Образувано е по частна жалба на "БОРЯНА М СТРОЙ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, с управител В. Якимов, подадена чрез упълномощен адв. В. Пенев, против определение № 5177 от 13.07.2021 г., постановено от Административен съд - София – град, Второ отделение 35 състав, по адм. д. № 4799/2021 г. Частният жалбоподател възразява срещу извода на първоинстанционния съд за процесуална недопустимост на оспорването на мълчалив отказ и твърди, че дружеството, като собственик на процесния ПИ има право да претендира отчуждаване на визирания недвижим имот. Позовава се на ОУП на СО от 2009г. и твърди, че сроковете по чл. 208 ЗУТ са изтекли отдавна. Намира за неправилно становището в обжалвания съдебен акт, че за ответния административен орган не съществува насрещно задължение за осъществяване на процедура по отчуждаване на недвижим имот и съответно за заплащане на обезщетение при това отчуждаване. Претендира отмяна на обжалваното определение, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно постановено, както и връщане делото с указание за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Ответникът - кметът на Столична община не представя отговор и не изразява становище по реда на чл. 232 АПК.

Като прецени фактите по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на "БОРЯНА М СТРОЙ" ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, предвиден в нормата на чл. 230 АПК.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното определение № 5177 от 13.07.2021 г. е оставена без разглеждане жалбата на "БОРЯНА М СТРОЙ" ЕООД, гр. София, срещу мълчалив на Кмета на Столична община по искане вх. № СОА21-ТД26-3681/26.03.2021 г. и е прекратено производството по адм. дело № 4799 от 2021 г. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – София - град се е позовал на разпоредбата на чл. 159, т. 1 АПК и е приел, че в случая липсва годен за обжалване предмет, което е основание за оставяне жалбата без разглеждане, тъй като не е налице започната процедура за отчуждаване на процесния имот. Първостепенния съд е счел, че преценката за това дали и кога да започне процедура по отчуждаване на частен имот е както по целесъобразност, така и зависи от наличието на финансов ресурс в общината. Оттук е изведено заключение, че доколкото не е налице насрещно задължение за провеждане на подобна процедура, съответно за отчуждаване на имота, не може да се приеме и че е налице и мълчалив отказ по подаденото искане, което да подлежи на обжалване по реда на АПК.

Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че е сезиран с жалба срещу мълчалив отказ по искане вх. № СОА21-ТД26-3681/26.03.2021 г., отправено от "БОРЯНА М СТРОЙ" ЕООД до кмета на Столична община за отчуждаване на ПИ с идентификатор 68134.4083.6089, находящ се в гр. София, собственост на дружеството - жалбоподател. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че за ответника не е регламентирано нормативно задължение за уважаване на искане от горепосочения характер и за започване на отчуждителна процедура по инициатива на заявителя. Следва да се има предвид, че отчуждаването на имоти - частна собственост е уредено в Глава трета от Закона за общинската собственост /ЗОС/, озаглавена "Принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, за общински нужди". От заглавието на горепосочената глава е видно, че законодателят е предвидил отчуждаване единствено за общински нужди, а не за удовлетворяване на нужди и искания на други лица. Освен това следва да се има предвид, че нормите на чл. 21, ал. 1 и ал. 3 и чл. 22, ал. 1 ЗОС са диспозитивни, тъй като при формулирането им са ползвани думите "могат" и "може", като е предвидено: "Имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани..."; "Части от имоти могат да се отчуждават..."; "Отчуждаването на имоти по чл. 21, ал. 1 може да се извърши изцяло или на етапи..." Следователно смисълът на правната уредба на отчуждаването за общински нужди е, отчуждителните процедури да се извършват само по преценка и по инициатива на съответната община, а не на лицето, което е собственик на недвижимия имот. От значение е и обстоятелството, че в разпоредбите на ЗОС не е предвидена възможност за обжалване на изричен или мълчалив отказ за отчуждаване, а в чл. 27, ал. 1 ЗОС е регламентирано обжалване на заповедта на кмета на общината по чл. 25, ал. 2 ЗОС, с която е отчужден недвижим имот за общински нужди със задължителните реквизити, които тя следва да съдържа. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че първостепенният съд правилно е приложил нормата на чл. 159, т. 1 АПК и е формирал верен и обоснован извод за недопустимост на жалбата, подадена срещу мълчалив отказ по предявено искане за отчуждаване на недвижим имот за общински нужди..

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение е законосъобразно и не страда от инвокираните с частната жалба пороци - отменителни основания.

На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

ОСТАВЯ В СИЛА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5177 от 13.07.2021 г., постановено от Административен съд - София – град, Второ отделение 35 състав, по адм. д. № 4799/2021 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.