На поименно повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене страните се представиха така:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: "Пепко България" ЕООД, редовно призован, се явява представител по пълномощие адв. Димова, надлежно упълномощена и приета от преди.

ОТВЕТНИКЪТ: Председателят на Комисията за защита на потребителите, редовно призован, се явява представител по пълномощие юрк. Ангелова, надлежно упълномощена и приета от преди.

ЗА ВЪРХОВНА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА се явява прокурор Славова.

Върховният административен съд уведоми страните, че на основание чл. 150, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК се извършва звукозапис на съдебното заседание.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Адв. Димова: Да се даде ход на делото.

Юрк. Ангелова: Да се даде ход на делото.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Седмо отделение, намира че липсват процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА касационната жалба на "Пепко България" ЕООД срещу Решение № 33550/14.10.2025 година, постановено по административно дело № 5782/2025 година по описа на Административен съд - София-град, без приложени писмени доказателства.

Адв. Димова: Поддържам касационната жалба. Няма да представям доказателства. Нямам доказателствени искания.

Юрк. Ангелова: Оспорвам касационната жалба като неоснователна и недоказана. Няма да соча нови доказателства. Нямам доказателствени искания.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Седмо отделение, счете делото за изяснено от фактическа страна и

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

Адв. Димова: Подробно в депозираната касационна жалба са изложени съображения, за това че постановеното първоинстанционно решение е постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът е квалифицирал констативния протокол за извършената проверка като акт, с който дружеството е било уведомено за образуването на административното производство. Изводът на съда можеше да бъде правилен ако в констативния протокол беше обявено на дружеството, че във връзка с проверката ще бъде издаден и индивидуален административен акт. Такова указание няма в констативния протокол, където единствено е изискано становището на дружеството във връзка с подадения сигнал и установеното разминаване в цените на един от артикулите. Така виждането на административния съд, за това, че с протокола дружеството е било уведомено за образуването на административното производство по издаването на ПАМ е неправилен и в пряко противоречие с чл. 26 от АПК.

На следващо място, съдът не е отчел дали действително е било налице заблуждаване на потребителя, като не е взел предвид всички обстоятелства по делото. Съгласно константната практика на ВАС, за да се направи преценка, за това дали е налице нелоялна търговска практика следва да се прави преценка за всеки отделен случай, като тя трябва да бъде обективна и всеобхватна. В доста сходен случай във връзка с Решение № 74 от 05.01.2017 г. на Седмо отделение на ВАС по адм. дело № 4667/2016 г. съдът е постановил, че за да се приеме, че е налице нелоялна търговска практика следва да се вземе предвид броя на стоките, за които е установено разминаването, както и дали това обстоятелство е повлияло пряко на вземането на решението на потребителя да закупи стоката. В случая само един от деветте обследвани артикула е имал разминаване с цена по-висока от обозначената на етикета и това касае един единствен обект на дружеството от 190 общо в България към момента. Освен това видно от самия сигнал потребителят преди да закупи стоката е установил разминаването и въпреки това е взел решение да закупи стоката, съответно това разминаване не е повлияло върху икономическото поведение на потребителя в конкретния случай. По този начин считам, че първоинстанционният съд не е приложил правилно закона във връзка с нелоялните търговски практики и не се е съобразил с константната практика на Върховния административен съд.

И накрая, както първоинстанционният съд сам е посочил в решението, във връзка със същото обстоятелство, и във връзка със същата проверка от страна на Комисия за защита на потребителите е издаден АУАН и е наложена имуществена санкция с последващо Наказателно постановление № 7020 от 07.02.2025 г. Наложената санкция в размер на 2000 лева е заплатена от дружеството, което предполагам ще може да се потвърди от Комисията за защита на потребителите. Считам, че първоинстанционният съд не е взел предвид това обстоятелство и не е направил дължащата оценка, затова дали са изпълнени целите на наказанието, и дали е пропорционално налагането на две отделни административни санкции, а именно имуществена и принудителна административна мярка за едно и също нарушение, което се състои в разминаване от 2 лева за един единствен артикул. Съгласно практиката на СЕС по дела С-570 от 2020 година и С-97 от 2021 година, самото обстоятелство, че компетентните органи могат и възнамеряват да наложат две отделни санкции не ги освобождава от задълженията да проверят дали те са пропорционални спрямо извършеното нарушение. Принципът за пропорционалност прокламиран в чл. 52 от Хартата за основните права на Европейския съюз изисква тази преценка да се прави всеки път и с оглед тежестта на нарушението. Считам, че нито органът, нито първоинстанционният съд са направили тази преценка и считам, че налагането на две отделни административни санкции за това нарушение са непропорционални.

Предвид всичко изложено, както и изложеното в касационната жалба, считам че са налице всички обстоятелства за отмяна на първоинстанционното решение и за отмяна на издадената Заповед № 5706/28.11.2024 година и ви моля да направите точно това.

Моля да бъдат присъдени на дружеството сторените разноски. Представям списък на разноските, включващ разноските в първоинстанционното производство и в настоящото производство.

Юрк. Ангелова: Моля да постановите решение, с което изцяло да потвърдите решението на първоинстанционния съд като законосъобразно, правилно и обосновано. Считам, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, с ясно посочени мотиви и разпоредителна част. По повод изложените доводи от жалбоподателя, моля да обърнете внимание на изказаното и от първоинстанционния съд, че всъщност по смисъла на чл. 26 от АПК няма нарушение, до толкова доколкото констативния протокол от извършената проверка реално потвърждава, че дружеството е разбрало за началото на административното производство, макар да не е било изрично уведомено за това и считам още отделно по другия довод, че въпреки издаденото наказателно постановление няма пречка да бъде издадена и заповед, която няма налагане на имуществена санкция.

Претендирам присъждане на юрисконсултско възнаграждение в справедлив размер, определен от съда и възразявам за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради липса на правна и фактическа сложност.

Прокурорът: Считам касационната жалба за неоснователна. Считам, че оспореното съдебно решение е правилно, постановено е при липсата на основанията за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, и като такова следва да бъде оставено в сила. Подробни мотиви съм изложила в писменото заключение, което прилагам по делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Седмо отделение, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание.

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.11 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: