На поименното повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене в 12,28 часа:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Комисия за защита от дискриминация, редовно призована, не се представлява.

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: К. С. С., редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява адв. Линев от САК с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ: В. В. М., редовно призован, не се явява и не се представлява.

ЗА ВЪРХОВНА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА СЕ ЯВЯВА ПРОКУРОР Цветанка Борилова.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА 2 бр. становища, съответно от 09.12.2025 г. и 10.12.2025 г. с еднакво съдържание, от гл юрк. Б. Борисова - процесуален представител на Комисията за защита от дискриминация, с които не възразява да бъде даден ход на делото при липса на процесуални пречки и не прави възражение за нередовно призоваване. Изложени са съображения по същество. Направено е възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения.

ДОКЛАДВА и постъпила на 10.12.2025 г. Молба-становище от ответника чрез неговия пълномощник адв. Ю. Дацев, с което също не възразява да се даде ход на делото при липса на процесуални пречки за това. Не представя писмени доказателства и моли, ако бъде даден ход на делото по същество, съдът да му предостави срок за депозиране писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, депозирано от касаторите.

По даване ход на делото:

АДВ. ЛИНЕВ: Да се даде ход на делото, няма пречка.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА касационната жалба на Комисия за защита от дискриминацията, подадена от гл. юрк. Наталия Кръстева срещу решение № 23877/10.07.2025 г., постановено по адм. дело № 5135/2025 г. по описа на Административен съд - София-град.

ДОКЛАДВА и касационната жалба от К. С., подадена от адв. Д. Линев против същото решение.

Няма постъпили нови писмени доказателства.

АДВ. ЛИНЕВ: Поддържаме нашата касационна жалба. Нямаме доказателствени искания по нея. Не оспорваме депозираната касационна жалба от Комисията за защита от дискриминация. Нямаме искания по доказателствата.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. ЛИНЕВ: Уважаеми върховни съдии, ние поддържаме изцяло нашата касационна жалба, в която сме развили подробни фактически и правни доводи, които няма да повтарям пред Вас. Основното ни несъгласие с решаващия диспозитив на АССГ, с който беше обявена нищожност на решението на специалната юрисдикция - Комисията по защита от дискриминация. Според нас това е и предмета на касационния контрол. В нашата касационна жалба ние сме изложили много и подробни доводи за това, че съществения извод на АССГ е неправилен, тъй като само като резюме, не може да се приеме, че осъществяването на законно установена държавна власт и юрисдикционни правомощия могат да бъдат прекъснати на един колективен орган, могат да бъдат прекъснати поради изтичане срока на мандат на членове на комисията, които не са били своевременно подменени. Това ясно проличава и от многобройната тълкувателна практика, която сме посочили - през решенията на Конституционния съд, през решенията на ВАС и на ВКС, скорошните му решения, които сме посочили, които макар и да не са свързани пряко с КЗД, коментират и правят съществени изводи именно в тази посока - дали може да се приеме липса на материална некомпетентност и въобще нищожност на актове на колективни органи, чиито членове са с изтекъл мандат. Единственото в този аспект, което бих добавил, е едно Ваше решение, едно допълнително решение, което стъпва на същата основа и това е Решение № 125 от 05.01.2012 г. на ВАС по касационно дело на ВАС № 3569/2011 г. С две думи, считаме, че касационният Ви контрол да отмени изцяло обжалваното решение и да върне делото в АССГ за произнасяне по същество с оглед установяване правилността и законосъобразността на изначално оспореното решение на петчленен състав на КЗД. В жалбата сме изложили и допълнително алтернативни доводи по отношение неправилните за нас изводи, ненужно развити според мен, от първоинстанционния административен съд, свързани с правилността на решението на петчленен състав на Комисията. Там също сме достатъчно подробни, за да Ви занимавам отново с това нещо. Молбата ми е: нищо не може така добре да опише фактическите обстоятелства, които обосновават твърдението ни за дискриминационен тормоз. Нищо по-добре да обоснове тези твърдения. И Ви моля да изгледате линковете, които са приложени и към касационната жалба, и към същинската ни жалба, където от телевизионни предавания в национални медии ще се уверите за цялата срамна, бих я нарекъл, ярост на бившия министър на културата спрямо моята доверителка. Ние сме разделили нашите оплаквания в две фази, които задължително следва да бъдат преценявани в система и във взаимна обусловеност, защото ако се концентрираме на първата фаза, когато министъра, нека го кажа направо, подгонва главния секретар на Министерството на културата, неговите актове, които са отменени от административните съдилища, санкционните му актове, не дават истинското изражение на фоновия шум, на дискриминационния тормоз, който пък самият министър обуславя и потвърждава в своите изявления във втората фаза, когато преследването на моята доверителка, защото това е точната дума, продължава и докато тя вече е напуснала министерството и е започнала работа в национална културна институция - Народния театър. Преди да приключа, само ще изведа пред скоби няколко реплики на министър М. спрямо моята доверителка: „Съмнителна персона, която дразни с присъствието си“, „Заема длъжност, която никога не е съществувала в Народния театър“. Само два месеца преди това той е утвърдил Устройствения правилник на Народния театър, който за пореден път посочва наличието на такава длъжност. Заплахата му, която е и медийно изказана, и установена с оглед разпитите на свидетеля В. и отправена към директора на Народния театър, че „ако не я уволниш, тебе ще те уволня“. Това всъщност намира своето развитие и в една заповед, която е издадена и е призната от М., това е едно доказателство, което сме представили в последното заседание пред КЗД, че заповед за уволнението на работодателя на моята доверителка е била издадена, но тъй като пък М. го уволниха, той не можа да довърши процедурата си. По-нататък: "министърът се занимава с обикновена служителка и й казва, че тя е част от блатото, което той ще пресуши, че тя е една „нещастна служителка“, „съмнителна госпожица“. Пак Ви казвам, репликите, цитатите от мен по никакъв начин няма да дадат истинската картина, ако не видите визуално тези интервюта пред национални медии, които категорично считам, че доказват по сериозен и безспорен начин този незаслужен негативизъм и враждебност, стигаща до лична неприязън в саморазправата на най-високата длъжност в областта на културата, където е работила моята доверителка, а именно министъра на културата. В този смисъл ще Ви моля да постановите и Вашето решение, с което да отмените оспорения от нас първоинстанционен акт на АССГ. Ние не претендираме разноски за настоящата инстанция, тъй като не съм запознат дали има представени разноски от насрещната страна, за да преценя налице ли е прекомерност или не. Поне докато проверявах делото, нямаше.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми върховни съдии, считам и двете жалби за основателни по изложените в тях подробни съображения. Споделям тези съображения. Считам, че съдът неправилно е тълкувал и приложил закона и неправилно е обявил нищожността на оспорения административен акт. Независимо, че е обсъдил наличието или липсата на нарушение на забраната по Закона за защита от дискриминацията, съдът е формирал незаконосъобразни изводи по отношение компетентността на издателя на акта. Моля съдебното решение да бъде отменено изцяло. Представям писмено заключение.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12,42 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: