Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020 г. срещу Решение №925 от 07 май 2021 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело №2680/2020 г.

С обжалваното решение съдът е прогласил нищожността на негово Решение №BG05M9OP001-1.008-0138/17 от 01.10.2020 година за отказ от верификация по искане за окончателно плащане на „Пълмед“ АД в частта по т.2.2 за сумата от 25 750 лева и е отменил същото решение в останалите му части.

Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди, че в действителност с решение на Върховния административен съд (ВАС) по адм.д.№11220/2019 година отказът за верификация, обективиран в предходно Решение №BG05M9OP001-1.008-0138/5 от 25.04.2019 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 -2020 г., по искане за окончателно плащане на „Пълмед“ АД, за сумата от 25 750 лева, е потвърден, като решението е влязло в сила. С настоящото решение от 01.10.2020 година, органът не формирал ново волеизявление за същата сума, а само съобщавал факта в частта по т.2.2 на акта с оглед систематичност на изложението. Именно по тази причина в акта било изписано, че в частта по т.2.2. от диспозитива решението не подлежало на обжалване. Твърди липса на предпоставките за обосноваване на порока нищожност на акта в частта по т. 2.2 поради липса на порока по чл. 177, ал.2 от АПК. В частта за сумите от 26 800,00 лв., 3 331,89 лв., 8 677,29 лв., за които административният акт е отменен, сочи, че мотивите за отказа за верификация са изложени в писмо от 29.07.2020 година, което първоинстанционният съд не анализирал. Мотивите на съда за незаконосъобразност на акта в тази част били неясни и в противоречие със закона. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли изцяло жалбата на „Пълмед“ АД срещу Решение №BG05M9OP001-1.008-0138/17 от 01.10.2020 година за отказ от верификация по искане за окончателно плащане на „Пълмед“ АД.

Ответникът, „Пълмед“ АД, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за необоснованост на съдебния акт.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Производството пред Административен съд гр. Пловдив е образувано по жалба на „Пълмед“ АД срещу Решение №BG05M9OP001-1.008-0138/17 от 01.10.2020 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020 г.

Оспореното решение на административния орган представлява отказ за верификация по искане за окончателно плащане №3 на „Пълмед“ АД с отчетен период 17.04.2018 г. – 25.01.2019 г., като по т.2 с общ размер на неверифицираните разходи от 64 559,18 лева, отказът за верификация е по три пункта: 2.1.) в размер на 26 800,00 лв., б.“а“: недопустимост на разхода на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУСЕСИФ –тъй като въз основа на представеното лицензионно споразумение „Пълмед“ АД, в качеството си на потребител и лизингополучател получава „възмездно, ограничено, неизключително и непрехвърлимо право на ползване на софтуерен продукт“, собственост на „Инвиктус“ ЕООД; б.“б“: недопустимост на разхода на основание чл.64, ал.1, предл.второ ЗУСЕСИФ – поради започнало производство по администриране на нередност по сигнал №135; 2.2.) в размер на 25 750,00 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и 3 ЗУСЕСИФ; 2.3.1.) в размер на 3 331,89 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗУСЕСИФ – поради надхвърляне на максимално допустимия размер на разходите за строително-монтажни работи от 35 445,43 лв.; 2.3.2) в размер на 8 677,29 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 ПМС №189 – поради превишение над допустимия размер на разходите за организация и управление по проекта.

В частта по пункт 2.2.) първоинстанционният съд е прогласил нищожността на обжалвания административен акт, като е приел, че с предходен административен акт, а именно Решение №BG05M9OP001-1.008-0138/5 от 25.04.2018 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, въз основа на същото искане за окончателно плащане №3 с отчетен период 17.04.2018 г. – 25.01.2019 г. на дружеството е отказана вече верификация за сумата. Решението в тази част е влязло в сила (Решение на ВАС по адм.д. №11220/2019 година). Според АС гр. Пловдив, нищожността е на основание чл.177, ал.2 от АПК.

В частта по пунктове 2.1.), 2.3.1) и 2.3.2) на административния акт съдът е отменил същия, като е изложил съображения за неизяснена фактическа обстановка, неясна воля на органа, липса на доказателства за влязъл в сила акт за определяне на финансова корекция.

Касационната инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд от правна страна, но приема за верен изводът му като краен резултат, при следните съображения от правна страна:

1.На 25.04.2019 г., с Решение №BG05M9OP001-1.008-0138/5, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, въз основа на искане за окончателно плащане №3 с отчетен период 17.04.2018 г. – 25.01.2019 г., определя на „Пълдин“ АД по т. 1.) размер на верифицираните разходи 159 405,14 лв.; т. 2.) размер на неверифицираните разходи 64 559,18 лв. – 2.1.) 26 800,00 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и 3 ЗУСЕСИФ – разходът не съответства на предмета на договора с изпълнителя и на дейност 3 от проекта, тъй като въз основа на представеното лицензионно споразумение „Пълмед“ АД, в качеството си на потребител и лизингополучател получава „възмездно, ограничено, неизключително и непрехвърлимо право на ползване на софтуерен продукт“, собственост на „Инвиктус“ ЕООД; 2.2.) – 25 750,00 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и 3 ЗУСЕСИФ – документът „Система за въвеждане на нови системи, практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда“ не притежава качествата и основните характеристики на система и не съответства на предмета на договора и на дейност 3 от проекта; 2.3.) 3 331,89 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗУСЕСИФ – поради надхвърляне на максимално допустимия размер на разходите за строително-монтажни работи от 35 445,43 лв.; 2.4.) 8 677,29 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 ПМС №189 – поради превишение над допустимия размер на разходите за организация и управление по проекта.

Решение №BG05M9OP001-1.008-0138/5 от 25.04.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ е влязло в сила в частта за отказа по пункт 2.2.) за сумата от 25 750,00 лв. Това лишава РУО по програмата от компетентност да се произнесе за втори път по същото искане за плащане. Ето защо, като е отказал верификация за същата сума по същото искане, на същото основание, с настоящото решение от 01.10.2020 година РУО по програмата е постановил нищожен административен акт в тази му част поради липса на компетентност. Неправилен е изводът на съда, че второто решение в тази му част е постановено в нарушение на чл.177, ал.2 от АПК. Диспозитивът по т.2.2. от настоящия административен акт не противоречи на влязлото в сила съдебно решение. Но в частта за отказа по 2.2.) за сумата от 25 750,00 лв. решението от 25.04.2019 година на РУО е станало стабилен административен акт. В частта за тази сума органът няма компетентност да се произнесе втори път, тъй като в частта за същата той не е повторно сезиран с искане от дружеството – бенефициер /каквото искане би било недопустимо/, нито преписката в тази част му е върната от съда за продължаване на процедурата. Считано от 30.06.2020 година, от която дата е решението на ВАС по адм.д. №11220/2019 година, административният акт на РУО от 25.04.2019 година е потвърден в тази част и за тази сума, което стабилизира волята на органа в частта за сумата и преклудира правомощията му да волеизявява по този пункт от спора отново.

Неоснователно е възражението на касатора, че диспозитивът по пункт 2.2. от решението с дата 01.10.2020 година е поместен за проследимост на логиката. Такава проследимост може да се постигне единствено чрез изложение в мотивите на акта. Диспозитивът формира воля по искане за верификация, с което органът на този етап не е сезиран, тъй като в частта за същото процедурата е приключила със стабилен административен акт.

2. С решение по адм.д. №11220/2019 година по описа на ВАС съдът отменя предходното Решение №BG05M9OP001-1.008-0138/5 от 25.04.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ в частта за сумите по пункт 2.1.) 26 800,00 лв. неверифицирани на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и 3 ЗУСЕСИФ; 2.3.) 3 331,89 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗУСЕСИФ; 2.4.) 8 677,29 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 ПМС №189 и връща преписката на органа за процедиране при съобразяване на задължителните указания, дадени в мотивите на съдебния акт.

С посоченото съдебно решение, спорът между страните за съдържанието на употребеното понятие „разработване“ на софтуер е решен, като съдът приема, че дружеството е употребило понятието със съдържание на адаптиране на готов продукт към нуждите на възложителя. Настоящата касационна инстанция не коментира правилността на съдебния акт в тази част, тъй като няма правомощия да осъществява инстанционен контрол върху същото. Със съдебния акт изрично се приема, че разходът от 26 800,00 лв. по посоченото искане за окончателно плащане не е недопустим на основание чл. 57, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУСЕСИФ.

След връщане на преписката на РУО по програмата в частта по посочените пунктове органът правилно е извършил контрол за допустимост на разходите на останалите основания по чл.57, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Неоснователни са възраженията на дружеството, както и неправилни са изводите на АС гр. Пловдив, че като с новото решение органът е приел недопустимост на разхода на основание чл.57, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУСЕСИФ при същите факти, волята му е неясна. Напротив. Един разход се верифицира и се приема от РУО по програмата за допустим само ако е в съответствие с всички изисквания на чл. 57, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Липсата на което е да е от тях, обосновава недопустимост на разхода, тъй като изискването е за кумулативното им осъществяване. Ето защо, за разхода от 26 800 лева с решение по адм.д. №11 220/219 година по описа на ВАС, съдът е направил извод за допустимост на основание чл. 57, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУСЕСИФ, но не формира извод за допустимост и на останалите основания по чл. 57, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Воля за недопустимост на разхода на основание чл. 57, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУСЕСИФ за първи път се формира с решението на РУО по програмата от 01.10.2020 година. Ето защо възражението за формиране на сила на присъдено нещо е неоснователно. Фактите са подведени под различна правна квалификация при волеизявяването от 01.10.2020 година, за която решението по адм.д.№11220/2019 година по описа на ВАС няма обективни предели на присъдено нещо.

3. Въпреки изложението по т.2 от настоящия съдебен акт, крайният извод за незаконосъобразност на решението на РУО по програмата от 01.10.2020 година в частта за тези три суми е правилно, предвид следните изводи от правна страна:

За сумата от 26 800 лева РУО е отказал верификация на две основания:

Б.“а“: - недопустимост на разхода на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУСЕСИФ, тъй като въз основа на представеното лицензионно споразумение „Пълмед“ АД, в качеството си на потребител и лизингополучател получава „възмездно, ограничено, неизключително и непрехвърлимо право на ползване на софтуерен продукт“, собственост на „Инвиктус“ ЕООД и

Б.“б“: - недопустимост на разхода на основание чл.64, ал.1, предл.второ ЗУСЕСИФ, поради започнало производство по администриране на нередност по сигнал №135.

Двете основания са кумулативно несъвместими поради следното:

Чл.57, ал.1 от ЗУСЕСИФ изброява изчерпателно и при условията на кумулативност основанията за допустимост на разходите. Ако един разход не отговаря на което и да е основание по чл.57, ал.1 от ЗУСЕСИФ, той е недопустим и не се верифицира. Върху недопустимия, съответно неверифициран разход не може да се наложи финансова корекция, тъй като последната се определя върху допустимите средства от ЕСИФ. Чл.64 от ЗУСЕСИФ е ситуиран в раздел втори на глава пета от закона „Плащания, верифициране и сертифициране на разходи“, като дава възможност на РУО да задържи и да не изплати допустим разход при проверката по чл.57, ал.1 от ЗУСЕСИФ предвид регистриран сигнал за нередност, за да може след приключване на процедурата по нередността и при определяне на финансова корекция, същата да се наложи върху сумата задържана на посоченото основание. Финансовата корекция се определя върху допустимите средства от ЕСИФ и се изпълнява върху тях, а не върху недопустимите за финансиране съгласно изискванията на чл. 57, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Ако РУО задържа разхода на основание чл.64, ал.1, предл. второ от ЗУСЕСИФ поради започнала процедура по администриране на нередност, но последната приключи без определяне на финансова корекция, разходът може да се включи в следващо искане за плащане. Ако процедурата приключи с определяне финансова корекция, същата може да се наложи единствено върху допустими средства от ЕСИФ по засегнатия договор. Веднъж установена обаче недопустимостта на разхода на основание чл. 57, ал.1 от ЗУСЕСИФ изключва същия от допустимите разходи по проекта, като преклудира правото на възложителя да претендира отново възстановяване на този разход от РУО по програмата.

Тъй като в частта за сумата от 26 800 лева органът е кумулирал две несъвместими правни основания за отказ, актът му в тази част е незаконосъобразен като вътрешно противоречив и по тази причина правилно е отменен като краен резултат от първоинстанциония съд.

Тъй като първоинстанционният съд е върнал преписката на органа за произнасяне по искането за окончателно плащане на дружеството за сумите от 26 800 лева, 3 331,89 лева и 8 677,29 лева /последните две са следствие от законосъобразността на отказа в първата част/, касационната инстанция указва етапа, от който се връща процедурата и предмета на същата:

След връщане на преписката, РУО следва да се произнесе по искането на „Пълдин“ АД за окончателно плащане №3 с отчетен период 17.04.2018 г. – 25.01.2019 г., в отменената част, като съобрази, че: В частта досежно съдържанието на понятието „разработване на софтуер“ Върховният административен съд е дал указания за прилагане в решението по адм.д. №11220/2019 година. За сумата решението е формирало СПН в частта за квалификацията по недопустимост на разхода по чл.57, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУСЕСИФ. Допустимостта трябва да се изследва на останалите основания по чл. 57, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Правната квалификация на чл.64, ал.1, предл.второто е кумулативно несъвместима с тази по чл.57, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Недопустимостта на разхода на основание чл.57, ал.1 изключва възможността сумата да бъде задържана на основание чл.64, ал.1, предл.второто от ЗУСЕСИФ, тъй като финансовата корекция не може да се определи върху недопустими средства от ЕСИФ. Допустима за верифициране сума като съответстваща на всички основания по чл. 57, ал.1 от ЗУСЕСИФ може да бъде задържана на основание чл.64, ал.1, предл.второто от ЗУСЕСИФ, като ако не бъде определена ФК за регистрираната нередност, тя може да се включи от бенефициера в следващо искане за плащане. От значение за прилагането на правната квалификация по чл. 64, ал.1, предл.второто от ЗУСЕСИФ е факта на регистриране на нередност за сумата, като сумата може да бъде задържана до издаване на акта за определяне на ФК. След издаване на последния, същата се задържа на основание допуснато по закон предварително изпълнение на акта за определяне на ФК.

Предвид гореизложеното, като правилно като краен резултат, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на ответника се дължат разноски в размер на 2 640 лева за касационна инстанция.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на Върховния административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №925 от 07 май 2021 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело №2680/2020 г.

ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА да заплати на „Пълмед“ АД,[ЕИК], сумата от 2 640 (две хиляди шестстотин и четиридесет) лева, разноски за касационна инстанция.

Решението е окончателно.