Решението се обжалва и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в частта, в която е осъдено да заплати да заплати на М. Х. обезщетение в размер на 200 лева за неимуществени вреди от осъществена спрямо него непряка дискриминация по признак „религия“, чрез неосигуряване на хранителен режим, съобразен с религиозните му вярвания, за периода 01.06.2009г. - 10.08.2011г., ведно със законна лихва , считано от 08.03.2019 г.

Срещу решението в частта, в която е отхвърлен предявения от М. Х. срещу Министерството на правосъдието иск за разликата над присъдения размер от 330 лева до предявения размер на обезщетението от 2700 лева, ведно със законната лихва, считано от 8.03.2019 г., както и в частта, в която е отхвърлен предявения от М. Х. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за разликата над присъдения размер от 200 лева до предявения размер от 7400 лева, ведно със законната лихва, считано от 8.03.2019 г., е подадена касационна жалба от М. Х.. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила , необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваните части.

С определение от 12.07.2016 г. по адм.дело № 7679/2015 г. по описа на Върховния административен съд, влязло в сила на 07.11.2016 г., касационното производство в частта по касационната жалба на М. Х., е прекратено.

Постъпила е и частна жалба от Министерство на правосъдието и на Главната дирекция „Изпълнение на наказанията“ срещу определение № 204 от 24.06.2020 г., с което е допълнено решение № 53 от 04.03.2020 г. по адм. дело № 151 по описа на Административен съд – Стара Загора в частта за разноските. С това определение Министерството на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ са осъдени да заплатят на М. Х. съдебни разноски и е отхвърлено искането на Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Определението се обжалва в частта, в която е отказано присъждането на юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на ведомствата.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението в обжалваните части е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд като провери допустимостта и правилността на решението в обжалваните части с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:

Производството пред административният съд е образувано по исковата молба на М. Х., с която са предявени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с чл. 74, ал.2 ЗЗДискр.: иск срещу Министерството на правосъдието за присъждане на обезщетение в размер на 2700 лева за неимуществени вреди, претърпени в периода 10.08.2008 г. - 01.06.2009 г., изразяващи се в негативни емоционални преживявания вследствие на осъществена спрямо ищеца непряка дискриминация по признак „религия“, тъй като не му бил осигурен хранителен режим, съобразен с изповядваната от него религия „[религия]“, и иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за сумата 7 400 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в периода 01.06.2009 г. - 10.08.2011 г., изразяващи се в негативни емоционални преживявания вследствие на осъществена спрямо ищеца непряка дискриминация по признак „религия“, като не му бил осигурен хранителен режим, съобразен с изповядваната от него религия [религия], ведно със законната лихва от датата на исковата молба -8.03.2019 г.

Административният съд установил, че от 2002 г. ищецът изтърпявал наказание „доживотен затвор без право на замяна“ в Затвора – [населено място] При постъпването си в затвора ищецът се определил като [вероизповедание]. С молба от 30.07.2008 г. М. Х. уведомил началника на затвора, че вече изповядва религията „[религия]“. Поискал дневния му порцион храна да бъде съобразен с религията му, тъй като [религия] забранявал консумацията на свинско месо.

По образуваното по жалба на Х. административно производство по преписка № 230/2011 г. Комисията за защита от дискриминация постановила решение № 383 от 25.09.2018 г., с което установила, че в периода 10.08.2008 – 10.08.2011 г. началникът на Затвора–[населено място] осъществил непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр по признак „религия“ спрямо М. Х., като не му осигурил хранителен режим съобразно изискванията на изповядваната от него религия.

С решение № 292 от 19.01.2016 г. по адм. дело № 558/2014 г. по описа на Административния съд – Стара Загора, поправено и допълнено с решение №75/28.03.2016 г., Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на М. Х., на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, сумата 4 200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 1.07.2008 г. - 1.07.2013 г. в резултат на незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация на Затвора – [населено място] да му осигури хранителен режим без свинско месо и продукти от свинско месо, съответстващ на изискванията на изповядваната от него религия „[религия]“, ведно със законната лихва от 3.07.2013 г. За разликата над присъдения до предявения размер от 13 000 лева искът бил отхвърлен като неоснователен.

С решение № 15961 от 22.12.2017 г. по адм.дело №5034/2016 г. по описа на Върховния административен съд решение № 292 от 19.01.2016 г. по адм. дело № 558/2014 г. по описа на Административния съд – Стара Загора било отменено в частта, в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на М. Х. обезщетение за неимуществени вреди, понесени в периода 01.07.2008 г. - 01.07.2013 г. от незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора-[населено място], изразяващо се в неосигуряване на храна без свинско месо и свински продукти съобразно изповядваната от ищеца религия „[религия]”, за разликата над 3 430 лева до присъдения размер от 4200 лева. Предявеният от М. Х. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени за периода 01.07.2008 г. - 31.05.2009 г. от незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора - [населено място], изразяващо се в неосигуряване на храна без свинско месо и свински продукти съобразно изповядваната от ищеца религия „[религия]“, за сумата 770 лева бил отхвърлен. Касационната инстанция приела, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не е пасивно легитимирана да отговаря по искове за вреди, преди да бъде обособена като самостоятелно юридическо лице, считано от 01.06.2009 г.с влизането в сила на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

С решение № 73 от 07.05.2015 г. по адм. дело № 287/2013 г. по описа на Административен съд – Стара Загора частично е уважен предявеният от М. Х. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от неравно третиране от страна на администрацията на Затвора – [населено място], което се изразявало в неосигуряване на хранителен режим, съобразен изискванията на изповядваната от него религия. С решение № 8583 от 04.07.2017 г. по адм. дело № 7679/2015 г. по описа на Върховния административен съд първоинстанционното решение било обезсилено в частта, в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на М. Х. обезщетение в размер на 3 800 лева и съдебното производство било прекратено в тази част, по аргумент, че административният съд не е компетентен да се произнесе за наличието на нарушение по Закона за защита от дискриминация.

За да установи характера и интензитета на претърпените неимуществени вреди, твърдени в исковата молба, по която е образувано това производство, административният съд допуснал събирането на гласни доказателства. От показанията на двамата свидетели административният съд установил, че в процесния период у ищеца се наблюдавали силни негативни емоции – чувствал се отхвърлен, отритнат и пренебрегнат. Причина за неговото емоционално състояние, според двамата свидетели, било отношението на затворническата администрация и конкретно, на началника на затвора, който отказвал да осигури на ищеца хранителен режим, съобразен с изповядваната от него религия [религия].Административният съд кредитирал свидетелските показания в частта относно непосредствено възприетите от двамата свидетели факти и не ги приел, що се отнася до изразената от тях субективна преценка за силата и интензитета на преживените от ищеца негативни чувства и емоции.

От правна страна съдът приел, че постановяването на влязло в сила решение от Комисията за защита от дискриминация, с което било установено наличие на непряка дискриминация по признак "религия", обуславя процесуалната допустимост на предявените от М. Х. искове. Според изложените мотиви, исковите претенции са насочени срещу надлежни ответници. Съдът не възприел възражението на ответника Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за наличие на процесуална пречка по смисъла на чл. 299 ГПК за постановяване на решение по спора с оглед силата на присъдено нещо на влезлите в сила съдебни актове по адм. дело № 287/2013 г. по описа на Административния съд – Стара Загора и по адм. дело № 558/2014 г. по описа на Административния съд – Стара Загора.

Административният съд достигнал до заключение, че по делото са установени елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр - осъществена спрямо ищеца дискриминация от администрацията на Затвора-[населено място] чрез неосигуряване на съответен на религиозните убеждения на ищеца хранителен режим, реално претърпени вреди, пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между осъщественото неравно третиране и претърпения вредоносен резултат.

С оглед наличието на влязъл в сила акт на Комисията за защита от дискриминация, с което било установено, че в периода 10.08.2008 г. – 10.08.2011 г. началникът на Затвора – [населено място] осъществил непряка дискриминация по признак „религия“, съдът посочил, че е обвързан от изводите, съдържащи се в решението на Комисията за защита от дискриминация. В пряка и непосредствена причинна връзка с осъществената дискриминация ищецът понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от негативни емоции - чувство на пренебрегнатост, подтиснатост и отритнатост. Същевременно не било доказано, че ищецът е преживял стрес и безпокойство, което да е довело до изпадането му в пълна изолация, в състояние на дълбока депресия, с психическо разстройство, налагащо медикаментозно или стационарно лечение в степен, която обосновава размера на исковата претенция. Поради това уважил иска срещу Министерството на правосъдието за сумата 330 лева, а този, предявен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - за сумата 200 лева. В останалата част претендирания размер от 2 700 лева, съответно от 7400 лева исковете срещу Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ били отхвърлени.

Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо в осъдителната му част, в която е уважен иска по отношение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Искът на М. Х. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, разгледан от първоинстанционния съд, е предявен повторно. Той се основава на същите фактически обстоятелства, по които Административният съд-Стара Загора се е произнесъл с влязлото в сила решение № 292 от 19.01.2016 г. по адм. дело № 558/2014 г. Неимуществените вреди, за които съдът е присъдил на Х. обезщетение, са търпени за период, който се включва в периода 1.06.2009 г. - 1.07.2013 г. Отсъствието на решение на Комисията за защита от дискриминацията към момента на постановяване на решение № 292/19.01.2016 г. не означава, че ищецът може отново да предяви същия иск. Исковете и по двете дела имат едно и също основание. Спорът между същите страни, с предмет, който се включва в предмета на решение № 292 от 19.01.2016 г. по адм. дело № 558/2014 г. по описа на Административния съд-Стара Загор,а вече е бил разрешен. Съгласно чл.299 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Поради това решение № 53 от 04.03.2020 г. по адм. дело № 151/2019 г. по описа на Административния съд – Стара Загора следва да бъде обезсилено в частта, в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е осъдена да заплати да заплати на М. Х. обезщетение в размер на 200 лева за неимуществени вреди от осъществена спрямо него непряка дискриминация по признак „религия“, чрез неосигуряване на хранителен режим, съобразен с религиозните му вярвания за периода 01.06.2009г. - 10.08.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.03.2019 г. Съдебното производство следва да се прекрати в частта по отношение на предявения иск, в частта за сумата 200 лева обезщетение за неимуществени вреди от осъществена спрямо М. Х. непряка дискриминация по признак „религия“, чрез неосигуряване на хранителен режим съобразен с религиозните му вярвания за периода 01.06.2009г. - 10.08.2011г.

Решението в частта, в която е осъдено Министерството на правосъдието да заплати на М. Х. обезщетение в размер на 330 лева за неимуществени вреди от осъществена спрямо него непряка дискриминация по признак „религия“ чрез неосигуряване на хранителен режим, съобразен с религиозните му вярвания, за периода от 10.08.2008г. до 31.05.2009г., ведно със законната лихва, считано от 08.03.2019 г. до окончателното й изплащане, е допустимо. Не може да се сподели довода на касационния жалбоподател, че Министерството на правосъдието не е участвало в производството пред Комисията за защита от дискриминация, поради което не е обвързано от постановеното от специализирания орган решение. Съгласно чл.47, т.1 от Закона за защита от дискриминация Комисията за защита от дискриминация установява нарушения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице. В решение № 383/25.09.2018 г. по преписка № 230/2011 г. на Комисията за защита от дискриминация е установена непряка дискриминация, извършена по отношение на М. Х. в периода 10.08.2008 г. - 10.08.2011 г. от началника на Затвора - [населено място]. Дадени са предписания на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за издаване на методически указания. С оглед очертания от закона предмет на произнасяне на комисията, в зависимост от който се конституират страните в производството, не се налагало участието на Министерството на правосъдието. Тъй като органът, извършил дискриминация, е част от състава на Министерството на правосъдието в периода 10.08.2008г. - 31.05.2009г., не би могло да се приеме, че ведомството не е обвързано от решението на специализирания орган.

По делото са установени елементите на фактическия състав, който поражда отговорността на държавата за вреди. Държавата носи отговорност при условията на чл.74, ал.2 ЗЗДскр, когато на граждани са причинени вреди от незаконни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица в нарушение на принципа за равно третиране. В случая с акт на Комисията за защита от дискриминация е установено неравно третиране на ищеца по признак "религия", осъществено чрез бездействие. Бездействието на началника на Затвора-[населено място] е незаконно именно, защото води до неблагоприятно третиране на засегнатото лице по смисъла на §1, т.7 от допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация. Вследствие незаконното бездействие на началника на Затвора-[населено място] лишеният от свобода Х. е понесъл неимуществени вреди. Съдът приложил точно материалния закон, като е присъдил обещетение за осеммесечния период, през който ищецът търпял неудобства, поради това, че не е бил третиран съобразно религиозните му убеждения. Решението в съответната част е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед резултата от касационното производство разноските на страните следва да останат, както са направени.

Касационната инстанция намира за основателни частните жалби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Министерството на правосъдието срещу определение № 204 от 24.06.2020 г. в частта, в която е отказано присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Административният съд е нарушил закона, като е отказал присъждането на юриконсултско възнаграждение. Съгласно чл.10, ал.4 ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Определението следва да се отмени в обжалваната част и в полза на Главна дирекция " Изпълнение на наказанията" и Министерството на правосъдието да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 за всяко юридическо лице.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и 3 АПК Върховният административен съд

ОБЕЗСИЛВА решение № 53 от 04.03.2020 г. по адм. дело № 151/2019 г. по описа на Административния съд – Стара Загора в частта, в която е било Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на М. Х. обезщетение в размер на 200 лева за неимуществени вреди от осъществена спрямо него непряка дискриминация по признак „религия“, чрез неосигуряване на хранителен режим, съобразен с религиозните му вярвания, за периода 01.06.2009г. - 10.08.2011г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 08.03.2019 г.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в частта относно предявения от М. Х. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск в частта за сумата 200 лева, представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди от осъществена спрямо него непряка дискриминация по признак „религия“, чрез неосигуряване на хранителен режим, съобразен с религиозните му вярвания, за периода 01.06.2009г. - 10.08.2011г., ведно със законната лихва, считано от 08.03.2019 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53 от 04.03.2020 г. по адм. дело № 151/2019 г. по описа на Административния съд – Стара Загора в частта, в която Министерството на правосъдието е осъдено да заплати на М. Х. обезщетение в размер на 330 лева за неимуществени вреди от осъществена спрямо него непряка дискриминация по признак „религия“ чрез неосигуряване на хранителен режим съобразен с религиозните му вярвани, за периода 10.08.2008г. -31.05.2009 г., ведно със законната лихва , считано от 08.03.2019 г.

ОТМЕНЯ определение № 204 от 24.06.2020 г. по адм. дело № 151/2019 г. по описа на Административния съд – Стара Загора в частта, в която е отхвърлено искането на Министерството на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" по молба №2921/9.06.2020 г. за допълване на решение № 53 от 04.03.2020 г. по адм. дело № 151/2019 г. по описа на Административния съд – Стара Загора в частта за разноските.

ОСЪЖДА М. Х., ЕГВ [номер], да заплати на Министерството на правосъдието и Главна дирекция " Изпълнение на наказанията" по 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.