По дело 12186 / 2021

РЕШЕНИЕ

7172

София, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Второ отделение , в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЕТА МИЛЕВА
БРАНИМИРА МИТУШЕВА
при секретар Илияна Иванова и с участието
на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното
от съдията Бранимира Митушева
по административно дело12186 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ и на началника на ДНСК, подадени чрез процесуалните представители юрк. Апостолова и юрк. Асенова, срещу Решение № 6800 от 19.11.2021 г., постановено по адм. дело № 6246/2021 г. по описа на Административен съд – София град, с което е признато за установено, че в полза на „Артекс Златен век“ ООД спрямо ответниците ДНСК и началника на ДНСК съществува правото да се строи /да се извършват строително-монтажни работи /СМР/, да се извърши строежа/, произтичащо и разрешено с разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г. на главния архитект на Столична община, което е с правно действие до 17.12.2024 г. включително /удължено със срока на незаконосъобразното спиране на строителството по силата на отменената с влязло в сила съдебно решение заповед № РД-08-1/15.04.2019 г. на началника на ДНСК/, както и са отхвърлени като неоснователни исковите претенции, че в полза на ищцовото дружество спрямо ответниците съществува правото да се строи /да се извършват СМР/, в съответствие с разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г. на главния архитект на Столична община, за периода от 18.12.2024 г. до 05.09.2030 г., и е осъдена ДНСК да заплати разноски по делото.

В касационните жалби се излагат доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим иск, тъй като е бил сезиран с искане, което е извън обхвата на подведомствеността на делата, разглеждани от административните съдилища, както и искът по чл. 128, ал. 2 от АПК не е предназначен за защита на вещни права, каквото е искането, с което е сезиран съда в случая. Възразява се още, че предявеният с „уточняваща молба“ коригиран петитум на исковата молба представлява изцяло ново искане, което съдът е следвало да върне на ищеца като недопустимо на основание чл. 130 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. В касационните жалби се сочи също така, че съдебното решение съдържа противоречиви правни изводи, както и че противно на изложеното от съда дружеството е разполагало с процесуална възможност и с ред за защита на своите права, посочен в специалния Закон за устройство на територията /ЗУТ/. Според касаторите срокът на действие на разрешенията за строеж е определен с изрична законова норма, което изключва възможността за съдебна преценка на това обстоятелство. Излагат се доводи и за неправилно тълкуване от съда на разпоредбата на чл. 153 от ЗУТ в различните й редакции от момента на издаване на разрешението за строеж до настоящия момент. Твърди се още, че заповедта по чл. 224, ал. 1, т. 2 от ЗУТ е акт, с който се спира фактическото изпълнение на СМР на строежа, което не води като правна последица до спиране на правното действие на разрешението за строеж. Претендира се обезсилване на съдебното решение, евентуално отмяна на решението като неправилно, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание процесуалните представители на касаторите правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалните представители на ответника.

Ответникът – „Артекс Златен век“ ООД, редовно призован, чрез процесуалните си представители адв. Вълов и адв. Новиков, оспорва касационните жалби и изразява становище за тяхната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледани по същество касационните жалби са основателни.

Производството пред Административен съд – София град е образувано по предявени от „Артекс Златен век“ ООД искове, с правно основание чл. 128, ал. 2 от АПК, срещу ДНСК и началника на ДНСК, с които се иска да се приеме за установено, че ищцовото дружество спрямо ответниците е носител на правото да строи в съответствие с издаденото и влязло в сила разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г. на главния архитект на Столична община, като ищцовата страна има право да извършва законосъобразно разрешените СМР с посоченото разрешение за строеж, като срокът на валидност на горепосоченото разрешение за строеж и съответно – срокът за осъществяване на СМР в съответствие с него, е удължен със срока на незаконосъобразното спиране на строителството по силата на отменената с влязло в сила съдебно решение заповед № РД-08-1/15.04.2019 г. на началника на ДНСК и изтича на 05.09.2030 г., а при условията на евентуалност – на 18.12.2024 г. Не се спори по делото, че „Артекс Златен век“ ООД е възложител на строеж „Административна сграда с офиси, търговски обекти, ателиета, технически помещения, подземни и надземни гаражи и паркинги – Първи етап“, изпълняван в УПИ I – 98, 99, кв. 272а по плана на гр. София, м. „Лозенец - I част”, за който е издадено разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г. от главния архитект на Столична община, което разрешение за строеж със заповед № РД–09–50–1027/19.11.2012 г. на главния архитект на Столична община е презаверено за още 5 години - до 19.11.2017 г. По делото се установява също така, че след отмяна с влязло в сила съдебно решение на заповед № РД–08–1/15.04.2019 г. на началника на ДНСК, с която на основание чл. 224, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 222, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, е било спряно изпълнението на процесния строеж, от служители на ДНСК е бил съставен констативен акт № СТ–146/18.06.2021 г., с който е констатирана незаконна част от процесния строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е изпълнена при изгубено правно действие на разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г., издадено от главния архитект на Столична община. Срещу така съставения констативен акт дружеството е подало възражение вх. № СТ-146-08-096/28.06.2021 г. по реда на чл. 224, ал. 5 от ЗУТ. С влязло в сила определение № 4726/25.06.2021 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 6246/2021 г., е допуснато обезпечение на предявения иск по чл. 128, ал. 2 от АПК чрез спиране на административното производство по издаване на заповед по чл. 224 от ЗУТ за спиране на процесния строеж, започнало със съставянето на констативен акт № СТ–146/18.06.2021г.

При така установеното по делото първоинстанционният съд е приел, че предявените субективно съединени искове с правно основание чл. 128, ал. 2 от АПК, са допустими, тъй като ответниците отричат правото на ищеца да извършва строителство поради изгубилото на 11.01.2020 г. правно действие на разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г. на главния архитект на Столична община, както и за ищцовата страна липсва друг процесуален ред за защита на правата, предвид на образуваното административно производство за спиране на незаконен строеж, в което се оспорва съществуването на правото да се строи, поради липсата на правно действие на разрешението за строеж. По допустимостта на иска съдът приема още, че макар и настоящия спор да може да се разреши при съдебен контрол на заповедта по реда на чл. 224, ал. 5 от ЗУТ, то доколкото такава заповед не е издадена и предевяването на иска не може да бъде поставено под условие от евентуалното й издаване, за ищеца не е наличен друг ред на защита. Според административния съд и възможността за подаване на възражение срещу констативния протокол на органите на ДНСК не следва да се разглежда като „друг ред на защита“ по смисъла на чл. 128, ал. 2 от АПК, защото се осъществява пред административен орган. По отношение на „уточняващата молба“ на ишеца съдът намира, че не се предявява нов иск, а се отстранява нередовност в исковата молба. При съобразяване на чл. 153, ал. 2 от ЗУТ /редакция ДВ , бр. 65/22.07.2003 г./ и чл. 157, ал. 1 от ЗУТ съдът е приел, че първоначалният срок от 5 години е започнал да тече с издаването на разрешението за строеж на 26.01.2007 г., а строителството на процесния обект е започнало на 11.01.2010 г., тъй като на тази дата е съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, като след издаването на заповед от главния архитект на Столична община за презаверка на разрешението за строеж на 19.11.2012 г., срокът на правното му действие е изтичал на 19.11.2017 г. Позовавайки се на приетата актуалната редакция на чл. 153, ал. 2, т. 3 от ЗУТ /ДВ, бр. 13 от 07.02.2017 г./, която регламентира нова продължителност на срока – 10 години, и нов начален момент - от започване на строителството, съдът приема, че заварените висящи правоотношения се преуреждат съобразно предписанието на новия закон, при което продължителността на срока от 5 години за правно действие на процесното разрешение за строеж се трансформира на 10 години. Доколкото според административният съд не е безусловно прилагането на началния момент на този десетгодишен срок по чл. 153, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, който се свързва със започване на строителството, то следва да се държи сметка за извършеното на 19.11.2012 г. презаверяване на разрешението за строеж, което е и началният момент на обсъждания срок. Прието е от съда още, че извършеното допълване на разрешението за строеж отразява единствено одобрените изменения на инвестиционния проект, като тази процедура не съдържа правила относно подновяване на срокове за започване и завършване на строителството. С оглед на това първоинстанционният съд приема, че срокът на правно действие на разрешението за строеж е започнал да тече на 19.11.2012 г., впоследствие трансформиран от 5 години на 10 години, при което изтича на 19.11.2022 г., като този срок следва да се продължи с периода, през който строителството е спряно с незаконосъобразен административен акт, който е отменен след проведен съдебен контрол /от 15.04.2019 г. до 13.05.2021 г./, което означава, че 17.12.2024 г. е крайната дата на правното действие на разрешението за строеж. По отношение характера на срока по чл. 153, ал. 2, т. 3 от ЗУТ – давностен или преклузивен, съдът обосновава извод, че в случая се касае за спиране на правното действие на разрешението за строеж, а това се отразява на сроковете, независимо какви са. Според съда с издаването на заповед по чл. 224, ал. 1 от ЗУТ се спира правното действие на разрешението за строеж, тъй като е спряно изпълнението на строежа, поради и което в конкретния случай след отмяната с влязло в сила съдебно решение на заповед № РД-08-1/15.04.2021 г. на началника на ДНСК правното действие на процесното разрешение за строеж следва да се удължи с времето на незаконосъобразното спиране на строителството. С оглед на това първоинстанционният съд е обосновал извод, че ищецът е носител на правото да строи, в съответствие с разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г. на главния архитект на Столична община, което е с правно действие до 17.12.2024 г., до която и дата исковата претенция е основателна, а за останалия срок до 05.09.2030 г. исковата претенция се явява неоснователна.

Така постановеното съдебно решение е недопустимо.

Разпоредбата на чл. 128, ал. 2 от АПК е способ за защита на правата и законните интереси на правните субекти. Регламентираният с нея установителен иск е субсидиарен - допустим е тогава, когато е налице спор за съществуването на съответното административно право или правоотношение, който спор поражда правния интерес от търсената съдебна защита, както и се прилага по всички административни спорове, за които АПК или друг закон не предвиждат специален ред за решаване. При обсъждане на допустимостта на иска по чл. 128, ал. 2 от АПК съдът не следва да се ограничава само до общите основания за недопустимост, каквото е липсата на надлежна пасивна процесуална легитимация, а е длъжен първо да обсъди наличието на специалните изисквания, които законът поставя за допустимостта на този вид иск и които изисквания за реализиране на този ред на защита следва да бъдат налице в условията на кумулативност. Надлежното предявяване на установителния иск по чл. 128, ал. 2 от АПК е обусловено от конкретизиране на твърдяното или отричано административно право или правоотношение, от наличието на правен интерес от установяването или несъществуването му, както и от липсата на друг процесуален ред за защита. Липсата на която и да е от тези предпоставки е основание за недопустимост на предявения иск.

В настоящия случай, от доказателствата по делото се установява, че за ищеца „Артекс Златен век“ ООД е налице правен интерес от установяване на съществуването на правото да извършва строително-монтажни работи, произтичащи от разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г. на главния архитект на Столична община, което не е загубило правното си действие, както и правилно приема първоинстанционният съд. За този ищец обаче безспорно се установява по делото, че е съществувал друг правен способ за защита. Видно от приетите по делото доказателства, преди предявяване на иска по по чл. 128, ал. 2 от АПК за процесния строеж е било образувано административно производство по чл. 224, ал. 5 от ЗУТ, започнало със съставянето от служители на ДНСК на констативен акт № СТ-146/18.06.2021 г. Изрично в цитирания констативен акт като установено нарушение и основание за спиране на процесния строеж е посочено извършването на строително-монтажни работи от кота +66.00 м. нагоре по одобрени проекти, изгубили правното си действие и без наличие на валидно разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г. на главния архитект на Столична община, чието правно действие е било до 11.01.2020 г. В хода на така започналото административно производство ищецът е разполагал с процесуална възможност да защити своето право да строи в съответствие с издаденото разрешение за строеж и след сочената от административния орган датата на валидност на същото – до 11.01.2020 г., като упражни правото си на възражение, регламентирано в специалния закон – чл. 224, ал. 5, изр. първо от ЗУТ, което и право същият е реализирал чрез подаване на възражение вх. № СТ-146-08-096/28.06.2021 г., след като преди това на 23.06.2021 г. е предявил иска по чл. 128, ал. 2 от АПК. В това производство за ищеца е съществувала и правната възможност по чл. 215 от ЗУТ да подаде жалба пред компетентния съд в случай, че бъде издадена заповед по чл. 224, ал. 5 от ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Именно и в това съдебно производство ищецът е могъл да релевира въпросите относно срока на правно действие на разрешението за строеж и приложимостта на разпоредбата на чл. 153 от ЗУТ в различните й редакции, както и в това производство е следвало да бъде разрешен със силата на присъдено нещо спорът между началника на ДНСК, съответно ДНСК, и „Артекс Златен век“ ООД относно правното действие на разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г. на главния архитект на Столична община и възможността строителството на процесния строеж да продължи законосъобразно и след датата 11.01.2020 г. Следва да се има предвид също така, че въпросът за правното действие на разрешението за строеж и правото да се строи въз основа на него до 05.09.2030 г., евентуално 18.12.2024 г., е могъл да бъде предмет на разглеждане, съответно на защита от страна на дружеството, и при евентуално издаване на заповед за премахване на незаконен строеж по чл. 225, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, в случай, че процесният строеж бъде изграден. Следователно, за ищеца е бил налице друг специален ред за защита, поради което в случая не е изпълнена една от кумулативните предпоставки за допустимост на предявения иск по чл. 128, ал. 2 от АПК. В тази връзка следва да се има предвид, че изначално трябва да не съществува друг ред на защита, а не същият да е изчерпан или да не е упражнен, като без значение е също така дали ищецът е търсил този ред за защита или не, както и доколко е била успешна. За разглеждането на претенция с такова правно основание е необходимо де се установи доколко обективно е възможен и наличен друг правен ред за защита на твърдяното като накърнено от административния орган право да се продължи строителството на строеж „Административна сграда с офиси, търговски обекти, ателиета, технически помещения, подземни и надземни гаражи и паркинги“ в УПИ I – 98, 99, кв. 272а по плана на гр. София, какъвто безспорно в случая е бил налице. Неправилно административният съд приема също така, че за ицеща не е налице друг ред на защита, тъй като заповед по реда на чл. 224, ал. 5 от ЗУТ не е издадена от началника на ДНСК. От една страна ирелевантно за допустимостта на иска по чл. 128, ал. 2 от АПК е обстоятелството дали административният орган ще упражни своите правомощия и ще издаде акт, срещу който за адресата да е налице правен интерес да защити свои нарушени права. От друга страна в конкретния случай по делото се установява, че началникът на ДНСК е бил възпрепятстван да продължи административното производство по издаване на заповед по чл. 224, ал. 5 от ЗУТ, тъй като това производство е било спряно с влязло в сила определение № 4726/25.06.2021 г. по адм. дело № 6246/2021 г. по описа на Административен съд – София град, като обезпечение на вече предявения иск по чл. 128, ал. 2 от АПК.

Настоящият съдебен състав намира също така, че доколко резултатът от едно започнало административно производство би могъл да не е удовлетворителен за ищеца, е факт ирелевантен за преценката на исканата от чл. 128, ал. 2 от АПК предпоставка за допустимост на иска. В процесния случай безспорното наличие на друг правен способ за защита, независимо дали ще бъде използван от ищеца и дали резултатът ще е успешен за него, е абсолютна процесуална пречка за допустимост на предявения иск по чл. 128, ал. 2 от АПК срещу ДНСК и началника на ДНСК.

Изложеното налага извода, че предявените от „Артекс Златен век“ ООД искове с правно основание чл. 128, ал. 2 от АПК са недопустими. Постановеното по тези искове първоинстанционно решение също се явява недопустимо, предвид което следва да бъде обезсилено, исковете оставени без разглеждане, а производството по делото прекратено в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК.

При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна на касаторите ще следва ответника „Артекс Златен век“ ООД да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 240 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 6800 от 19.11.2021 г., постановено по адм. дело № 6246/2021 г. по описа на Административен съд – София град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „Артекс Златен век“ ООД искове, с правно основание чл. 128, ал. 2 от АПК, срещу Дирекция за национален строителен контрол и началника на Дирекция за национален строителен контрол с искане да се приеме за установено, че ищцовото дружество спрямо ответниците е носител на правото да строи в съответствие с издаденото и влязло в сила разрешение за строеж № 134/26.01.2007 г. на главния архитект на Столична община, като ищцовата страна има право да извършва законосъобразно разрешените строително-монтажни работи с посоченото разрешение за строеж, като срокът на валидност на горепосоченото разрешение за строеж и съответно – срокът за осъществяване на строително-монтажните работи в съответствие с него, е удължен със срока на незаконосъобразното спиране на строителството по силата на отменената с влязло в сила съдебно решение заповед № РД-08-1/15.04.2019 г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол и изтича на 05.09.2030 г., а при условията на евентуалност – на 18.12.2024 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА „Артекс Златен век“ ООД, с [ЕИК], да заплати на Дирекция за национален строителен контрол сумата в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА

/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА