Образувано е по касационна жалба на „Газ ойл терминал“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Подуяне“, ул.“Поп Грую“, № 88А, представлявано от Г. Иванов-управител, срещу решение №2895 от 29.04.2021 г. постановено по адм.д.№6343 по описа на Административен съд София град за 2020 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт №Р-22220619005266-091-001 от 10.03.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София и потвърден с решение №909 от 04.06.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София.

Според изложеното в касационната жалба, съдебният акт е необоснован, постановен в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Неправилно първоинстанционният съд е приел, споделяйки изводите на органите по приходите, че не е налице основание за признаване на ВОД, тъй като не са представени писмени потвърждения за получаване на стоката. Представените ЧМР са достатъчно доказателство за транспортиране на стоките до друга държава членка, което прави съответно доказан с надлежни транспортни документи извършения ВОД.

Касаторът се позовава на решение от 27.09.2007 г. по дело С-409/04, според което терминът „изпратен“ в ЗДДС следва да се тълкува, че освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо, само когато правото на разпореждане със стоката е прехвърлено на получателя на доставката или доставчикът докаже , че тази стока е изпратена или превозена в друга държава – членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставчика.

Съдът неправилно е приел, че липсват доказателства за осъществена вътреобщностна доставка. За удостоверяване на осъществения транспорт и прехвърляне собствеността в хода на ревизията са представени ЧМР, с вписани данни за изпращача, получателя, мястото на натоварване и мястото на разтоварване. Освен това сделките между страните са договаряни устно, транспортът е за сметка на купувача, а транспортните средства – цистерни, са със собствен разходомер, който измерва количеството на товара.

Според касатора не е допустимо по формални съображения, свързани с липсата на реквизити в ЧМР или писмено потвърждение да се отказва признаване на истинността на документи доказващи осъществяването на вътреобщностна доставка.

Въз основа на горното се иска решението на първоинстанционният съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен изцяло обжалвания РА.

Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП“- София, чрез процесуалния си представител оспорва подадената касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила постановеното съдебно решение. При постановяването му съдът се е произнесъл подробно и обоснованото, съобразявайки доказателствата по делото и при правилно приложение на Конвенцията за международен транспорт на стоки.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1557.63 лв.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище за допустимост на касационната жалба, а по същество за нейната неосноватеност. Правилно АССГ е преценил, че в транспортния документ следва да са налични всички реквизити, за да доказва по несъмнен начин изпращането, респ. получаването на стоките. За това получаване на стоките в Гърция не са представени доказателства. По тези съображения не са налице сочените касационни основания за отмяна на решението на първоинстаницонния съд, поради което и същото следва да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените с нея отменителни основания, съобразно чл.218, ал.1 и чл.220 от АПК, както и съответствието на решението с материлания закон и в изпълнение на изискването по чл.218, ал.2 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционнен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт №Р-22220619005266-091-001/10.03.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта, с която е потвърден с решение №909/04.06.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр.София, относно начислен ДДС в размер на 23 795.52 лв. и лихви в размер на 10 458.86 лв.

При извършената проверка относно законосъобразността на издадения РА, съдът е приел, че е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК, в писмена форма, съдържаща регламентираните в чл.120, ал.1 от ДОПК реквизити. При провеждането на ревизионното производство не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяната на РА.

Спорът между страните е относно приложението на материалния закон, като съдът е приел за установено следното:

С РА по отношение на „Газ ойл терминал“ ЕООД са определени допълнителни задължения произтичащи от едоказани вътрeобщностни доставки на РЛ по три броя фактури. Към фактурите са приложени международни товарителници /ЧМР/, документи за произход на стоките, заявки към предходен доставчик и подадени VІES декларации от РЛ.

След като е обсъдил представените доказателства, решаващият състав е приел, че те не установяват преминаването върху получателя на правото да се разпорежда фактически като собственик със стоките. За да обоснове този свой извод съдът е посочил, че твърденията за осъществен ВОД се основават само на приложените международни товарителници. Същите обаче, не съдържат коректно попълване на всички реквизити, поради което не могат да бъдат възприети като надлежно доказателство за това, че стоката е напуснала територията на страната и е получена от гръцкото дружество.

По отношение на превозвача „Сим Транс“ ЕООД Добрич е посочено, че в ЧМР не е индивидуализиран със конкретни данни, а и същият не е декларирал осъществяване на такъв превоз. Липсват и доказателства за предаването на биоразградимия разтворител на този превозвач. С оглед констатациите на органите по приходите в РА, се разколебава истинността на вписванията в ЧМР относно това кой е осъществил превоза на стоката.

Въз основа на това е прието, че без да са доказани предпоставките на ВОД по чл.7, ал.1 от ЗДДС, облагането им с нулева ставка по чл.53, ал.1 е неправомерно. По тази причина начисляването на данъка по ВОД в тежест на лицето, от което е изискуем /чл.86, ал.1 от ЗДДС/ е в съответствие с материалния закон.

Решението е правилно.

Неоснователни са твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Фактите по делото са установени въз основа на приложените доказателства и същите са послужили за обосноваване на крайния извод на съда за законосъобразност на обжалвания РА.

Правилно решаващият състав на АССГ, в контекста на на съюзното право - чл. 138, § 1 и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, съобразно тълкуването даденао в т. 31 от решението на СЕС по дело С-273/11 е посочил, че освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка, и че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката.

С факта на изпращането или превозването на стоката до друга държава-членка и физическото напускане в резултат на това на стоката от държавата-членка на доставката, доставчикът обвързва настъпването на благоприятни за него правни последици – облагане на доставката с нулева ставка при условията на чл. 53 от ЗДДС. Затова и съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, за ревизираното лице е тежестта да установи с убедителността на пълното доказване юридическите факти, представляващи основание за освобождаване на ВОД.

Наред с изложеното съгласно разпоредбата на чл. 7 от ЗДДС, вътреобщностната доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. А съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на ВОД се определят с правилника за прилагане на закона. В двете точки на чл. 45 от ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчикът на стоки следва да представи за да докаже наличието на ВОД – документи за доставката и документи удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка.

Съгласно чл. 45 от ЗДДС, т. 2 включва две букви, като изпращането или транспортирането на стоката се установява алтернативно с две групи документи. В първата хипотеза (на б. "а") доказването на изпращането или транспортирането се осъществява с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, когато транспортът се осъществява от получателя или от трето лице за сметка на получателя.

В касационната жалба принципно правилно е посочено, че установяването на ВОД може да бъде извършено само с представянето на международна товарителница /ЧМР/, като не е необходимо представянето и на писмени потвърждения. Това е така, но само ако от съдържанието на представените ЧМР може да бъде установено безспорно, че стоката предмет на доставка е изпратена или транспортирана в друга държава – членка, че е напуснала територията на страна и е предадена на получателя или на превозвач, в случаите когато транспорта е за сметка на получателя.

В настоящият спор не е установено стоката да е транспортирана до гръцкото дружество, нито да е предадена на сочения като превозвач – „Сим транс“ ЕООД. По делото са приложени процесните фактури и към тях съставените ЧМР. Те не съдържат информация от която да се направи извод, че превозвачът „Сим транс“ ЕООД е получил стоката от РЛ и е осъществил превоза до получателя – B. Antonio, Гърция. В приложените ЧМР е попълнена кл.24, но с отбелязване на дата и положен печат. Не е вписано място на което е осъществена доставката и от кого е получена.

Налице е и разминаване в твърдението за механизмът на осъществяване на доставката. В приложените по делото заявки във връзка с издадените фактури към предходния доставчик е посочено, че стоката - органичен биоразредител, следва да се достави в гр.София, ул.Поп Грую, №88А, а в ЧМР, като място на натоварване е посочено гр.Белозем.

РЛ не може да не знае на кого и къде предава стоката със задължение да я достави. Тези констатации на АССГ, въз основа на представените по делото доказателства разколебават достоверността на вписванията в ЧМР .

Международните товарителници като частни свидетелстващи документи следва да се преценяват в съвкупност с всички доказателства, като въз основа на тази преценка се формира краен извод дали е осъществена или не ВОД. Споделят се изводите на пъровинстанционния съд, че макар от външна страна ЧМР да съдържат реквизите по чл.6 от Конвенцията, те не са изчерпателни. Липсват индивидуализиращи белези на превозните средства, с които е осъществен превоза. При проверка на посочените номера на цистерните е установено, че те не се ползват /по договор или като собствени/ от вписания като превозвач на стоката. Установено е, че дружеството, вписано като превозвач в придружаващите ЧМР, не е имало договорни отношения за превоз с дружеството - купувач и получател на стоките по трите фактури, не е притежавало товарните МПС, вписани в товарителниците като превозни средства - кл. 23.

Неоснователно касаторът се позовава на решение по дело С - 409/04, TELEOS и даденото тълкуване на СЕС относно това кога се счита изпратена стоката. В настоящият случай установените факти се различават от тези по цитираното дело, тъй като липсват доказателства вписаният превозвач в ЧМР да е извършил превоза, както и стоката да му е предадена от ревизираното лице.

Въз основа на тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото в полза на НАП, следва да бъдат присъди разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1557 лв. определен с оглед материалния интерес по делото.

Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2895/29.04.2021 г., постановено по адм. дело № 6343 по описа на Административен съд София град за 2020 г.

ОСЪЖДА „Газ ойл терминал“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Поп Грую, №88А, представлявано от Г. Иванов-управител, да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 1557 лв. разноски в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.