На поименното повикване в 11:02 часа страните се представиха така:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: С. Б. М. - редовно призован, се явява лично и с адвокат П. В. Славов.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: П. В. Славов - редовно призован, се явява лично.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Д. Е. И. - редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат П. Славов, с пълномощно представено в днешното съдебно заседание.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Сдружение "Българско сдружение за честни избори и граждански права - 2004" - редовно призовано, се представлява от С. Б. М. - председател на Управителния съвет на сдружението и адвокат А. Шпатов, с пълномощно представено в днешното съдебно заседание.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Политическа партия "Единение" - редовно призована, се представлява от И. М. - съпредседател на политическата партия.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Политическа партия "Зелено движение" - редовно призована, се представлява от Т. Б. - съпредседател на политическата партия.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Политическа партия "Средна европейска класа" - редовно призована, не изпраща представител.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Политическа партия "Ние идваме" - редовно призована, не изпраща представител.

ОТВЕТНАТА СТРАНА: Централна избирателна комисия - редовно призована, се представлява от юрисконсулт Е. Хайдушка и юрисконсулт А. Папазов, с пълномощно представено по делото.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

С. М.: Да се даде ход на делото.

Адвокат Славов: Да се даде ход на делото.

Адвокат Шпатов: Да се даде ход на делото.

И. М.: Да се даде ход на делото.

Т. Б.: Да се даде ход на делото.

Юрисконсулт Хайдушка: Да се даде ход на делото.

Юрисконсулт Папазов: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване на ход на делото, поради което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА жалба, подадена от С. Б. М. и П. В. Славов срещу Решение № 4510-НС от 27.02.2026 г. на Централна избирателна комисия, в частта, в която е заличен район 32 МИР „извън страната“ и мандатите му са преразпределени между МИР „Велико Търново“, МИР „Враца“, МИР „Шумен“ и МИР „Пловдив-град“.

С жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното решение в частта, в която се обжалва, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неспазване на изискуемата форма — основания за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК.

Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част или, алтернативно, за обявяването му за нищожно.

Направено е искане на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България съдът да сезира Конституционния съд на Република България с искане за обявяване на противоконституционност на разпоредбите на § 4 от ЗИД на ИК (обнародван в ДВ, бр. 23 от 27.02.2026 г.), както и по отношение на § 5 от ЗИД на ИК в частта, в която е допуснато изключение на § 4, който влиза в сила от 1 януари 2025 г.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА жалбата, подадена от Сдружение "Българско сдружение за честни избори и граждански права - 2004" срещу Решение № 4510-НС от 27.02.2026 г., в частта, в която е заличен район 32 МИР „извън страната“ и мандатите му са преразпределени между МИР „Велико Търново“, МИР „Враца“, МИР „Шумен“ и МИР „Пловдив-град“.

С жалбата са изложени съображения за постановяване на оспорения акт в нарушение на материалния закон и пи съществени нарушения на административнопроизводствените правила - основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК.

Направено е искане за прогласяване на нищожност на оспореното решение или алтернативно е направено искане да се отмени решението в оспорената част като незаконосъобразно.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА жалбата, подадена от Д. Е. И. срещу Решение № 4510-НС от 27.02.2026 г. на Централната избирателна комисияв частта, в която е заличен район 32 МИР „извън страната“ и мандатите му са преразпределени между МИР „Велико Търново“, МИР „Враца“, МИР „Шумен“ и МИР „Пловдив-град“. Изложени са съображения за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК.

Направено е искане за прогласяване на нищожност на оспореното решение или алтернативно е направено искане да се отмени решението в оспорената част като незаконосъобразно.

Направено е искане на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България съдът да сезира Конституционния съд на Република България с искане за обявяване на противоконституционност на разпоредбите на § 4 от ЗИД на ИК (обнародван в ДВ, бр. 23 от 27.02.2026 г.), както и по отношение на § 5 от ЗИД на ИК в частта, в която е допуснато изключение на § 4, който влиза в сила от 1 януари 2025 г.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че е представена административната преписка от Централната избирателна комисия.

Адвокат Славов: Уважаема госпожо председател, имаме доказателствено искане с господин М.. Искаме да представим документ, който вчера, след съдебното заседание, направихме като извлечение от страницата на Държавна вестник и сайта на ЦИК, където се намира процесния указ 71. Господин М. ще представи на съда заварен препис от Констативния протокол. Представяме копие за Централната избирателна комисия. Като причината да го представим е тъй като считаме, че е намиращия се на сайта на ЦИК, така наречен указ 71, който евентуално би дал правилно основание за действията, които са предприели Централната избирателна комисия, не е бил издаден на 27 февруари, а вероятно на последваща дата. Затова сме направили разпечатка от сайта на Държавна вестник, за да видите, че в броя от 27 февруари такъв указ липсва. Също така, моля да сравните днес представеното писмено доказателство с намиращото се в делото на страница 24-25, представено от ЦИК, би следвал да бъде идентичен препис от въпросния указ, и намиращия се в делото на страница 45 следващите, укази от президента с придружително писмо към тях. Към указ 71 на страница 24-25 от делото липсва такова придружително писмо, от което да се виждат изходящия номер и дата на документа, изходящ от президентската институция и входящия номер на ЦИК, което още веднъж за нас доказва, че въпросния документ е антидатиран и той не съществувал към датата на издаване на процесното решение, което го прави нищожен.

Поддържам жалбата. Поддържам искането за сезиране на Конституционния съд.

С. М.: Аз ще поддържам да се даде ход на делото, няма да добавя други аргументи на този етап.

Адвокат Шпатов: Поддържам изцяло аргументите, посочени в жалбата и искането за сезиране на Конституционния съд.

И. М.: Аз също поддържам дадените аргументи, плюс добавените преди малко от адвокат П. Славов. Запознал съм се с представените писмени доказателства и ги поддържам.

Т. Б.: Поддържам жалбата. Поддържам искането за сезиране на Конституционния съд. Трябва да подчертая само, че решението на ЦИК, което обжалваме, ясно нарушава закона в чл. 249, ал. 1 в частта му за произвеждане на избори в 32 многомандатни избирателни райони. Този текст действа към настоящия момент, той няма отлагане, в решението има само 32 многомандатни избирателни райони. Но би било загуба на време, и на уважаемия съд, ако просто на основание тази разпоредба решението на ЦИК бъде отменено, доколкото човешките права за нас, както Политическа партия "Зелено движение", са от голямо значение. Едно от тези човешки права е избирателното право, което прогласява Конституцията. Независимо дали коментираме активното или пасивно избирателно право, то неговите ограничения подлежат само на това, което е предвидено в Конституцията, или поне така казва Конституционният съд, в свое решение № 8 от 2001 година. По отношение на липсата на мотиви в самото решение на ЦИК и липсата на мотиви в Законодателната инициатива, с която се ограничава това право, ни лишават от възможността да търсим онези основания, които да ни позволят да преценим, дали не е нарушен принципа на пропорционалност. И както е посочено многократно от Конституционния съд принципа на пропорционалност трябва да се анализира по отношение на четири основни тези. Дали преследваната цел е легитимна, дали избраното средство на Законодателя за постигане е допустимо по Конституция, дали то необходимо и щадящо субектите, чиито права ограничава, и дали има други, по-меки средства за постигане на тази цел. Липсата на мотиви във внесеното от народния представител предложение на 2-ри февруари и липсата изобщо на разглеждани мотиви в самото второ разглеждане на законодателния акт, ни лишава да разберем, дали това ограничение е пропорционално.

Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.

Юрисконсулт Хайдушка: Считаме за неоснователни всички подадени жалби. Считаме, издадения акт за законосъобразен. По представеното доказателство, възразяваме, доколкото не разбираме какво се иска да се докаже с него. Доколкото разбрах, че не е получено в Централната избирателна комисия. Възразяваме да се приеме това доказателство.

Юрисконсулт Папазов: Към една от жалбите има като доказателство приложена тримесечна сметка за електричество. Това е към жалбата от господина, който живее в Швейцария. Мисля, че това е неотносимо въобще по делото и не следва да бъде приемано. Възразявам срещу приемане на констативния протокол, защото той не носи никаква информация.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счита, че следва да се приеме, представения в днешното съдебно заседание констативен протокол за удостоверяване на относими към възраженията на жалбоподателите, относно законосъобразността на оспореното решение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ПРИЕМА и ВЛАГА като писмено доказателство по делото констативен протокол от 05.03.2026 г., с приложени към него страници от Държавен вестник.

ПРИЕМА и ВЛАГА административната преписка, така както е комплектована от Централната избирателна комисия.

С. М.: Нямам други доказателствени искания.

Адвокат Славов: Нямам други доказателствени искания.

Адвокат Шпатов: Нямам доказателствени искания.

И. М.: Нямам доказателствени искания.

Т. Б.: Нямам доказателствени искания.

Юрисконсулт Хайдушка: Нямам доказателствени искания.

Юрисконсулт Папазов: Нямам доказателствени искания.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

Адвокат Славов: Уважаема госпожо председател, уважаеми върховни съдии, моля да уважите жалбата на посочените в нея основания, като поддържаме и искането до Конституционния съд за евентуална противоконституционност на приложимия закон.

Няма да преповтарям жалбата. Единствено ще акцентирам, и във връзка с днес представеното писмено доказателство, че е повече от очевидно, че към 27 февруари — датата на издаване на процесното решение на ЦИК — въпросният Указ № 71 не е бил нито наличен на страницата на президентската институция като редовно подписан и издаден от президента на републиката, нито е бил обнародван в „Държавен вестник“. Бил е наличен единствено във вид на неподписан частен документ — нещо, наречено „71“, на страницата на Централната избирателна комисия.

Тъй като съдът следва да цени, съобразно практиката на ВАС, доказателствата и нормативната уредба към датата на издаване на оспорения процесен акт — решението на Централната избирателна комисия — считаме, че към тази дата е липсвал такъв указ, което на практика превръща решението в противоречащо на действащия Указ № 59, който определя 32 избирателни района, включително район „Чужбина“.

Решението към 27 февруари — процесното решение на ЦИК — е противоречало на този указ, което го прави нищожно.

Дали впоследствие вече е издаден последващ указ, който да прави изменения в Указ № 59, считам, че към настоящото производство е неотносимо, тъй като следва да се цени моментът на издаване на процесния акт.

Друго свидетелство в тази посока, между другото, е, че в самото процесно решение, ако погледнете внимателно, ще видите, че такъв Указ № 71 въобще не се споменава. Тоест самата Централна избирателна комисия в решението си от 27 февруари цитира само и единствено Указ № 59 на президента, а този указ казва, че трябва да има избирателен район „Чужбина“, като не се споменава никакъв друг указ за неговото изменение.

В този смисъл считаме, че това решение се явява нищожно.

Алтернативно, ако приемете, че не е нищожно, моля да го отмените като незаконосъобразно в оспорената част, тъй като е видно, че е издадено след сроковете — императивните срокове по Изборния кодекс за определяне на границите и мандатите на районите при насрочване на избори, а именно 55 и 56 дни — член 247 и следващи от Изборния кодекс.

Това също е нарушено категорично и считаме, че води до незаконосъобразност на издадения акт.

Останалите аргументи в жалбата няма да ги преповтарям.

С. М.: Уважаеми върховни съдии, прощавайте, ако не съм прецизен, защото не съм юрист, но бих искал да подчертая няколко елемента, по-скоро не от гледна точка на нищожността на акта по АПК, а в другата част, която представяме като искане относно противоконституционност. Ще представя писмени бележки. Имам и екземпляр за другата страна — ако трябва, ще ги дам сега.

Произвеждането на изборите представлява един непрекъснат процес, обхващащ времеви период около два месеца и съставен от множество взаимно свързани и последователни етапи. Този процес започва с насрочването на изборите с указ на президента и завършва с обявяването на резултатите от ЦИК. Отделните етапи следват правна, но и чисто житейска логика и настъпването на даден етап често е обвързано с приключването на предходния.

Подчертавам, че съгласно Изборния кодекс изборните райони се определят с указ на президента не по-късно от 56 дни преди изборния ден — член 249, ал. 2, т.е. до 21 февруари. Следва определянето на броя на мандатите от ЦИК — не по-късно от 55 дни преди изборния ден. Регистрацията на партиите е не по-късно от 45 дни, регистрацията на кандидатските листи — не по-късно от 32 дни, промените в листите — не по-късно от 30 дни, откриването на предизборната кампания е 30 дни преди изборния ден и така нататък. Не случайно имаме хронограма, публикувана от ЦИК.

Именно тази обвързана последователност на етапите обуславя и преклузивния характер на сроковете, разписани в Изборния кодекс. Връщане назад в процеса е невъзможно както правно, така и житейски.

Ако уважаемият съд реши да отхвърли жалбата ми и така потвърди валидността на процесното решение на ЦИК, това ще означава, че съдът възприема тезата, че промени в изборното законодателство могат да се извършват дори след стартиране и започване на изборния процес. Нещо повече — промени, които влизат ретроактивно в сила.

Уважаеми върховни съдии, § 4 и § 5 от въпросния Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс, публикуван в Държавен вестник, бр. 23 от 27 февруари, само мимикрират, като придават отлагателно действие на клаузата. В същност чрез този нечист по същността си правен инструмент се отменя вече влязъл в сила закон и възникнало правно отношение. Защото избирателният район извън страната е влязъл в сила от 1 януари 2025 година. Отмяната му чрез отлагателна клауза 14 месеца по-късно с ретроактивно ex tunc действие е конституционно нетърпима.

Ако вие приемете, че този цялостен процес, започващ от точка А — указа на президента — и завършващ с произнасяне на резултатите, може да бъде прекъсван, когато пожелаят народните представители, в конституционната реалност след промените на действащ парламент едно конюнктурно парламентарно мнозинство може например утре да промени изцяло изборната система, да премахне 31 района и да направи един национален район, както е при изборите за евродепутати. Може да вдигне прага от 4 на 10%. Може да промени ретроактивно изискванията за регистрация на партиите. Например да въведе 5000 подписа и ЦИК да трябва да заличи вече регистрираните политически партии с 2500 подписа.

Това са само примери, за да подчертая житейския и правния абсурд, когато нещо в правен континуитет — прощавайте за термина, ако не е правилен — е започнало. То не може да бъде спряно и върнато назад, за да променим правилата.

В този смисъл не е малка практиката, в това число и тълкувателната, на Конституционния съд на Република България относно същинската ретроактивност на нормите и там съдът е категоричен. Например решение № 14 по конституционно дело № 17 от 2010 г. Няма да цитирам релевантните текстове, за да не обременявам хода на това дело, но в писмените бележки ги цитирам.

Само ще обърна внимание, че да — според практиката на Конституционния съд материалният граждански закон по изключение може да има обратна сила, но това не следва да се прилага за основните конституционни права. Цитирам решение № 12 от 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2010 г., решение № 4 от 2021 г. по дело № 1 от 2021 г.

Изборните права са основни конституционни права. Предвид това обратното действие на материалния закон не може да ги засяга, а обратното води до противоконституционност.

Затова моля уважаемия съд противоконституционността на измененията в Изборния кодекс, върху които се базира процесното решение, да бъде установена и проверена и в рамките на настоящото производство, предвид непосредственото действие на Конституцията и задължението на всеки съд да я прилага — чл. 5, ал. 2 от Конституцията.

Така че съобразно изложеното § 4 и § 5 от Закона за изменение на Изборния кодекс, в съответната им част, не следва да бъдат прилагани и не могат да бъдат основание за издаването или запазването действието на акта на ЦИК.

Не на последно място ще подчертая, че закрилата срещу обратната сила на правните норми е също така елемент на фундаментален принцип на правото, изведен от Съда на Европейския съюз. Цитирам принципа на правната сигурност, формулиран още през 1978 година по делото Töpfer, както и други решения, които цитирам, за да не удължавам изложението.

Като елемент на общностното право той обвързва държавите членки по отношение на ретроактивните правни мерки. Съдът на Европейския съюз е особено строг в преценката, когато става дума за нарушено доверие в стабилността на правното положение на засегнатите субекти. В случая имаме потенциални кандидати за народни представители, както е описано в жалбите.

От друга страна, в своята практика Европейският съд по правата на човека категорично приема за нарушение на чл. 3 от Протокол № 1 за свободни избори ограничаването на изборното право чрез промени в изборното законодателство, извършени близо до изборите или чрез промяна на избирателната система. В тази част аргументацията изцяло се опира на Кодекса на добрите практики на Венецианската комисия, макар и той да няма правно обвързващ характер.

Знакови дела са „Екогласност срещу България“ (2005 г.), „Петков и други срещу България“ (2001 г.), „Танасе срещу Молдова“ (2008 г.), „Yumak and Sadak срещу Турция“ (2003 г.) и много други. Съдът винаги подчертава, че основните елементи на изборното право — изборна система, изборни райони, регистрация на партии и регистрация на кандидати — не трябва да се променят по-малко от една година преди избори.

Какви ще са правните последици в случай, че уважаемият съд отмени процесното решение? Досега споменах какво би станало, ако го остави в сила, и аргументирах защо смятам, че трябва да го отмени. Какво ще се случи, ако вие го отмените? Прощавайте за тривиалния израз — нищо лошо.

Защото всъщност тази вероятност е предвидена ясно и еднозначно в Изборния кодекс още с промените от 2021 година след дълъг дебат на законодателния орган. Избирателният район „извън страната“ се дебатира от 2009 година в стенограмите на различните парламенти и при различни обсъждания. Стигал е до второ четене в пленарна зала през 2016 година с вносител тук присъстващия адвокат П. Славов, тогава народен представител.

Така че това не е нещо, което пада от небето — извинявайте отново за тривиалния израз. Впрочем такива избирателни райони има за живеещите румънци извън Румъния, хървати извън Хърватия, македонци извън Македония, французи извън Франция, италианци извън Италия, португалци извън Португалия. Тоест това е нещо често срещано в Европа — както в стари демокрации, така и в нови, млади демокрации. Отскоро, между другото, и в Латвия. Дано да не сбъркам двете — Литва и Латвия — прощавайте, ако грешката е моя.

В Изборния кодекс функционирането на изборен район извън страната е абсолютно аналогично на районите в страната, като е предвидено ЦИК да изпълнява функциите на РИК за районите извън страната — чл. 247, ал. 1а. Партиите и коалициите, вече регистрирани от ЦИК до снощи, когато изтече срокът, ще могат да регистрират още една — 32-ра кандидатска листа, наред с другите 31 в страната.

Нищо различно.

Респективно бюлетините за гласуване извън страната ще съдържат поле с кръгчета за отбелязване на преференция — нещо, което в момента няма, а машините за гласуване ще съдържат и пълните кандидатски листи, когато избирателят избере преференция. Това технически не представлява нито новост, нито трудност, доколкото при избори за президент и вицепрезидент или за български представители в Европейския парламент избирателите извън страната вече гласуват с кандидатски листи.

Съставът на кандидатските листи се определя, както и в другите райони в страната, и зависи единствено от волята на българските политически партии, регистрирани тук в София в ЦИК. Те няма да дойдат от Марс, нито от друга държава или чужда сила.

Предизборната кампания ще е същата. Тя и досега се води в чужбина — има срещи, има и онлайн форми. Т.е. тук нямаме нещо ново. Не се налагат и промени в правилата за финансиране и финансов отчет на партиите — и досега те отчитат финанси за логистика, пътувания и т.н.

Не се променят и правилата за образуване на избирателни секции извън страната, тяхното сформиране и функциониране, нито общият ход на изборния ден.

В крайна сметка ЦИК ще получи същите протоколи, само че в тях ще има и данни за преференции, и ще ги обработи по същия начин, както и днес тя обработва над 780 протокола на всеки избор.

Единствената „промяна“, уважаеми върховни съдии, която ще настъпи, е, че българските граждани, гласуващи извън страната, най-накрая ще могат да упражнят равни избирателни права с тези в страната в пълния им обем.

Не се дава привилегия на тези избиратели, а обратно — изравняват се правата им с тези на другите избиратели в страната, съгласно чл. 26, ал. 1 от Конституцията, който казва, че българските граждани се ползват с всички права по тази Конституция, включително общо и равно избирателно право, където и да се намират.

Те ще могат да отбележат преференция, ще могат да сформират и инициативни комитети за издигане на независими кандидати в район извън страната за упражняване на пасивно избирателно право. Този срок не е изтекъл — има още 10 дни, ако не и повече.

Така отмяната на решение № 4510 на ЦИК от вас не само че няма да има негативен правен и житейски ефект, но напротив — ще утвърди конституционния принцип за общо и равно избирателно право и ще допринесе за легитимността на бъдещото Народно събрание.

Благодаря за отделеното внимание. Съжалявам, че бях по-дълъг.

Адвокат Шпатов: Искам да добавя само относно заключителните разпоредби на приетите промени след взимането на първоначалното решение на ЦИК. Те по никакъв начин не касаят чл. 250, ал. 1 от Изборния кодекс, който установява преклузивния срок за определяне на мандатите. Те касаят предходния чл. 249, но срокът, в който ЦИК е трябвало да вземе решение, си остава 55 дни преди изборите.

Законодателят въобще не е съобразил, че ако прави някакви промени с ретроактивно действие, е трябвало да визира и срока в чл. 250, ал. 1, който е 55 дни преди изборите. Така че този срок си е същият в момента след приетите промени, какъвто е бил и преди това, тоест решението към 20 февруари е било последното възможно. Срокът е бил преклузивен.

А и чисто езиково, ако тълкуваме самия текст на § 5 — Вие, когато докладвахте нашите жалби, казахте „влиза в сила считано от“, а реално текстът е „влиза в сила от“, все едно в бъдеще време се визира датата 1 януари 2025 г.

За мен лично това е неспазване на Закона за нормативните актове поради неправилно използване на българския език и утвърдената терминология. А когато говорим за придаване на ретроактивно действие на даден закон, вниманието трябва да е особено засилено и това да се прави по правилния начин.

В останалата част поддържам жалбата.

И. М.: Поддържам жалбата. Няма какво да добавя.

Т. Б.: Уважаеми върховни съдии, за да допълня това, което казах в началото, ще потвърдя, че Централната избирателна комисия не е изпълнила закона, определяйки 32 многомандатни избирателни района, както разпорежда законът. Те са могли, съгласно нашето тълкуване на текста, да определят два многомандатни района във Варна, Велико Търново или където има повече от 8 мандата.

По отношение на неравнопоставеността — защото за нас това е важно — неравнопоставеността, която те създават, т.е. гражданите в България имат право да бъдат избирани на местата, където живеят, а българските граждани в чужбина нямат право да бъдат избирани на местата, където живеят, защото всъщност това е премахването на МИР в чужбина.

Не искам да влизам в това дали пасивното избирателно право е основно право, защитавано в Конституцията. Чел съм достатъчно решенията на Конституционния съд, но е несъмнено, че пасивното избирателно право е право. Тоест когато се ограничава едно човешко право или едно гражданско право, както каза и Конституционният съд в решение № 11 от 2010 г., единствено съображения от конституционен порядък могат да оправдаят ограничаването на закрепените в Конституцията права на гражданите.

Имаме ли подобни съображения, когато ЦИК е премахнала МИР в чужбина? Там няма мотиви. Тоест се позовава на решението на Народното събрание да измени закона, но то също няма мотиви.

Конституционният съд изрично приема, че правната форма на принципа на равенство, който и ние защитаваме, е в две направления — забрана на произволно неравнопоставяне и повеля за равно третиране. Ние твърдим, че, премахвайки МИР в чужбина, са нарушени и двете. Нито се третират гражданите в България и в чужбина наравно, и се въвежда произволно неравнопоставяне.

Ако все пак ЦИК защитава тезата, че не могат да изпълнят едновременно изменения закон през февруари и разпореждането за 32 многомандатни района, ще моля да се обърнете към Конституционния съд, доколкото България е правова държава по Конституция и терминът в формален смисъл е държава на правната сигурност, което изисква законите да бъдат ясни, точни и непротиворечиви.

Ако народните представители не могат да създават ясни, точни и непротиворечиви закони, то това е мястото и времето да се произнесе Конституционният съд.

Представям писмени бележки с препис за насрещната страна.

Адвокат Славов: Уважаеми върховни съдии, извинете, от името на Д. И., ако мога да помоля да се запише в протокола за доверителя ми, че поддържа казаното до момента.

Позволете да добавя от негово име, че така издаденото процесно решение противоречи и на ХОПЕС — Хартата на основните права на Европейския съюз, която има пряко приложение и не допуска подобно ограничение на права, каквото е извършено с това решение.

И това, с което завършваме — бих искал да ви помоля също така, ако наистина приемете аргументите ни за нищожност, респективно за отмяна като незаконосъобразност на процесното решение, за ясни мотиви защо в ситуация, когато са насрочени изборите и е започнал процесът по тяхното провеждане, е недопустимо след сроковете, разписани в Изборния кодекс, ЦИК — ако им хрумне, чисто хипотетично — да приеме ново решение в същия смисъл след евентуално отменително решение на Върховния съд.

Защото това е недопустимо и защото дори евентуално издаден впоследствие, след 27 февруари, указ на президента би бил неприложим към тази процедура, тъй като той също би бил издаден извън сроковете по Изборния кодекс и реално би засягал едно, както сега е модерно да се казва, „заварено положение“, което вече на практика не търпи изменение в тази си процедура и би трябвало да бъде довършено по начина, по който е започнато.

Юрисконсулт Хайдушка: Считаме, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в установената форма, при спазване на материалните и процесуалните правила и в съответствие с целта на закона. Спазени са и правилата за кворум и за мнозинство при неговото приемане. Считаме всички жалби по това дело за неоснователни, като мотивите ни са следните:

Централната избирателна комисия като правоприлагащ орган осъществява своята дейност и издава своите актове при спазване на действащото законодателство. Централната избирателна комисия приема решение № 4449-НС от 20.02.2026 г. в законоустановения срок на основание чл. 247, ал. 1 и чл. 250 от Изборния кодекс и в съответствие с Указ № 59 на президента, като е определила броя на мандатите така, както е бил действащият Изборен кодекс към момента на приемането на това решение. В този смисъл е определила 32 многомандатни района — 31 за страната и 1 многомандатен избирателен район за чужбина.

Съгласно действащия към този момент Изборен кодекс и съгласно § 56 от Заключителните разпоредби на Изборния кодекс тази разпоредба е била в сила от 1 януари 2025 година.

С изменението на Изборния кодекс от февруари 2026 година, още в същия ден Централната избирателна комисия приема обжалваното решение, като се съобразява изцяло с приетия закон и с Указ № 59 на президента в неговия обхват, такъв какъвто не противоречи на действащото законодателство. В този смисъл с обжалваното решение Централната избирателна комисия определя 31 многомандатни избирателни района с тяхното наименование и номерация, така както са определени от президента с този указ, и не определя многомандатен избирателен район в чужбина, тъй като с влезлия в сила Закон за изменение на Изборния кодекс неговото приложение е отложено за 2028 година.

По отношение на подадените жалби в тях се сочи, че Централната избирателна комисия с обжалваното решение заличава изборен район „Чужбина“. Смятам, че никъде в решението Централната избирателна комисия не е постановявала такова решение и то не е обективирано в обжалваното решение. Просто са определени 31 многомандатни избирателни района, но не се заличава избирателен район. Видно и от Изборния кодекс този многомандатен избирателен район е определен, но неговото действие е отложено.

По отношение на срока на приемане на обжалваното решение — в действителност то е прието няколко дни след определения в Изборния кодекс срок, но тук искам да кажа нещо съществено. Определянето на мандатите има отношение към регистрацията на кандидатските листи. Към момента на приемане на обжалваното решение — 27.02.2026 г. — не е започнал да тече срокът за регистрация на кандидатски листи, а към този момент дори все още тече и регистрацията на партии и коалиции.

В този смисъл моментът на приемане на обжалваното решение по никакъв начин не е довел до негативни правни последици за участниците в изборния процес, не е бил в конкуренция с друг срок по Изборния кодекс, така че считам, че тези твърдения са неоснователни и не водят до нищожност според нас.

По отношение на представеното доказателство и твърденията на жалбоподателя относно приетия впоследствие от президента Указ № 71 искам да кажа, че по делото ЦИК е приложила както самия указ, така и придружителното писмо, с което е постъпил в ЦИК, така че не приемаме твърденията, че този указ по някакъв нелегитимен начин се намира в ЦИК.

С. М.: Къде е придружителното писмо?

Юрисконсулт Хайдушка: Приложено е по делото.

С. М.: Не е вярно.

Юрисконсулт Хайдушка: Само за протокола ще отбележа, че входящият номер е НС-01-213 от 02.03.2026 г. Приложено е по делото. Още веднъж ще спомена, че Централната избирателна комисия при приемане на обжалваното решение не се е позовала на този указ, който е издаден в същия ден и с който е заличен от предходния указ район „Чужбина“.

По отношение на искането за противоконституционност оставяме изцяло на преценката на съда, но ако съдът позволи, бихме искали да изложим кратко становище.

Считаме, че посочените като нарушения разпоредби на Конституцията, в смисъла такъв, какъвто е установен както в конституционноправната теория, така и в практиката на Конституционния съд, не са нарушени, а по отношение на ретроактивното действие на нормата считаме, че както Конституцията, така и Законът за нормативните актове позволяват това. Основният фактор, който смятаме за валиден тук, е какво е правното действие, което е породила оспорваната разпоредба, т.е. § 4 и § 5. Въпреки че е имало период от време, в който тези норми са действали, те не са били приложими, защото, както и преди малко споменах, регистрирането на кандидатски листи за район „Чужбина“ става приложимо едва към момента, в който вече има насрочени избори. От 2025 г. до издаването на указа на президента през 2026 г. национални избори не са провеждани и не са насрочвани.

Поради всичко изложено считаме, че жалбите са неоснователни. Решението на ЦИК е правилно и законосъобразно. В тази връзка молим уважаемите върховни съдии да постановят решение, с което да отхвърлят жалбите.

Претендираме юрисконсултско възнаграждение.

Юрисконсулт Папазов: Това, което чухме като доводи, аз разбирам — емоциите по време на избори, и им симпатизирам, но в случая се обжалва решение на ЦИК, което само преразпределя мандати, защото към датата на решението липсва 32 МИР. Това е задължение на ЦИК. Тук предмет не е оспорването на указа на президента, нито датировката на този указ.

И всъщност това са политически речи от някакво недоволство за това, че се отлага 32-ият изборен район извън страната. Няма нищо общо с обжалваното решение на ЦИК.

По отношение на хронограмата — тя се издава от ЦИК и се спазва от ЦИК при стабилен Изборен кодекс. Когато обаче той бива променян, ЦИК трябва да реагира незабавно на него, както ЦИК е реагирала и на указа на президента, с който този район извън страната се заличава. ЦИК е задължена да го направи, като преразпределя мандатите на съществуващите райони.

В този смисъл искам да кажа, че самата ЦИК преразпределя мандати, не заличава никакви райони. Това е от компетенцията на Народното събрание, както е извършено.

По отношение на активното и пасивното избирателно право — по никакъв начин те не са нарушени за нито един български гражданин, дори за тези, които живеят в чужбина. До сега, както са гласували и са се кандидатирали, могат да го правят и за тези избори за народни представители.

В този смисъл считам, че е неоснователно такова искане за сезиране на Конституционния съд. А и ние не чухме нищо конкретно как точно се нарушават избирателните права на българските граждани, живеещи в чужбина.

С. М.: От изложението на уважаемата госпожа юрисконсулт става ясно, че тя признава, че към датата на издаване на процесното решение ЦИК не е имала указ 71 в законовата му форма.

ЦИК е решила да тълкува законността на Указ 59 на президента и да го прецени към тази дата. Искам да подчертая, че не случайно законодателят е избрал да натовари президента, който не е част от изборната администрация, с това да се определят изборните райони, а не ЦИК. ЦИК няма правомощия да преценява обхвата и законността на този акт. Той подлежи на контрол единствено от Конституционния съд, очевидно.

Очевидно законодателят е търсил легитимността и стабилността на институцията на държавния глава, пряко избран от народа, стоящ над политическите битки на парламентарно представените партии, чиято еманация е ЦИК. Тук е смисълът на това разделение — чл. 249–250: ЦИК действа в условия на обвързана компетентност. Следователно тя не може да предприема самоволно заличаване на изборни райони, каквото по същество е зануляването на мандатите в Избирателен район 32.

Адвокат Славов: Уважаемо госпожо председател, уважаеми върховни съдии, по така възникналия спор за Указ 71 моля да имате предвид, че днес в Държавен вестник той е обнародван и има разлика между обнародвания документ и този, който ЦИК е качила на сайта си, твърдейки, че е от 27 февруари.

Виждаме в Държавен вестник — за което и вие служебно можете да се уведомите — че присъства подпис на министъра на правосъдието. Тоест това е указ от категорията, които се преподписват от министъра на правосъдието.

Ако на 27 февруари са разполагали в ЦИК с някакъв проект на указа, неподписан от министъра, това за мен означава, че фактическият състав по неговото издаване не е бил завършен, за да може да се приеме, че е влязъл в сила. Още повече, след като днес е обнародван, логично е да се приеме, че той е в сила от днес.

Така че още веднъж това за мен потвърждава — включително и чутото от ЦИК, че придружителното писмо било от 2 март към този указ — че той не е бил издаден на 27 февруари, а вероятно след това. Към датата на процесното решение той не е съществувал, за да може на практика решението да бъде законосъобразно.

Съществува Указ 59, а там съществува изборен район „Чужбина“, и в този смисъл решението на ЦИК е нищожно.

Т. Б.: Две неща по отношение на тезата на защитата, първата е, че твърдят, че те само преразпределят мандатите, но те ги преразпределят в 31 многомандатни района, а не в 32, както ги задължава закона. Второто, че не е казано нищо, защо е нарушено пасивното избирателно правото. Ще направя само едно сравнение. Чужди граждани в България могат да се кандидатират по местоживеене за изпълнение на публични функции. Български граждани в чужбина не могат да се кандидатират по местоживеене за изпълнение на публични функции. Това според мен е абсолютно конституционно нетърпимо.

Юрисконсулт Хайдушка: Искаме да подчертаем, че определянето на изборните райони е в компетентността на законодателя и това той е направил в чл. 249, ал. 1, като е определил броя на мандатните избирателни райони при произвеждане на избори за Народно събрание. Компетентността на президента е да определи наименуванията, границите и номерацията на изборните райони.

В този смисъл Централната избирателна комисия по отношение на броя на многомандатните избирателни райони се е съобразила изцяло с действащото към момента на приемането на решение изборно законодателство. Още веднъж казвам, че по отношение на наименуванията и на номерацията тя се е съобразила с районите в страната, така както са определени от президента.

Още една бележка в исторически аспект: правното положение за упражняване на правото на глас — както активното, така и пасивното избирателно право — съществува от приемането на действащата към момента Конституция. Този изборен район „Чужбина“ е предвиден от законодателя, но неговото действие все още не е влезло в сила, и в нито един момент от приемането на Конституцията не е действало такова положение.

Последно ще отбележа, че гражданите, които живеят в чужбина, не смятаме, че са ограничени, защото те имат възможност да упражняват правото си на глас както в секциите в чужбина, така и по постоянен адрес в Република България. И още нещо: за разлика от гражданите, които се намират на територията на страната и могат да упражняват правото си на глас само и единствено по постоянен адрес или след подаване на заявление по настоящ адрес, всеки български гражданин може да гласува в избирателна секция в чужбина, като бъде дописан. Дори в този смисъл смятам, че законодателството дори е по-благоприятно по отношение на тази част.

Адвокат Шпатов: Бих искал да ви обърна внимание, че чл. 255, ал. 2 определя срока за регистриране на кандидатски листи. Той няма начална дата. Началната дата е регистрирането на съответната партия или коалиция — не по-късно от 32 дни. Тоест, ако имаме в момента такива коалиции, които са регистрирани, днес те могат да регистрират листа. Ако са се регистрирали по-рано, дори към 20 февруари, са можели да регистрират листа за „Чужбина“.

Това, което Вие казахте във Вашата пледоария, беше, че решението от 20 февруари — първоначалното решение — е влязло в сила. Няма никакви основания то да бъде изменено впоследствие, щом веднъж е влязло в сила.

С. М.: ​​​​Уважаеми върховни съдии, ще изразя силното си неудовлетворение от това, че въпреки че делото беше отложено с един ден, уважаемите юрисконсулти на ЦИК не са прочели жалбите, в които ясно и точно обясняваме защо е нарушено активното избирателно право и защо е нарушено пасивното избирателно право.

Не искам да отнемам повече от вашето ценно време. Ако те се бяха запознали, аргументите са пределно ясни и разписани. В тази връзка искам да посоча, че българският Конституционен съд, още по делото за касиране на избори от 2009 година, отбелязва, че вотът на българските граждани извън страната се е превърнал в традиция и в момента, не цитирам точно, някъде в писмените ми бележки го има, и е част от легитимността на българските изборни институции.

Юрисконсулт Хайдушка: Във връзка с направеното възражение, последно ще кажа — в пледоарията не споменах, но смятаме, че са налице всички основания за възобновяване на производството по чл. 91, т. 1. Налице са абсолютно всички предпоставки: влязъл в сила акт, изменение на закона, преди което е необходимо да се съобрази с него вече издаденият акт, и инициатива от страна на лицето в срока, който е по чл. 102 АПК.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че ще се произнесе с решение след съвещание.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.05 часа.