С жалбата е заявено / в т. IV / и искане за отмяна на действията на администрацията и ведомствата в Република ф България, извършени до датата на обжалване на решението на Министерския съвет, след която дата се твърди, че изпълнението „безспорно трябва да спре,, с оглед суспензивния ефект на оспорването. Това искане е мотивирано с общи твърдения, че решението на МС вече се прилага и засяга правната сфера на „Нове Партнерс“ ООД, което сочи на претендирана защита по реда на чл. 250 от АПК.

Върховният административен съд намира, че делото, в частта, с която се иска защита по горния ред /чл.250 АПК/ по т. IV от жалбата не е родово подсъдно на настоящата инстанция, предвид разпоредбата на чл. 132, ал. 2 АПК.

Съгласно изричната норма на чл.132 , ал. 2 от АПК на Върховния административен съд като първа инстанция са подсъдни само дела по оспорване на изрично посочени административни актове, според техния издател и предмет на оспорването. Производствата по чл. 250 АПК не попадат в нито една от визираните хипотези по т. 1 до т. 8 на ал. 2, чл.132 от АПК и предвид изричната норма на чл. 251, ал.1 от АПК. С оглед на това и на основание чл. 132, ал. 1 във връзка с чл. 133, ал. 1 и чл. 251, ал. 1 от АПК родово и местно компетентен да се произнесе по жалбата в частта по т. IV е Административен съд -София град.

Предвид изложеното и на основание чл. 135, ал. 1 и 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение следва да прекрати съдебното производство в тази част и изпрати копия от жалбата, административната преписка и приложените доказателства по делото по подсъдност на Административен съд - София град след разделяне на производството по делото.

Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 АПК, Върховният административен съд