На поименното повикване на страните и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене в 15.04часа:

СЪДЪТ обяви, че на основание чл. 150, ал. 4 ГПК се извършва звукозапис на съдебното заседание.

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Заместник-председателят на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт Д. Бишурова, с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ: "Хайделберг Матириълс Девня" АД, редовно призовано, не се явява управителят, представлява се от адвокат М. Константинова, с пълномощно по делото.

За Върховна касационна прокуратура се явява прокурор Богданова.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА касационната жалба на Заместник-председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", подадена чрез пълномощник главен юрисконсулт Д. Бишурова, срещу решение № 3250/24.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1181/2021 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Изложени са съображения за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят да се отмени оспореното решение и да се реши делото по същество като се потвърди административния акт. Към касационната жалба не са приложени писмени доказателства. Не са формулирани доказателствени искания. Претендират се разноските по делото пред двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. Приложено е пълномощно за процесуално представителство.

ДОКЛАДВА отговор от ответника "Хайделберг Матириълс Девня" АД, подаден чрез процесуален представител адвокат М. Константинова, с който оспорват касационната жалба и излагат подробни съображения по съществото на спора. Молят да се отхвърли същата като неоснователна и недоказана, и да се потвърди оспореното решение. Не са приложени писмени доказателства. Не са формулирани доказателствени искания. Претендират се разноските по делото. Цитирана е съдебна практика.

Юрк. Бишурова: Поддържам касационната жалба. Оспорвам подадения отговор и нямам доказателствени искания.

Адв. Константинова: Поддържам отговора на касационната жалба, с който оспорвам същата. Няма да соча доказателства.

Прокурорът: Нямам доказателствени искания.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

Юрк. Бишурова: Уважаеми върховни съдии, моля да вземете предвид изложените съображения в касационната жалба и да постановите решение, с което да отмените обжалваното решение на Административен съд-Варна като неправилно поради посочените в касационната жалба пороци и да решите делото по същество, като потвърдите разпореждането за създаване на запаси за извънредни ситуации на заместник-председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", като законосъобразно.

Моля да присъдите в полза на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" разноските за първа и касационна инстанция. За касационна инстанция претендирам платената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Адв. Константинова: Уважаеми върховни съдии, моля да потвърдите и да оставите в сила решението на Административен съд-Варна, с което беше отменено изцяло разпореждането за създаване и поддържане на запаси.

Решението на Административен съд-Варна е правилно. Административен съд-Варна е установил фактическата обстановка съответна на доказателствата и при обосновани изводи. От фактическа страна е приел, че разпореждането за запаси е немотивирано.

Правилно първоинстанционният съд е квалифицирал действията на Агенцията в хипотезата на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 146 от АПК. В разпореждането не са налице каквито и да било мотиви. Няма фактически обстоятелства, които са мотивирали органа да издаде административния акт. Липсва посочване на формулите, които са използвани. Липсват и всички конкретно направени изчисления.

Вместо това в обстоятелствената част на административния акт са изброени нормативни актове, въз основа на които Агенцията се предполага, че е извършила изчисленията. Лаконично е препратено към докладната записка с № 1755/27.04.2021 г., с която Главният директор на Главна дирекция „Държавен резерв“ е предложил дружеството да бъде вписано в заповедта за вписване на задължените лица по закон. Следва да държим сметка, че в самото разпореждане докладната записка е спомената с номер и дата, без да е посочен кой е издателят, какво е предназначението и, а и още повече, тя не е приложена към разпореждането за запаси, което означава, че тя не е съпътстващ документ по смисъла на Тълкувателното решение, на което се позовава Агенцията.

Дружеството за първи път се запозна с докладната записка в хода на съдебното производство след изпращане на административната преписка в съда. Видно от нейното съдържание тя не съдържа също каквито и да било фактически основания, факти по конкретния случай, които да касаят конкретно "Хайделберг Матириълс Девня" АД. Същата касае нивата за запаси, които са определени за държавата за процесния период.

Ето защо считам, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая разпореждането за запаси е немотивирано, което е основание за неговата отмяна. Считам, че не може да се вмени в задължение на съда да излага предположения за действителната воля на административния орган при формиране на неговото становище и мотиви. Агенцията е следвало да изложи прецизно, точно и недвусмислено защо е приела, че следва да бъде издадено оспореното пред съда разпореждане.

На следващо място решаващият съд подробно се е мотивирал, че изчисленията на органа, потвърдени от вещото лице са неправилни. Това е така, защото докладната записка съдържа 247 дружества, чийто внос и ВОП са били съобщени от Агенция „Митници“ и Националния статистически институт. Само, че вписани са били едва 219 дружества, т.е. 28 вносители не са определени като задължени за създаване на запаси, без да става ясно защо административният орган е постъпил именно така. Намаляването на броя на задължените лица несъмнено се е отразило на задължението на дружеството, защото нивото на задълженията на всяко отделно задължено лице се определя като функция от осъществения внос общо количество.

Налице е още едно доказано по делото обстоятелство, което дава основание да се приеме, че индивидуалното количество на запаси, определено в тежест на "Хайделберг Матириълс Девня" АД е неправилно изчислено, а именно налице са най-малко пет съдебни решения, влезли в законна сила, и в които е прието, че внесените от задължени лица през базовата 2020 г. количества нефтопродукти не представляват енергиен продукт по смисъла на ПриложениеА от Регламента. Същевременно осъществените от тези дружества внос и ВОП на енергийни продукти незаконосъобразно са били включени в общото количество, което е посочено и в самата докладна записка. Следователно поради грешно изчислено общо количество внос неправилно определени са и всички стойности на общото за страната количество запаси, а също и индивидуалните задължения за запаси в т.ч. вмененото с оспореното разпореждане в тежест на "Хайделберг Матириълс Девня" АД задължение за запаси, доколкото същите са функция на общото количество.

В крайна сметка разпореждането за запаси е издадено въз основа на неверни данни за поне пет от вносителите. Следователно административният орган е издал незаконосъобразен акт, който не отчита реално осъществените внос и ВОП през 2020 г.

Обоснован е изводът на Административен съд-Варна, че разпореждането за запаси е незаконосъобразно и защото е несъобразено с целта на закона и е непропорционално, съгласно задължителните указания на Съда на Европейския съюз, като първоинстанционният съд е достигнал до този извод, като е съобразил задължителните указания, дадени в решението от 30.04.2024 г., с което приключи производството по съединените дела № С-395/2022 г. и № С-428/2022 г. По делото се доказа, че избраните от българската държава средства за постигане целта на Директивата за запаси в случаи като настоящия са неподходящи и са не необходими за постигане на целите на Директивата. Това е така - първо, защото задължението по оспореното разпореждане е било неизпълнимо. От събраните и неоспорени от Агенцията многобройни писмени доказателства се установи, че към 01.07.2021 г. в България не са били налице свободни складови вместимости, които да могат да поберат 7 806,058 тона котелни горива, поради което изпълнението на разпореждането за запаси е било обективно невъзможно. Доказано е също, че дружеството създаде запаси, след като извърши замяна на горивото - допустима възможност по чл. 18 от Закона за запасите, като вложи, делегира задължението в словенско дружество. Невъзможно се оказа изпълнението на останалата част от задължението след замяната, защото за остатъка от задължението в размер на 3903,29 тона у нас свободни складове за дизелово гориво не са съществували за това количество гориво.

На второ място определените запаси с оспореното разпореждане създават тежест, която е непропорционална и създава риск за финансовото оцеляване на "Хайделберг Матириълс Девня" АД. От събраните по делото доказателства се установява, че разходът за изпълнение на разпореждането, в който и да е от трите доказани по делото и неоспорени от Агенцията варианти за изпълнение, е непропорционален спрямо икономическото състояние на дружеството.

На трето място задължението по разпореждането е нецелесъобразно и с оглед невъзможността за препродажба на запаси в срока на задължението. "Хайделберг Матириълс Девня" АД не извършва икономическа дейност с течни горива, респ. изпълнението на задължението за създаване на запаси представлява включване в нов за него пазар, а именно продажба-покупка на течни нефтопродукти. От събраните по делото доказателства се установява, че препродажбата е невъзможна, тъй като дружеството не отговаря на законовите изисквания за търговия и продажба. Следователно налице е несъразмерно задължение с оглед формирането на разходи без възможност за генериране на приходи.

На четвърто място в нарушение на чл. 7 от Директивата в България не съществува централна структура за управление на запаси, която да приема делегиране от задължените лица, както е посочено в чл. 8, пар. 1 от Директивата. В качеството й на национална централна структура за управление на запаси Държавната агенция изпълнява единствено функциите по създаване на правителствената част или това са една трета, в случая тридесет дни, от деветдесетдневните запаси. Държавната агенция не предоставя услуги по създаването и делегация на запаси на задължените лица.

На пето място безспорно по настоящото дело е същественото обстоятелство, че законът не предвижда мерки, които да компенсират значителната тежест, вменена на дружеството, задължено да създаде запаси по закона.

Няма спор по делото, че избраните от българската държава мерки не предвиждат какъвто и да било механизъм, който да намали или справедливо и своевременно да обезщети загубите, понесени от задължените лица, които са извън пазара на горива.

Следователно при установената невъзможност на дружеството да изпълни задължението си да поддържа запаси, да осигурява тяхната продажба на едро или дребно при извънредна ситуация, съдът правилно оцени, съобразно всички относими обстоятелства до каква степен е осигурена за задължените лица в България ефективна възможност да делегират своите задължения на трети лица на разумна цена. Ситуацията по настоящата за "Хайделберг Матириълс Девня" АД е било невъзможно да делегира определеното му в тежест ниво на запаси, защото в България няма свободни складове за определеното му гориво за запаси.

В крайна сметка ограниченията, които посредством оспорваното разпореждане, режимът по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти налагат на дружеството е несъвместим с правото на Европейския съюз. За "Хайделберг Матириълс Девня" АД е невъзможно да купи или да наеме вменените му в акта количества котелно гориво. Невъзможно е и да продаде съхраняваните запаси след периода на задължителното съхранение и за дружеството е налице пречка да реализира печалба след изтичане на срока на разпореждането. Макар и формално за една година оспореното разпореждане освен, че е несъвместимо с потребностите на българския пазар очевидно е прекомерно и е в противоречие с чл. 6 от АПК.

В заключение разпореждането за запаси, с което на дружеството е наложено задължение да създаде и поддържа ниво на запаси за период от 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. по видове съгласно чл. 2, ал. 1 е немотивиран административен акт, изпълнението на който е невъзможно за неговия адресат или в случай, че бъде изпълнен това ще постави в риск оцеляването му.

Уважаеми върховни съдии, моля да оставите касационната жалба на Агенцията без уважение и да оставите в сила първоинстанционното решение.

Представям писмена защита и списък на разноските с приложени доказателства, с препис за насрещната страна.

Реплика на юрк. Бишурова: Възразявам срещу възнаграждението като прекомерно. Моля да бъде намалено в случай, че уважите техния отговор.

По отношение на сочената липса на фактическо основание - част от администратвната преписка и не съпътстващ документ, а предхождащ е годишна справка-декларация, подадена от "Хайделберг Матириълс Девня" АД, с която те декларират внос на енергиен продукт по Приложение А, глава 3.4 от Регламент № 1099/2008 г., т.е. дружеството е наясно каква икономическа дейност е осъществявало предходната година. Декларирало е какво е количеството и тази справка е част от административната преписка. Дружеството би следвало да е наясно с правата си по чл. 34 от АПК, които дават възможност да се запознае с административната преписка, да си направи бележки, извадки и т.н. Неупражняването на права не би следвало да бъде аргумент в подкрепа на незаконосъобразност на разпореждането.

На следващо място грешно количество внос твърдят, че ние сме взели предвид. Общият внос и вътрешнообщностни пристигания, които Агенцията използва в съответните формули се съобщават от Националния статистически институт. Задължение на Агенцията е да приложи величината. Това е задължение, предвидено в чл. 4, ал. 5 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, да приложи съобщената от НСИ величина. Там е описано какво е задължението на НСИ, а именно да съобщи на Агенцията величината за годишен внос и ВОП, а в чл. 12, ал. 1 е казано, че Държавната агенция при определяне на нивата на запаси взема данните на НСИ за годишния внос и ВОП, за да изчисли среднодневния внос и ВОП. Така, че Агенцията не може да коригира величина съобщена от друга институция, която е отговорна да я изчисли, а просто прилага закона.

По отношение на невъзможността за реализиране на печалба, в случай, че дружеството си закупи горивото - отново невярно твърдение. Колегата твърди, че са необходими оторизации по Закона за административното регулиране на икономическите дейности, накратко ще го наричам ЗАРИД. Такива лицензии са необходими, когато се осъществяват икономически дейности с горива, търговия на едро, търговия на дребно с горива, но се говори за икономически дейности. Еднократната препродажба на запаса след изтичане на едногодишния срок за съхранение категорично не е дейност и считам, че това обосновава неоснователност на възражението на ответника по касация.

По отношение на твърдяните влезли в сила решения, които са относими били към настоящия процес, с тези решения може разпорежданията да са паднали и на процесуално основание, имам предвид влезли в сила решения, колегата нали повтори отговора на касационната жалба, там са цитирани решенията - съдебна практика, така че тя трябва да се изследва много по-детайлно от навеждането на твърдение, че трябва да се изключи от Агенцията вносът, който се съобщава от друга институция.

Твърдят обективна невъзможност за изпълнение на разпореждането. Да, но факта, че дружеството е създало половината си запас в Европа означава, че поне за половината не е обективно невъзможно изпълнението, което не означава, че съдът трябва да ни отмени разпореждането, а би могъл да упражни другите си правомощия, предвидени в закон.

По отношение на твърдението, че повече дружества са включени в докладната записка, а по-малко станали задължени лица - за да се определи един запас за извънредни ситуации се прилагат последователно формули. При прилагането на формулата за част от лицата се получава нулево участие в нетния внос и ВОП на енергийни продукти. Това нулево участие след себе си влече нулев запас и именно затова те не са станали задължени лица.

Дуплика на адв. Константинова: Касаторът изложи за първи път пред настоящата инстанция твърдения относно това защо има дружества, които присъстват в докладната записка и тези нулеви количества. Това категорично следва да е недопустимо твърдение. Правото по чл. 34 от АПК, за което касаторът твърди, че сме имали възможност да упражним – докладната записка и общото разпореждане са издадени на 27.04.2021 г. Общото разпореждане е издадено на 28.04. Правото е било невъзможно да бъде упражнено по отношение на времето до издаване. Това всичко е прието по делото, докато твърдението на касатора сега изнесено за нулевите стойности е абсолютно недопустимо, тъй като за първи път се прави пред ВАС.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми върховни съдии, моля да споделите касационните доводи, които са изложени в жалбата на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Намирам същата за основателна. Подробни доводи съм изложила в писмени бележки, които представям към заключението си, като моля да отмените първоинстанционното съдебно решение като неправилно и да уважите касационната жалба.

СЪДЪТ ПРИЛАГА заключението на представителя на Върховна касационна прокуратура, което да се счита неразделна част от материалите по делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че делото е изяснено и от правна страна и ще се произнесе със съдебен акт в законния срок след съвещание.

Протоколът е изготвен под диктовката на председателя на състава в съдебно заседание, което приключи в 15.28 часа и след изслушване на звукозаписа.