Образувано е по оспорването на Д. Николов срещу чл.5, ал.1, т.3, т.4, т. 5 и т.6 , чл.6, т.1а) и б) т.2 и т.3 , чл.8, ал.2 и чл.10, ал.1, чл.11 ал.1, 2 и 3, чл.15, чл.16, чл.17, чл.18, чл.19,чл.23, § 2 и 4от преходните и заключителни разпоредби, Приложение 2 към чл.6, т.1 и 3 относно схеми 1А, 1Б, 1В и 3 от Наредба №РД-02-20-10 от 05.07.2012 г. за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях, обнародвана в ДВ, бр.56 от 2012 г., изм. ДВ, бр.32 от 2015г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на вътрешните работи.

В срока за произнасяне настоящият съдебен състав констатира, че по делото не са представени доказателства от страна на ответниците, че проекта на оспорения нормативен акт е публикуван на интернет страницата на съответната институция, заедно с мотивите, съответно ако е публикуван - на коя дата, както и доказателства за спазването на 14-дневния срок по чл. 26, ал. 2 ЗНА. Тези доказателства са от съществено значение относно доказване на спазването на административнопроизводствените правила при приемане на процесния нормативен акт. Ето защо следва да бъде отменено определението, с което е даден ход по същество и делото се внесе в о. з. за събиране на посочените доказателства.

Настоящият състав счита също така, че с оглед нуждата от специални знания за установяване на твърдените от жалбоподателя „математически невярности и технически неиздържаности“ в оспорените текстове от Наредбата и приложенията и, следва на основание чл.171 ал.5 от АПК да се укаже на жалбоподателя и отново да му се даде възможност да поиска назначаване на вещо лице, както и да формулира конкретни въпроси за доказване на твърденията си.

Воден от горното, в срока за произнасяне, Върховният административен съд, осмо отделение