Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ПП „ВМРО-Българско национално движение“, ЕИК 130451348, с представляващи А. М. С. и Ю. К. А., чрез процесуален представител адв.М. Петров, срещу Решение № 5976 от 12.10. 2023 г., постановено по адм.д. № 3833/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено решение № 123 от 05.04.2023 г. на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, постановено по преписка № 407 по описа на КЗД за 2021 г. и е установено, че ПП „ВМРО - Българско национално движение“, е осъществила по отношение на Д. И. Л., В. К. Л. и спрямо лицата от ЛГБТИ общността, дискриминация под формата на „тормоз“ по смисъла на чл.5 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ във вр. с §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на същия, по защитен признак „сексуална ориентация“ и административната преписка е изпратена на КЗД за ново произнасяне в съответствие с мотивите на съдебното решение, в 14 дневен срок от влизането му в сила.
Касационният жалбоподател поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК.
Счита, че в нарушение на процесуалните правила административния орган е допуснал до участие в производството всички субекти, които са го сезирали, без да изследва дали същите са пряко засегнати, поради което жалбата срещу Решението на КЗД по съществото си е недопустима.
Твърди, че за разлика от КЗД първоинстанционния съд не е съобразил от фактическа страна повода за публикацията на фейсбук страницата на ПП “ВМРО-Българско национално движение“ – прожекция на филм без ограничения за възрастова посещаемост, каквато има по закон. Посочва, че използваните изразни средства, макар на места да имат своята рязкост, не са били насочени към всички хора, които се определят като хомосексуални, а са били насочени единствено към организаторите на „София Прайд Филм Фест“. Възразява и срещу изводите на първоинстанционния съд, че чрез публикацията е налице опит за стигматизация на хомосексуалната общност.
Поддържа и че решението не кореспондира с нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК, като съдът не е дал указания по тълкуването и прилагането на закона.
Иска решението да бъде отменено и се присъдят направените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител юрк. Н.Кръстева не оспорва касационната жалба и излага съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд.
Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като случая не е с фактическа и правна сложност.
Ответникът по касационната жалба – Д. И. Л. – лично и като процесуален представител на В. К. Л. и Сдружение „Младежка ЛГБТИ организация Действие“ с ЕИК 176377812, гр.София, в писмен отговор и в с.з. оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд.
Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила и се присъдят направените по делото разноски /Д.Т. и адвокатско възнаграждение/ за двете съдебни инстанции, съгласно представения списък на разноските.
Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд – състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 123/05.04.2023г. на КЗД, Пети специализиран заседателен състав, по преписка № 407/2021 г., с което на основание чл.64 във вр. с чл.65 и чл.66 ЗЗДискр. е установено, че ПП „ВМРО - Българско национално движение“, не е осъществила дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. по признак „сексуална ориентация“, дискриминация по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. във вр. с §. 1, т.1, т.3 и т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗдискр. под формата на „тормоз“ и „преследване“, с което не е нарушила забраната на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. и е оставен без уважение инициативен документ с вх. №14-30-47/04.08.2021г. и допълнения към него с вх. №, № 14-30-54/19.08.2021г., 14-3-0-64/17.09.2021г. и 14-30-72/12.10.2021г., подадени от Д. И. Л., В. К. Л. и Младежка ЛГБТ организация Действие, представлявано от В. К. Л..
Фактическата обстановка правилно е установена от съда и не се оспорва от страните.
Съдът е установил, че производството пред КЗД е образувано на 18.10.2021 г., по жалба на Д. И. Л., В. К. Л. и Сдружение „Младежка ЛГБТ организация Действие“, представлявано от В. К. Л. от 04.08.2021 г. и допълнения към нея от 19.08.2021 г., 17.09.2021 г. и 12.10.2021 г., с оплаквания, че в статия, публикувана във фейсбук страницата на ПП „ВМРО – Българско национално движение“, по повод филма „Змия“, излъчен на 06.06.2021 г. като част от селекцията на „София Прайд Филм Фест“, се съдържат обидни определения и квалификации, насочени към ЛГБТИ общността на основание защитен признак „сексуална ориентация“, а именно: в публикацията лицата от ЛГБТИ общността са били представени като „аморални индивиди“ и „педофили“, искащи да изтрият „всички основи на традиционните европейски и християнски ценности“, опитващи се да легитимират „неприемливи и извратени концепции, свързани с насилственото налагане, чрез различни пропагандни похвати на ЛГБТИ идеологията“, което е допринесло за създаване на враждебна, обидна и застрашителна среда спрямо тези лица и цели да накърни достойнството на лицата, принадлежащи към ЛГБТИ общността и с която публикация ПП „ВМРО - Българско национално движение“ е осъществило спрямо ЛГБТИ общността дискриминация, тормоз и преследване по признак „сексуална ориентация“.
Констатирал е, че КЗД при постановяване на решението си е обосновала извод, че процесната публикация не накърнява достойнството и не създава враждебна и застрашителна среда спрямо ЛГБТИ общността в България, че в действителност вложеният смисъл в статията не съдържа оскърбителни квалификации по адрес на ЛГБТИ лица, а изказването представлява личното мнение на ПП относно публичната реклама и посланието, което би могло да се възприеме неправилно от малолетните или непълнолетните граждани и по никакъв начин не обективира омраза и агресия спрямо ЛГБТИ, а и не са събрани доказателства за по-неблагоприятно третиране на сигналоподателите във връзка с предприети от тях действия за защита от дискриминация пред КЗД.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 47 от ЗЗДискр., в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му, съгласно разпоредбите на чл. 65 - чл. 66 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 59 АПК и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл. 50 - чл. 70 от ЗЗДискр.. Счел е обаче, че решението е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Позовавайки се на относимите разпоредби от ЗЗДискр., първоинстанционния съд е приел, че чрез спорната публикация във Facebook страницата си , ПП „ВМРО-Български национално движение“ е нарушила забраната за дискриминация, като е осъществила „тормоз“ по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във вр. с §. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр по отношение на жалбоподателите Д. Л. и В. Л., в частност и спрямо лицата от ЛГБТИ общността, като носители на защитения признак „сексуална ориентация“.
Посочил е, че съдържанието на спорната публикация не обсъжда филма „Змия“, който е предстояло да бъде излъчен в рамките на „София Прайд Филм Фест“ – неговите художествени качества, естетика, внушения и т.н., а изразява негативно мнение по принцип спрямо хората от ЛГБТ общността, като им приписва негативни характеристики и пороци, поради единствената причина, че са с различна от хетеросексуална ориентация.
Счел е, че така както е формулирано, изявлението насажда по отношение на хората от ЛГБТИ общността враждебност и нетърпимост като внушава, че независимо от техните лични качества, образование, възпитание, морал и етика, поради сексуалната си ориентация, всички тези хора са перверзни, склонни към поквара, включително спрямо деца и споделят извратени концепции. Посочил е, че стигматизирането на хора поради тяхната сексуална ориентация, насаждането на нетърпимост и враждебност към групи от хора, принизяването на човешкото достойнство, не може да бъде оправдавано и квалифицирано като „свободно слово“, каквото всъщност не е, както и че е недопустимо правото на свободно изразяване да се използва като параван за разпространяване на идеи и схващания, които унизяват личността, създават нетърпимост и нетолерантност към определени групи от хора.
В заключение е обосновал извода, че такива съждения, изразени публично и то от името на политически субект, несъмнено унизява и накърнява човешкото достойнство на хората, които определят себе си като хомо, би, транс или интер сексуални, като създава образ за тях в обществото, който мотивира омраза и пренебрежение.
По изложените съображения постановил оспореното решение.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е извършил дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспореното решение на КЗД на всички основания по чл. 146 от АПК, обсъдил е доводите и възраженията на страните в съвкупност с представените по делото доказателства и е стигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорения пред него акт, като мотивите на първоинстанционния съд се споделят напълно и не е необходимо да се преповтарят. Ето защо на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК, настоящият съдебен състав препраща към тях.
Несъстоятелни са оплакванията в касационната жалба, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърдяното от касатора нарушение на КЗД във връзка с допуснатите до участие в производството пред нея правни субекти е неотносимо като касационно основание за отмяна на първоинстанционното решение. Страни в първоинстанционното производство са именно страните участвали в административното такова, поради което не са допуснати нарушения на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК.
Несъстоятелно е и твърдението в касационната жалба, че е било нарушено правото на защита на касатора. В първоинстанционното производство страните са имали възможност да участват активно, да сочат доказателства и да обосноват становищата си по законосъобразността на оспорения административен акт. Съдебното решение пък е постановено след пълен и всестранен анализ на събраните в хода на производството доказателства.
Неоснователно е и възражението на касатора, че първоинстанционният съд, при формиране на правните си изводи, не е съобразил повода за процесната публикация.
Напротив, съдът след анализ на съдържанието на цялата публикация, възпроизведена в изготвен на 04.06.2021 г. констативен протокол от помощник нотариус, е приел, че в публикацията не се акцентира на художествените качества на филма „Змия“ и неговите внушения, който извод се споделя и от касационната инстанция.
Касаторът не оспорва обстоятелството, че с публикацията е изразил публичната си позиция спрямо организаторите на „София Прайд Филм Фест“ и че използваните от него изразни средства на места имат своята рязкост. Използваните в публикацията изразни средства, съдържащи обидни определения и квалификации, насочени към организаторите на събитието и ЛГБТИ общността като цяло и статута на ПП „ВМРО-Българско национално движение“ в обществено-политическия живот на страната, сочат на поведение, годно да доведе до накърняване на достойнството на лицата от тези среди /в т.ч. двете жалбоподателки, предвид самоопределението им/ и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна и застрашаваща среда, т.е до дискриминационно третиране под формата на тормоз, основано на защитения признак „сексуална ориентация“.
Не може да се сподели и твърдението от касатора, че с публикацията си във фейсбук страницата си, е целял да сезира компетентните органи по закрила на детето, които да възпрепятстват недопускането до прожекцията на непълнолетни лица.
В случая твърдяното намерение на съставителя на публикацията се явява без значение, след като изявлението е от естество да причини очертания в нормата на §. 1, т. 1 от ЗЗДискр. недопустим правен резултат, рефлектиращ върху правната сфера на лица, част от обособената общност по защитения признак „сексуална ориентация“.
Правилни са и аргументите на първоинстанционния съд, че процесната публикация не може да бъде приета като критична гражданска позиция на политическа партия, изключена от действието на ЗЗДискр. във връзка с Конституцията на РБългария.
С оглед правомощията на КЗД, не е налице и твърдяното от касатора противоречие между мотивите и диспозитива на първоинстанционното решение.
Предвид изложените съображения и несъстоятелността на заявените от касатора касационни основания, обжалваното решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на правния спор основателно се явява искането на ответниците В. К. Л. и Сдружение „Младежка ЛГБТИ организация Действие“ с ЕИК 176377812, гр.София за заплащане на направените в касационната инстанция разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., съобразно представените договори за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. "първо", предл. "първо" АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5976 от 12.10.2023 г. постановено по адм.д. № 3833/2023 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация и ПП „ВМРО – Българско национално движение“ да заплатят на В. К. Л. с [ЕГН] от гр.София направените по делото разноски в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация и ПП „ВМРО – Българско национално движение“ да заплатят на Сдружение „Младежка ЛГБТИ организация Действие“ с ЕИК 176377812, гр. София направените по делото разноски в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Решението е окончателно.