Образувано е по касационна жалба от Изпълнителна агенция по лекарствата, подадена чрез гл. юрк. Георгиева, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 330/15.06.2021 г. по адм. дело № 310/2021 г. на Административен съд - Плевен, с което Изпълнителна агенция по лекарствата – София на основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ е осъдена да заплати на „Фармар“ ООД – Плевен обезщетение в размер на 750 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по НАХД № 2981/2018г. по описа на Районен съд – Плевен и по КАНД № 395/2019г. по описа на АдмС- Плевен, завършило с отмяната като незаконосъобразно на НП № РД-И-060/18.07.2018г. на Изпълнителния директор на ИАЛ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 25.03.2020г. до окончателното плащане.

Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли предявеният иск. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по жалбата „Фармар“ ООД – Плевен оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема предявения иск за основателен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд, състав на трето отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е частично основателна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на "Фармар" ООД, с която срещу Изпълнителната агенция по лекарствата е предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, общо в размер на 750 лева, причинени от издадения незаконосъобразен административен акт – наказателно постановление № РД-И-060/18.07.2018г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2020 г.,

Административният съд установил, че с наказателно постановление № РД-И-060/18.07.2018г г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата на "Фармар" ООД била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за извършено от дружеството административно нарушение.

Наказателното постановление било оспорено от дружеството пред Районния съд - Плевен, който го отменил с решение № 92/13.02.2019 г. по НАХД № 2981/2018 г. Пред районния съд дружеството било защитавано от адвокат Бургазлиева, на която заплатило възнаграждение в размер на 450 лева. С решение № 430/29.07.2019 г. по КАНД № 395/2019 г. по описа на Административния съд - Плевен решението на районния съд било оставено в сила. За защитата пред касационната инстанция дружеството заплатило на адвокат Бургазлиева възнаграждение в размер на 300 лева.

С решение № 330/15.06.2021 г. по адм. дело № 310/2021 г. Административният съд – Плевен уважил предявения от "Фармар" ООД иск, като е приел, че по делото са установени всички предвидени предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника.

Настоящата инстанция счита, че постановеното решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

В Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

В случая е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление. Наказателното постановление, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Неоснователно е възражението на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил, че производството по НАХД № 2981/2018г. по описа на Районен съд – Плевен и по КАНД № 395/2019г. по описа на АдмС- Плевен са се развили по ЗАНН в период, предхождащ въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г. /. В тази връзка следва да се има предвид, че изрично в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на I и II колегиите на ВАС е посочено, че редът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е приложим за присъждане на вреди причинени от направени разноски за ползване на адвокатска помощ при обжалване на наказателно постановление, тъй като липсва друга законова възможност за компенсиране на тези вреди от незаконосъобразна административна дейност, поради което и правилно съдът е приел, че тя може да се приложи по отношение на дела приключили преди изменението на ЗАНН, какъвто безспорно е и процесният случай.

На свой ред обаче, както административният съд е посочил, по административнонаказателните дела има само пълномощни за процесуално представителство и защита, но няа удостоверяване дали и какво адвокатско възнаграждение е заплатено. Доказателства за това са представени в исковото производство – договори за правна защита и съдействие № 0168652/19.01.2019г. и № 0168688 от 21.05.2019г., като в първия е удостоверено договорено възнаграждение в размер на 450 лв. по банков път, а във втория – договорено възнаграждение 300 лв., платено в брой. Представено е и нареждане за кредитен превод в полза на Л. Бургазлиева в размер на 1350 лв от „Фармар“ ООД, а като основание за превод са посочени три номера, един от които съвпада с този на договор за правна защита и съдействие № 0168652/19.01.2019г.

Действително, съгласно т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, вписаното в договора за правна помощ и съдействие плащане на възнаграждението в брой има характера на разписка, но въпросът за достоворността на датата на договора и на вписаните в него обстоятелства може да бъде повдиган пред съда. Неправилно Административен съд Плевен е приел за доказано плащането на адвокатския хонорар в размер на 300 лв., защото договорът е представен едва в исковото производство.

Договорът за правна защита и съдействие и съдържащата се в него разписка за получена сума, удостоверяваща извършено плащане, са частни документи с недостоверна дата, които не се ползват с материална доказателствена сила. Съдът е длъжен да ги преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Именно при обсъждането на доказателствата по делото, включително данните, че в рамките на съдебното административно-наказателно производство не са представени доказателства за плащане, следва да бъде преценено, че обсъдените частни документи не доказват плащане на адвокатско възнаграждение по конкретно производство във връзка с обжалването на конкретните наказателни постановления.

Не такова е положението с договор за правна защита и съдействие № 0168652/19.01.2019г. Достоверността на неговата дата и на извършеното по него плащане следва да бъдат преценявани в съвкупност с представеното платежно нареждане, което има достоверна дата - 24.01.2019г. и се отнася към посочения договор. Няма основание доказателствената сила на тези документи да не бъда зачетена, при положение, че плащането е извършено по банков път.

Следва да бъде добавено, че адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. за цялото производство по обжалване на наказателното постановление пред две инстанции съответства на фактическата и правна сложност по делата и на размера на отменената имуществена санкция и не е оправдано присъждане на обезщетение в по-голям размер, дори заплащането му да беше доказано.

Въз основа на горните съображения съдът приема, че е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с плащането по договор за правна защита и съдействие № 0168652/19.01.2019г. По изложените съображения обжалваното решение е частично неправилно. Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е осъдена Изпълнителна агенция по лекарствата да заплати на „Фармар“ ООД обезщетение над 450 лв. за разликата до 750 лв. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, решението следва да бъде отменено и за присъдените разноски в размер над 240 лв. за разликата до 400 лв.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на касатора се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 40 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

ОТМЕНЯ Решение № 330/15.06.2021 г. по адм. дело № 310/2021 г. на Административен съд - Плевен, В ЧАСТТА МУ, с която е осъдена Изпълнителна агенция по лекарствата да заплати на „Фармар“ ООД обезщетение за имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на НП № РД-И-060/18.07.2018г. за сумата над 450 лв., както и в частта за разноските за сумата над 240 лв. и вместо това, ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ от „Фармар“ ООД срещу Изпълнителна агенция по лекарствата за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на НП № РД-И-060/18.07.2018г. за сумата над 450 лв. до пълния предявен размер от 750 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА „Фармар“ ООД да заплати на Изпълнителна агенция по лекарствата съдебни разноски за касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лв.

Решението е окончателно.