Образувано е по частна жалба подадена от "Адлер БГ“ АД, чрез адв.Колев със съдебен адрес: гр.София, район Оборище, ул.Московска, №43, срещу разпореждане № 8500/03.11.2021 г. постановено по адм. дело № 6778 по описа на Административен съд – София-град /АССГ/ за 2021 г. С атакуваното разпореждане е отхвърлено искането на дружеството за прекратяване действията по поддържане на данни на юридическото лице в списъка на лицата , които попадат или потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранни активи /OFAC/ на Министерство на финансите на САЩ.

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно. Съдът формално се е задоволил да посочи, че обжалваните действия на администрациите и ведомствата на РБ са извършени в изпълнение на решение №441/04.06.2021 г. на Министерски съвет и не е изложил конкретни мотиви във връзка с твърденията на дружеството в отправеното искане по чл.250, ал.1 от АПК.

Твърди също, решението на МС е административен акт, който не подлежи на изпълнение, тъй като е обжалван и подадената срещу него жалба има суспензивен ефект. Следователно действията на администрацията и ведомствата не се основават на влязъл в сила административен акт. Неправилно АССГ е приел, че включването на искателя в списъка не е фактическо, а правно действие, тъй като липсва действащ нормативен акт, който да поражда правно действие, изразяващо се във включване на лица в санкционни списъци.

В частната жалба се обосновава отново наличието на правен интерес, като се сочи, че постановената забрана за влизане в нови взаимоотношения с дружеството и прекратяването на съществуващите такива обуславя засягате на правата на дружеството. Засягането е свързано с последиците на извършените спрямо него фактически действия, а именно публикуване и поддържане на списъка, в който попада. Въз основа на включването в списъка е налице и трайно увреждане на доброто име на дружеството, общественото доверие в него, а оттам и на неговите търговски интереси.

Моли, разпореждането на АССГ да бъде отменено, както и да бъде разпоредено преустановяването на фактическите действия по поддържане на данните на „Адлер БГ”АД в процесния списък.

Ответникът Министерство на финансите представя по делото писмено становище по частната жалба, като сочи, че обжалваното разпореждане е допустимо, валидно и правилно и не са налице основания за отмяната му.

Ответниците Национална агенция за приходите, ДАНС, МВР и постоянната работна група създадена на основание т.1 от решение №441/04.06.2021 г. на МС не изразяват становище.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема следното:

Частната жалба e процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 254, ал. 1 АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред АССГ е образувано въз основа на искане за отмяна и спиране на действията на администрацията и ведомствата в Република България, извършени в изпълнение на решение № 441/04.06.2021 г. на Министерски съвет на Република България, изпратено по компетентност от Върховния административен съд за произнасяне от АССГ.

В изпълнение на определението на ВАС, решаващият състав на АССГ с разпореждане от 12.10.2021 г. е оставил производството по делото без движение и е указано на жалбоподателя: да уточни конкретните фактическите действия срещу извършването на които се търси защита, да уточни кои административни органи и длъжностни лица са ги извършили и продължават ли в момента да ги извършват, както и да обоснове прак и непосредствен правен интерес от оспорването им и защо счита, че тези действия не произтичат от конкретен административен акт или от закона.

В изпълнение на така дадените указания с допълнителна писмена молба подадена на 13.10.2021 г. жалбоподателят заявява, че се касае за действия извършени от длъжностни лица на МФ и НАП, които отговарят за поддържането на списъка, както и от МВР и МФ, които са членове на постоянната работна група, създадена с решение на МС №441/04.06.2021 г. като колективен орган.

С разпореждане № 8500/03.11.2021 г., постановено по адм. дело № 6778/2021 г. АССГ е отхвърлил искането на дружеството за преустановяване като неоснователни на фактическите действия по поддържане на данните на „Адлер БГ“ АД в Списък на лица, които попадат или потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранни активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че с оглед съдържанието на нормата на чл. 250 от АПК защитата е допустима само по отношение на фактически действия. Предприетите от МФ и НАП такива, макар да са фактически се основават на решение №441/04.06.2021 г. на МС. Те са предприети съгласно указанията на Министерския съвет по т.3 от решението и се основават на административен акт. Направен е извод, че не са действия, които подлежат на спиране по реда на чл.250 от АПК.

Прието също така, че „Адлер БГ”АД не е обосновал и доказал наличие на пряк и непосредствен правен интерес от търсената защита срещу неоснователни фактически действия. Развитите съображения за ограничаване правото на достъп до общинската и държавна администрация са хипотетични и неконкретизирани.

Нищожността, на която се позовава искателя според мотивите на обжалваното разпореждане следва да бъде преценена в хода на образуваното пред ВАС съдебно производство относно законосъобразността на решението на МС.

Изложени са и мотиви защо се възприемат като неоснователни и твърденията за противоречие на действията с Хартата на основаните права на ЕС.

Разпореждането е правилно.

С разпоредбата на чл. 250 от АПК е регламентирана защита срещу всякакви фактически действия на административните органи и техните длъжностни лица, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административен акт или на закона.

За да е допустимо искането по чл. 250, ал. 1 АПК е необходимо твърдяното фактическо действие да не е прекратено и да е налице правен интерес от търсената защита. Както е посочил АССГ, постоянна и непротиворечива е практиката на съда, че защита по чл. 250 АПК се допуска единствено по отношение на действия, които са започнали да се осъществяват, но не са преустановени към момента на подаване и разглеждане на искането. Видно от жалбата и уточняващата молба се търси защита срещу фактическите действия по поддържане на данните на „Адлер БГ“ в списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранни активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ, неразделна част от решение №441/04.06.2021 г. на МС, който е поддържан на интернет страниците на МФ и НАП.

Правният интерес от обжалване на посочените действие е обоснован с обстоятелството, че фирмата и ЕИК на дружеството са посочени в интернет сайтовете на МФ и НАП и това неблагоприятно засяга и застрашава правата и интересите му, неблагоприятно се отразява върху правната му сфера. Правният интерес от обжалване се основава и на установеното в т. 6 от РМС № 441/04.06.2021 г. задължение за органите и дружества с държавно или общинско участие или контрол да прекратят отношения с лица от списъка и в частност: с жалбоподателя, както и да не влизат в нови такива отношения.

Разпоредбата на чл. 250, ал. 1 АПК дава средство за защита на всеки, на когото гарантирани от правото права и интереси са засегнати от фактически действия, извършвани от името на административния орган или от длъжностно лице на администрацията на административния орган.

За целите на съдебното производство по чл. 250 – 254 АПК законодателят е дефинирал съдържанието на понятието неоснователни действия. Това са действия, които не се основават на административен акт или на закона. Така даденото определение сочи, че защитата по чл. 250, ал. 1 АПК е защита от неюридически действия на административен орган, т.е. защита само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа.

За да е основателно искането на жалбоподателя е необходимо твърдяното фактическо действие по поддържането на данните му в списъка да не се основава на административен акт, след като безспорно не се основава на закон. В случая, от доказателствата по делото се установява, че с решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет, на основание чл. 105, ал. 1 от Конституцията и чл. 7, ал. 1 и 3, чл. 8, ал. 1 и 3 и чл. 24 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация и с цел да се предпазят дружествата с държавно и общинско участие и другите разпоредители с държавни средства от попадане в обхвата на санкциите, в т. 1 се създава постоянна работна група с участието на представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Държавна агенция "Национална сигурност" и Националната агенция за приходите, която в спешен порядък да изготви и да поддържа списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на Съединени американски щати. Като критерии за включване в списъка са посочени: а) всички физически лица и юридически лица, притежавани, контролирани или управлявани през последните пет години от лицата, включени в списъка на OFAC; б) всички съдружници, акционери, управители и членове на органи за управление и контрол на юридическите лица по буква "а", включени към момента и за последните 5 години; в) всички физически лица и юридически лица, допълнени по реда на т. 4.

Поддържането на данните на дружеството в списъка на обявени български лица по закона "Магнитски" на 02.06.2021 г., публикуван на сайтовете на МФ и НАП, безспорно са извършени в изпълнение на т. 1 и т. 3 от РМС № 441 от 4 юни 2021 г., т. е. въз основа на издаден акт и по своята същност представляват фактически действия, но предприети въз основа на акт на МС.

Неоснователни са доводите в частната жалба, че решение № 441/04.06.2021 г. на Министерски съвет, не може да служи като административен акт, на който се основават действията, поради суспензивния ефект на оспорването му. В своята практика ВАС приема, че суспензивен ефект има само жалба срещу индивидуален административен акт. По образуваното пред ВАС административно дело на дружеството срещу РМС № 441/04.06.2021 г., няма произнасяне по допустимостта на оспорването, а спиране на изпълнението на този акт, изисква оспорването да е допустимо. Ето защо доводите в частната жалба за липса на изпълним административен акт са неоснователни. В горния смисъл са и определение № 10410/14.10.2021 г., постановено по адм. дело № 9428/2021 г.; определение №12967/16.12.2021 г. постановено по адм.д.№11119/2021 г.; определение №13084 от 21.12.2021 г. постановено по адм.д.№11737/2021 г. и др. на ВАС.

В допълнение следва да се посочи, че по делото не се твърди и установява основанието по т. 4 от РМС № 441/2021 г. за изключване на дружеството от списъка публикуван от МФ и НАП.

Предвид изхода на спора и направеното искане в писменото възражение по частната жалба на МФ,в полза на администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо вр. чл. 236 АПК, Върховнен административен съд, състав на осмо отделение

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 8500/03.11.2021 г. постановено по адм. дело № 6778 по описа на Административен съд София град за 2021 г.

ОСЪЖДА „Адлер БГ“ АД,[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор М. Илиев, да заплати на Министерство на финансите разноски за настоящото производство в размер на 50 лв.

Определението е окончателно.