Образувано е по касационна жалба, подадена от Сдружение „Зелен Алианс“, представлявано от Председателя на Управителния съвет Ц. Цветков срещу решение № 15819 от 21.12.2020 г., постановено по административно дело № 13588/2018 г. от Върховния административен съд, състав на Второ отделение, с което е отхвърлено оспорването им на разпоредбите на чл. 49 – 62 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ППЗДАНС) като неоснователно. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорените от тях разпоредби на ППЗДАНС бъдат отменени.

Ответникът по касационната жалба – Министерски съвет на Република България (МС) чрез процесуален представител и в представено от него писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Ответникът по касационната жалба – Държавна агенция „Национална сигурност“ чрез процесуален представител и в представено от него писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), VІІ – ми петчленен състав при ІІ-ра колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд (арг. чл. 132, ал. 2, т . 1 АПК) след надлежно сезиране с жалба против подзаконов нормативен акт от лице, имащо правен интерес от оспорването му, а разгледано по същество е правилно.

Тричленният състав на ВАС, след извършената проверка за законосъобразност приема, че подзаконовият нормативен акт, в оспорената пред него част е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона производствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон.

Правилно и обосновано в обжалваното решение е прието, че ППЗДАНС, включително оспорените от сдружението разпоредби е приет въз основа на законова делегация - § 2 ЗР ЗДАНС от компетентен орган – МС, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените административнопроизводствени правила и при правилно приложение на закона и неговата цел.

Съществуването на служители на прикритие е предвидено в разпоредбите на чл. чл. 35а; 110, ал. 1, т. 7, б. „е“ и 123, ал. 2, т. 6 ЗДАНС, като с оспорените разпоредби на чл. 49 – 62 ППЗДАНС е уреден статутът на тези служители и дейността, която същите извършват.

Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи, че в обжалваното решение не са анализирани разпоредбите на чл. 123, ал. 2, т. 6 и чл. 50, ал. 3, т. 7 ЗДАНС. Правилно в тази насока в обжалваното решение е прието, че с разпоредбата на чл. 123, ал. 2, т. 6 ЗДАНС предвижда правомощие, респ. задължение на органите на ДАНС при осъществяване на дейността си да организират прикриване на служителите на агенцията и тяхната дейност при условия и по ред, предвиден в ППЗДАНС, докато разпоредбата на чл. 50, ал. 3, т. 7 ЗДАНС предвижда, че е налице несъвместимост със службата в агенцията когато държавните служители в нея са сътрудници или служители под прикритие на други служби за сигурност или служби за обществен ред. При това следва да бъде посочено, че е налице разлика в понятията „служител на прикритие“ и „служител под прикритие“.

Анализът на оспорените разпоредби на ППЗДАНС уреждащи статута и дейността на първата категория служители изрично сочи, че същите работят при доказана оперативна необходимост (чл. 52, ал.1), която е налице, когато възложените със закон задачи и дейности на агенцията не могат да се извършат по друг начин (чл. 52, ал. 2) и същите осъществяват контраразузнавателна дейност и оперативно-издирвателна дейност в защита на националната сигурност.

Дейността на служителите под прикритие е уредена в множество нормативни актове – Закон за специалните разузнавателни средства, Закон за Европейската заповед за разследване,Закон за военното разузнаване, Наредбата за организацията на дейността по използване на служители под прикритие в Министерството на вътрешните работи и др., като тези служители съгласно чл. 10в от Закона за специалните разузнавателни средства същите са служители от компетентните служби о този закон по Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за военното разузнаване или от Държавната агенция „Разузнаване“, които са оправомощени да установят или да поддържат контакти с контролирани лица, за да получат или разкрият информация за извършване на тежко умишлено престъпление и за организация на престъпна дейност, като тези служители на МВР се използват за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) и по искания на структурите на ДАНС.

Анализа на приложимите разпоредби води до еднозначен извод, че е налице разлика в дейността на тези две категории служители, а също и във възможността за използване на СРС, с каквато възможност служителите на прикритие не разполагат, тъй като съгласно ЗСРС такава е предоставена единствено на служители под прикритие и съответно възможност същите да прилагат СРС по искане на ДАНС, при спазване на законовите изисквания за това. При това неоснователни са и наведените доводи, че оспорените разпоредби противоречат на Закона за специалните разузнавателни средства, а следователно и тези за липсата на предвиден съдебен контрол при ползване на СРС от служителите на прикритие.

Неоснователни са и наведените доводи за противоречие на оспорените части от подзаконовия нормативен акт с разпоредбите на чл. 3 и чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Действително първата разпоредба в своята алинея първа урежда хипотезата, при която се приемат нормативните актове, каквито са законите, но в случая се касае за акт по смисъла на чл. 7 ЗНА, като ППЗДАНС безспорно е издаден за прилагане на ЗДАНС в неговата цялост, а обстоятелството, че сдружението оспорва отделни негови разпоредби не води до обратен извод. Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на чл. 28 ЗНА, предвид наличието на хипотезата на чл. 20, ал. 2 ЗНА и доколкото ППЗДАНС не попада в категорията на актовете по чл. 20, ал.3 ЗНА, за които е предвидено извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието.

От съдържанието на оспорените разпоредби на ППЗДАНС не може да бъде изведен извод, че дейността на служителите на прикритие е свързана с личния живот, жилището и кореспонденцията на гражданите, предвид текста на чл. 50 ППЗДАНС, при което е неоснователен и доводът за липсата на гаранция за спазване на чл. 8 от ЕКЗПЧОС.

При извършената проверка не се констатираха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното пред настоящия състав решение, като такива конкретно не се твърдят в касационната жалба.

Обжалваното решение е обосновано – изводите на съда са формирани след анализ на оспорените разпоредби от ППЗДАНС и приложимите законови такива, като са изложени аргументирано.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, VІІ-ми петчленен състав при ІІ-ра колегия

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15819 от 21.12.2020 г., постановено по административно дело № 13588/2018 г. от Върховния административен съд.

Решението е окончателно.