Образувано по касационна жалба на „Евро едно зона“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], подадена чрез адв.Чечова, против Решение № 2178 от 02.04.2021г., постановено по адм. дело № 6621/2020 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-274-0380058 от 20.05.2020 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“ при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с която е наложена мярката „запечатване на търговски обект”- магазин за домашни потреби, намиращ се в гр.Стара Загора, [улица], стопанисван от търговеца и забрана на достъпа до него за срок от 1 ден.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и практиката на ВАС-касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Счита, че съдът не е посочил основното възражение, че липсват мотиви в оспорения акт. На дружеството не е съставено наказателно постановление. Излага подробни съображения в касационната жалба. Иска отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба, чрез юрк. Петкова в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното:

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била ЗПАМ № ФК-274-0380058 от 20.05.2020 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „Евро едно зона“ ЕООД е наложена мярката „запечатване на търговски обект”- магазин за домашни потреби, намиращ се в гр.Стара Загора, [улица], стопанисван от търговеца и забрана на достъпа до него за срок от 1 ден, на основание чл. 186, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.

За да отхвърли жалбата против оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на съществени процесуални нарушения, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел.

Установено е в производството по издаване на ЗПАМ, че на 29.04.2020 г. в 11:15 часа при извършена проверка в посочения обект и след направена контролна покупка на 1 чифт маратонки, комплект цветни флумастери и една обикновена торбичка на обща стойност от 19.90 лева, е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство /ФУ/, в който липсват изискуемите реквизити - точно наименование на стоката и код на данъчната група. Констатираното представлява нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. чл. 118, ал. 4, т.4 от ЗДДС.

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС - принудителна административна мярка запечатване на търговски обекти, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба.

По силата на чл. 118, ал. 4, т.4 от същия закон, Министърът на финансите издава наредба, с която се определят: издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Съгласно чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18 фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение №1 и да съдържа задължително следните реквизити:наименование на стоката/услугата, код на данъчна група,количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.

От цитираните разпоредби се вижда, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал. 1 от ЗДДС израз „до 30 дни“.

Обосновано административният съд е приел, че процесната ПАМ е мотивирана за налагане на срок, различен от максималния по закон за запечатване на обекта, в който е извършено нарушението. Изцяло в правомощието на органа, по целесъобразност, е да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви за този срок. Правилно съдът е преценил като пропорционална наложената мярка от гледна точка на установеното нарушение. В същото време, не е наложен максималният срок, който може да бъде 30 дни, поради което и срокът е определен в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа на съразмерност.

Предвид изложеното, решаващият извод на административния съд за законосъобразност на обжалваната пред него заповед е обоснован и в съответствие с материалния закон, поради което решението му не е засегнато от обоснованите в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 144 АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на Национална агенция за приходите гр. София се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2178 от 02.04.2021г., постановено по адм. дело № 6621/2020 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА „Евро едно зона“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева.

Решението не подлежи на обжалване.