На поименно повикване на второ четене в 11:46 часа и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК, страните се представиха както следва:

КАСАТОРЪТ: Изпълнителният директор на Агенция по заетостта, редовно призован, не се явява, представлява се от ст. юрк. Костов, с пълномощно представено днес.

ОТВЕТНИКЪТ: "ВИП 2002 Видин" ЕООД, редовно призован, не се представлява.

Върховният административен съд обяви, че на основание чл. 150, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, се извършва звукозапис на съдебното заседание.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Старши юрисконсулт Костов: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шесто отделение, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА касационна жалба от изпълнителния директор на Агенция по заетостта, срещу Решение № 1263/01.12.2025 г., постановено по административно дело № 339/2025 г. по описа на Административен съд - Видин.

Към касационната жалба не са приложени писмени доказателства и не са формулирани доказателствени искания.

Възведена е претенция за присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение от другата страна по смисъла на чл.78, ал. 5 ГПК.

Старши юрисконсулт Костов: Поддържам касационната жалба.

Няма да представям доказателства.

Нямам доказателствени искания.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шесто отделение, счете делото за изяснено от фактическа страна и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

Старши юрисконсулт Костов: Уважаеми върховни съдии, поддържаме изложеното в касационната жалба, с която се иска отмяна на първоинстанционното решение поради неправилност, тъй като материалният закон не е приложен правилно, както и поради необоснованост.

Бихме искали единствено да допълним, че касационният ответник в първоинстанционната си жалба, съответно първоинстанционният съд, може би не обхващат напълно обстоятелството, че една законова разпоредба касае и създава права и задължения както за частноправните субекти, така и за административните органи.

Съответно процесната законова разпоредба, а именно чл. 11, ал. 1, т. 6 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, създава задължение за административния орган при наличието на наказателно постановление, издадено в едногодишен период преди подаване на заявлението за разрешение за достъп до пазара на труда, да издаде отказ и да не допусне разрешаване на достъп до пазара на труда.

Съответно административният орган има и правото да направи това, тъй като ако не издаде отказ, съобразявайки се с това задължение, ще носи своята отговорност.

Поради това считаме, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост.

Молим съдът да постанови решение, с което да потвърди издадения административен акт и да го остави в сила.

Претендираме също юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в минимален размер, т.е. по 102,26 евро на инстанция, плюс таксата за касационното обжалване в размер на 35,80 евро.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шесто отделение, счете делото за изяснено и от правна страна, като обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание.

Протоколът е съставен под диктовка на председателя в съдебно заседание, което приключи в 11:51 часа и след изслушване на изготвения звукозапис.