Образувано е по жалба на „Екоресор ауто“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София – град, община Столична, представлявано от изпълнителния директор Д. Стоянов, чрез Адвокатско дружество „Груйкин и съдружници“, действащо чрез пълномощниците си адв. Г. Иванов и адв. М. Узунова срещу Решение № ООп – ИУМПС-34-00/21.01.2022г. на министъра на околната среда и водите, с което е отказано издаване на разрешение на жалбоподателя за извършване на дейност като организация по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства, поискано със заявление с вх. № УО-81/14.07.2021г.

При извършената служебна проверка за процесуална допустимост на производството Върховният административен съд - шесто отделение, намира следното:

В оспореното решение неправилно е указано, че подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

На основание чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд.

С подадената до Върховния административен съд жалба не се оспорва акт на министъра на околната среда и водите, издаден при упражняване на конституционните му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление в областта на защита на околната среда и човешкото здраве чрез управлението на отпадъците. Оспореното решение е издадено от министъра околната среда и водите при изпълнение на правомощието му по чл. 81, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) да издава разрешения на лицата за изпълнение на задълженията по чл. 14, ал.1 и ал.2, т.2 ЗУО и по Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства.

Макар и с издадения индивидуален административен акт да се засягат права и законни интереси на юридическото лице, с него не се осъществяват властническите правомощия, произтичащи от Конституцията на Република България (Решение № 8 от 23.04.2018 г. на КС по к. д. № 13/2017 г.). Поради това с разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗУО (ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) изрично е предвидено, че издаденото разрешение, решението за неговото изменение, допълване и/или отнемане, както и отказът да се издаде, измени или допълни разрешението се обжалват по реда на АПК пред съответния административен съд.

Предвид изложените съображения образуваното съдебно производство следва да се прекрати и по правилата на родовата и местната подсъдност жалбата да се изпрати за разглеждане от Административен съд – София - град, в чийто район се намира седалището на търговското дружество.

Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 във вр. с чл. 132, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1928/ 2022г. по описа на Върховния административен съд.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд – София-град.

Определението не подлежи на обжалване.