупцията просто не е избрана до момента. Тя е действала в състав КПКОНПИ.

Второто ни основание е насочено най-вече към абзац първи, ведно с абзаци втори и трети на индивидуалния административен акт. Считаме, че Законът за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество – отменен – не може да бъде материалноправно основание за юридически факти, за които се твърди, че са конфликт на интереси и са възникнали преди 6.10.2023 година. Няма такава преходна разпоредба в Закона за противодействие на корупцията – новия. Там имаме параграф 5, който въвежда едно единствено изключение за приложение на отменения режим след 6.10.2023 година, и то по висящи производства, които са били такива към 6.10.2023 година.

ЗПК е отменен в 0:00 часа на 6.10.2023 година. Настоящото производство, както е известно, е образувано с решение на комисията през август 2024 година. Не е възможно приложение на отменен режим, без законодателят в преходните и заключителните разпоредби да се е произнесъл по този въпрос.

Тук първият съд също бърка, защото казва, че по общите принципи на административнонаказателното право следва да се прилага материалният закон, който е в сила към датата на съответното деяние. Това, първо, въобще не е така, защото понякога се предвиждат по-високи санкции в стария закон, но, от друга страна, това, което ми се струва по-важно, е, че в конкретния случай вече имаме формирана съдебна практика на Шесто отделение, която моля да съобразите.

С решение от 4 юни по АХД № 1684/2025 година състав на Шесто отделение прецени, че по юридически факти, възникнали преди 6 октомври, за които няма висящи производства, не съществува никаква възможност за приложение на отменения закон. Не съществува, разбира се, и възможност за приложение на новия Закон за противодействие на корупцията към тези юридически факти, тъй като той няма обратно действие.

И третият ни аргумент от материалноправна гледна точка, аз ще се опитам да синтезирам, е свързан с обстоятелството, че съставът на отменения чл. 58, изр. 1, предложение 4 – издаване на актове в частен интерес – в конкретния случай просто го няма. Няма и двете изискуеми предпоставки – нито упражнено правомощие, нито частен интерес.

Налице е третата – лице, заемащо публична длъжност. Липсата на упражнено правомощие следва от обстоятелството, че с процесните заповеди господин Н. си е възложил задължения, не права. Ясно е определението на Върховния административен съд, което се възприема що е акт по смисъла на чл. 58, изречение 1 от този закон, както и от предишните, така и от действащия ЗПК – става дума за документ, който създава права или облагодетелства физически и юридически лица. В този случай тези заповеди създават задължения.

Второ. Всичките заповеди са издадени по повод и на основание на Изборния кодекс.

Също така в практиката се изисква да се отчитат спецификите на съответния специален закон, тогава когато трябва да се прецени има или няма упражнено правомощие в частен интерес. Изборният кодекс възлага на всички кметове редица отговорни правомощия. Във всяка една от заповедите е посочен текст от Изборния кодекс. Те са свързани най-вече с реализиране на активното избирателно право на гражданите, което налага извънреден труд.

Трето. Институтът на извънредния труд е напълно приложим към статута на кметовете, а именно – обстоятелството, че съгласно чл. 38, ал. 7 от ЗМСМА кметовете имат трудово правоотношение, т.е. правоотношение, което е приравнено на трудовото.

Моля обаче да съобразите най-вече нашето съображение – и с това ще приключа – за това, че липсва релевантен частен интерес, който да води до облага по конкретния казус. Комисията за противодействие на корупцията е решила критерия дали има или няма частен интерес да бъде спрямо останалите служители. Така е отбелязано в чл. 8, ал. 2 (ако не ме лъже паметта) от тяхното решение. Това само по себе си означава следното – че трябва да се сравни извънредният труд на господин Н. с този на няколко други десетки служители. Това сравнение беше направено като изясняване на фактите. Равен брой часове с останалите служители, равен механизъм за определяне на възнаграждението, равен, на последно място, подход при изпълнението на този механизъм – чл. 262к за вещото лице. Целият извънреден труд наистина е след работно време, и в събота, и в неделя, и не на последно място – заповедите са по отношение на множество служители. Равенството по принцип, еднаквият подход не генерира нито материална, нито нематериална облага. В този смисъл Върховният административен съд е преценил именно този равен подход като основание за отмяна на решения на съответните първоинстанционни съдилища и решения за конфликт на интереси. Тук визирам преди всичко Решение № 94 от 08.01.2025 година по административно-характер дело № 3666 на почитаемия състав, както и Решение № 4135 от 04.04.2024 г. по административно-характер дело № 6311/2023 година.

Подробни съображения за това, че по конкретния казус липсва релевантен частен интерес, както и по всички други обстоятелства, които споделих, моля да приемете от името на тримата – подробна писмена защита.

Адвокат Димитров: Присъединявам се към казаното от колегата. Поддържаме защитата.

Адвокат Мянкова: Аз поддържам аргументите, подробно изложени в жалбата и писмената защита, както и днес изнесените пред Вас от колегата Николов.

Ще насоча вниманието Ви само с няколко изречения по повод липсата на материалноправна и процесуална правоспособност на Комисията за противодействие на корупцията в сега действащия ѝ вариант и състав.

Считам, че изтичането на тримесечния срок към 06.01.2024 година не дава възможност повече комисията в стария ѝ състав да работи, тъй като със закона е създадена една изключително нова по своята същност и по своите функции комисия, която е определена в чл. 7 и чл. 8 от Закона за противодействие на корупцията. Това е един независим, постоянно действащ специализиран орган, създаден с цел да осъществява превенция и противодействие на корупцията и да установява конфликт на интереси. Този колективен орган би следвало да се състои от трима членове, които имат шестгодишен мандат.

Но интересното е, че старата комисия, тази, която е действала по предходния закон, не би могла да продължи да действа и след 06.01.2024 година, поради факта, че всъщност има качествено нови изисквания към членовете на новата комисия. Докато за старата комисия изискването е членовете да бъдат с висше образование и петгодишен професионален стаж, то за новата комисия се изисква членовете да бъдат с висше юридическо образование и юридическа правоспособност или с висше икономическо образование, както и да имат седемгодишен трудов стаж като юристи или като служители в службите за сигурност и обществен ред.

Ето защо аз считам, че всички актове, които са издадени след 06.01.2024 година от комисията, са нищожни. В този смисъл Ви моля да отмените решението на Административен съд – Разград и да обявите нищожността на решението на комисията, което сме атакували.

Касационният жалбоподател Н.: Присъединявам се към становищата на процесуалните ми представители.

Юрисконсулт Трифонов: Моля да постановите решение, с което да оставите в сила обжалваното Решение № 347/2025 година, постановено по административно дело № 13/2025 г. по описа на Административен съд – Разград, и да потвърдите същото като правилно и постановено в съответствие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона.

Представям писмена защита.

Претендирам юрисконсултско възнаграждение и правя възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, заплатени от касатора на неговите пълномощници.

ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е неоснователна и същата следва да бъде отхвърлена.

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно.

При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Представям писмено заключение.

СЪДЪТ

ПРИЛАГА към делото писмено заключение на прокурора.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шесто отделение, счете делото за изяснено и от правна страна, като обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание.

Протоколът е съставен под диктовка на председателя в съдебно заседание, което приключи в 12:49 часа и след изслушване на изготвения звукозапис.