Образувано е по касационен протест на прокурор в Окръжна прокуратура - гр. Плевен срещу Решение № 2107/31.03.2021 г., постановено по адм. дело № 7057/2020 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е оставен без разглеждане подаден от него протест, в частта, с която се иска да бъде отменен Регистрационен документ №08-РД-153-00/11.02.2013г., изменен и допълнен с Решение №08-РД-153-01/24.11.2014г., Решение №08-РД-153-02/15.12.2017г., Решение №08-РД-03/15.02.2018г., Решение №08-РД-153-04/27.08.2018г. и Решение №08-РД-153-05/14.03.2019г. на директора на РИОСВ- гр. Плевен, и е прекратено производството по адм. дело №7057/2020г. по описа на Административен съд София – град, в тази част. В частта, в която се иска да се обяви нищожност на Регистрационен документ №08-РД-153-00/11.02.2013г., изменен и допълнен с Решение №08-РД-153-01/24.11.2014г., Решение №08-РД-153-02/15.12.2017г., Решение №08-РД03/15.02.2018г., Решение №08-РД-153-04/27.08.2018г. и Решение №08-РД-153-05/14.03.2019г. на директора на РИОСВ – гр. Плевен, протестът на прокурор в Окръжна прокуратура – гр. Плевен е отхвърлен. Релевираните в касационния протест възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в цялост.

Ответникът – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – гр. Плевен не изразява становище по касационния протест.

Ответникът – „Феникс Плевен“ ЕООД, представлявано от управителя А. Еминов, чрез процесуален представител адвокат Ушев, оспорва основателността на касационния протест. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационния протест.

Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационния протест за процесуално допустим, като подаден от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Въпреки, че първоинстанционното решение в прекратителната му част има характер на определение, по отношение на което нормативно установеният срок за обжалване е 7-дневен от съобщаването, доколкото в същото е посочено, че в цялост подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването, следва да се приеме за спазен преклузивния срок.

Разгледан по същество на основанията посочени в него и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният протест е частично основателен.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по протест на прокурор в Окръжна прокуратура - гр. Плевен по повод изпратени материали от Върховна административна прокуратура относно проявено бездействие по служба от страна на РИОСВ – гр. Плевен по отношение разкрито на площадка в гр. Плевен, ул. „Северна“ № 18, стопанисвана от „Феникс Плевен“ ЕООД, съгласно Решение №08-РД-153-05/14.03.2019г. на директора на РИОСВ - гр. Плевен, огромно количество отпадъци, част от които бали с нарушена цялост на опаковката и липсата на съоръжения.

Изложени са твърдения, че годишният капацитет на въпросната площадка е за 67 200 тона отпадъци, а реално е регистрирана дейност за 257 000 тона отпадъци. Разликата от 189 800 тона между количествата отпадъци, заявени за третиране и възможни за третиране според капацитета на съоръженията е посочена като порок, обуславящ необходимостта от преценка на валидността на Регистрационен документ №08-РД-153-00/11.02.2013г., изменен и допълнен с Решение №08-РД-153-01/24.11.2014г., Решение №08-РД-153-02/15.12.2017г., Решение №08-РД-03/15.02.2018г., Решение №08-РД-153-04/27.08.2018г. и Решение №08-РД-153-05/14.03.2019г. на директора на РИОСВ - гр. Плевен.

След анализ на нормите на 71, ал.1 и чл. 75, ал.1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), първоинстанционният съд приема, че нормативно установените хипотези са основание за отнемане на регистрационния документ, съответно за отмяната му, ако срещу същия би бил подаден протест в срок, но само по себе си, обстоятелството, че е регистрирано извършването на дейност по третиране на отпадъци на площадка, която не отговаря на условията за това не води до нищожност на регистрационния документ. Изложени са мотиви, в които е посочено, че ако важен държавен или обществен интерес е засегнат от функционирането на площадката в нарушение на ЗУО, в защита на законността, прокурорът съгласно чл.16, ал.1, т.3 АПК може да поиска започване на административно производство по налагане на принудителни административни мерки по чл.126 и следващите ЗУО.

Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното решение, в частта, в която е отхвърлен протеста на прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен за валидно и допустимо, но неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В нарушение на служебното начало по чл. 171, ал. 5 АПК, административният съд се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка по спорните обстоятелства, наведени в протеста на прокурора в Окръжна прокуратура – гр. Плевен досежно нищожност на протестираните актове.

При липсата в закона на разграничение на пороците, които водят до нищожност и които водят до унищожаемост на един индивидуален административен акт, съдебната практика, основавайки се на административноправната наука и отчитайки характера на акта като акт на държавно управление, приема, че за да бъде един индивидуален административен акт нищожен следва да е издаден от некомпетентен орган, да не е в исканата от закона задължителна форма за валидност или съдържанието му да не е съобразено със закона.

Компетентността е властта, която законодателят е предоставил на органа да издаде един конкретен административен акт и чрез него да създаде или да признае права, съответно да създаде задължения. Липсата на компетентност за издаване на конкретния административен акт означава, че издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това държавата не го признава като правно значим. Компетентността на всеки орган е определена в закон.

Другият порок, който би могъл да бъде причина за нищожността на акта е нарушението на изискуемата от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 АПК. Що се отнася до реквизитите на акта значение за нищожността могат да имат само изискванията по т. 5 – разпоредителна част, и на т. 8 – в частта за подпис на лицето, издало акта, защото ако няма разпоредителна част няма волеизявление, а ако няма подпис няма индивидуализиран субект, който да е направил волеизявлението.

Порокът нарушение на административнопроизводствените правила не може да доведе до нищожността на един административен акт. Нарушенията на административнопроизводствените правила е порок на един валиден акт, защото щом органът е компетентен да издаде акта, преценката за законосъобразността - на правилата при издаването му, е преценка по съществото на акта.

Спорът по делото, с оглед доводите на касатора, е налице ли е такова противоречие с материалноправни разпоредби, което обосновава нищожност на акта. За да е налице нищожност на акта, поради противоречие с материалноправни разпоредби, е необходимо предметното съдържание на разпореждането, което се съдържа в акта, да нарежда извършването на едно явно престъпление или явно невъзможни положения или да се основа на нищожен административен акт. В същия смисъл е практиката на ВАС, както следва: Решение № 2884 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9264/2020 г., VII о., Решение № 9417 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 361/2018 г., VII о., Решение № 10573 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1732/2017 г.

При неизпълнение на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд не излага мотиви, относно становищата на страните. В обжалваното решение липсват фактически установявания. Не са посочени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. От първоинстанционния съд не е даден отговор на относимите към предмета на спора въпроси.

Допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, защото препятства проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши съответните процесуални действия за изясняване на спора от фактическа и правна страна, а при постановяване на своя акт - да изложи собствени мотиви по съществото на правния спор и да отговори на всички възражения и доводи на страните.

Липсата на мотиви в съдебното решение съставлява съществено процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК, предпоставящо връщане на делото, в отхвърлителната му част, за ново разглеждане по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, с оглед спазване правото на защита на страните и двуинстанционния характер на производството.

Предвид депозираното уточнение в първоинстанционното производство, в което се установява, че се протестират като нищожни съответните актове, административният съд правилно оставя без разглеждане протеста, в частта, в която се иска отмяна на Регистрационен документ №08-РД-153-00/11.02.2013г., изменен и допълнен с Решение №08-РД-153-01/24.11.2014г., Решение №08-РД-153-02/15.12.2017г., Решение №08-РД-03/15.02.2018г., Решение №08-РД-153-04/27.08.2018г. и Решение №08-РД-153-05/14.03.2019г. на директора на РИОСВ - гр. Плевен и прекратява производството по адм. дело №7057/2020г. по описа на Административен съд София – град, в тази част. Решението, с характер на определение в тази му част, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора при новото разглеждане на делото административният съд следва да се произнесе и по разноските, направени пред настоящата съдебна инстанция при спазване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 172а, ал. 1, т. 7 и чл. 226, ал. 3 АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и чл. 221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

ОТМЕНЯ Решение № 2107/31.03.2021 г., постановено по адм. дело № 7057/2020 г. по описа на Административен съд - София-град, в частта, в която е отхвърлен протеста на прокурор в Окръжна прокуратура – гр. Плевен, в частта, в която се иска обявяване на нищожност на Регистрационен документ №08-РД-153-00/11.02.2013г., изменен и допълнен с Решение №08-РД-153-01/24.11.2014г., Решение №08-РД-153-02/15.12.2017г., Решение №08-РД-03/15.02.2018г., Решение №08-РД-153-04/27.08.2018г. и Решение №08-РД-153-05/14.03.2019г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Плевен и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, в тази част.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2107/31.03.2021 г., постановено по адм. дело № 7057/2020 г. по описа на Административен съд - София-град, в частта, в която е оставен без разглеждане протеста на прокурор в Окръжна прокуратура – гр. Плевен, в частта, в която се иска отмяна на Регистрационен документ №08-РД-153-00/11.02.2013г., изменен и допълнен с Решение №08-РД-153-01/24.11.2014г., Решение №08-РД-153-02/15.12.2017г., Решение №08-РД-03/15.02.2018г., Решение №08-РД-153-04/27.08.2018г. и Решение №08-РД-153-05/14.03.2019г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Плевен и е прекратено производството по адм. дело №7057/2020г. по описа на Административен съд София – град, в тази част.

Решението е окончателно.