Образувано е по жалба (посочена като искова молба) на Д. Н. срещу чл.5, ал.1, т.3, т.4, т. 5 и т.6 , чл.6, т.2 и т.3 и свързаните с тях чл.15, чл.16, чл.17, чл.18 и чл.19, чл.8, ал.2 и чл.10, ал.1 от Наредба №РД-02-20-10 от 05.07.2012 г. за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях, обнародвана в ДВ, бр.56 от 2012 г., изм. ДВ,бр.32 от 2015г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на вътрешните работи. В жалбата още се иска да бъдат коригирани, редактирани, прецизирани и приведени в съответствие със закона и с общоприетите технически норми и математически действия чл.3, ал.1, чл.6, т.1, б. „А“ и б. „Б“, чл.11, ал.1, ал.2 и ал.3, чл.19, чл.23, §2 от ПЗР, §4 от ПЗР и Приложение 2 към чл.6, т.1 и т.3 от Наредба №РД-02-20-10 от 05.07.2012 г. Моли ВАС да постанови извършването на последваща оценка на въздействието, съпътствано от широко обществено обсъждане.

В изпълнение на задължението си по чл.152 , ал. 2 от АПК, приложима на основание чл.196 от АПК, Министерството на вътрешните работи е изпратило административната преписка. В писмено възражение от министъра на регионалното развитие и благоустройството се поддържа, че подадената „искова молба“ с направеното уточнение с писмен отговор от Д. Н. е недопустима, тъй като жалбоподателят не обосновава правен интерес от оспорването на Наредба №РД-02-20-10 от 05.07.2012 г. Също така счита, че са налице основанията за прекратяване на производството по делото на основание чл.159,т.1 от АПК, тъй като липсва административен акт, който може да бъде оспорван по съдебен ред и искането има характер на предложение. В случай, че се приеме исковата молба като допустима моли да бъде ограничен обхвата на оспорването до заявеното от г-н Н. в писмения отговор за уточняване на исковата молба, че оспорва само част от разпоредбите на Наредбата, а именно чл.5, ал.1, т.3, т.4, т. 5 и т.6 , чл.6, т.2 и т.3 и свързаните с тях чл.15, чл.16, чл.17, чл.18 и чл.19, чл.8, ал.2 и чл.10, ал.1 от Наредба №РД-02-20-10 от 05.07.2012 г.

Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Правният интерес от обжалване на административните актове се обуславя от непосредственото неблагоприятно въздействие в правната сфера на лицата, по отношение на които актовете имат действие. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. С Решение № 5 от 17.04.2007 г., постановено по конст. дело № 11/2006 г., Конституционният съд е установил съответствието на чл. 186, ал. 1 от АПК с Конституцията на РБ, като отново са развити съображения, че активна легитимация за оспорване имат всички правни субекти единствено в случаите, когато подзаконовият нормативен акт пряко засяга техни права, законни интереси или поражда задължения за тях, съответно в случаите, в които дори е на лице потенциална възможност от засягане на права, законни интереси или пораждане на задължения

В случая съдът е сезиран с жалба с искане за оспорване на разпоредби от Наредба №РД-02-20-10 от 05.07.2012 г. за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях - подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 във връзка с чл. 185, ал. 1 от АПК. Горецитираната наредба е издадена на основание чл.24а, ал.2 от Закона за движението по пътищата, съгласно който министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на вътрешните работи определят с наредба условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях. От горното е видно, че в случая се касае за уреждане правила за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, съответно условията за ползване и организацията за движението по тях, касаещи пряко правата и задълженията на участниците в движението. Съгласно легалната дефиниция на § 6 т.28 от допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата "Участник в движението" е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. Доколкото организацията на движение касае участниците в движението по пътищата и предвид твърденията на Н., че същия е пешеходец, водач на МПС, потребител на обществения транспорт и др., настоящият състав на Върховния административен съд намира, че оспорените разпоредби засягат правната му сфера, неговите права и интереси, и за него се пораждат задължения, свързани с предприемането на определено поведение, респективно въздържане от такова.

Настоящият състав намира, че оспорващият е обосновал правен интерес от оспорването и възражението за прекратяване на делото поради липса на такъв интерес е неоснователно.

На основание чл. 188, вр. с чл. 181, ал. 1 и 2 АПК оспорването следва да бъде съобщено, чрез обявление в "Държавен вестник" и на Интернет страницата на Върховния административен съд.

Въз основа на горното и основание чл. 188, чл. 189 и чл. 190 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение