Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от министъра на отбраната, подадена чрез процесуалния представител старши експерт – юрист Д. Трашлиева, срещу решение № 1783 от 15.11.2021 г., постановено по адм. дело № 2169/2021 г. от Административен съд – Бургас. С него, по жалба на "Екогаз Инженеринг" ЕООД, е отменена заповед № ЗС-261/18.08.2021 г., издадена от министъра на отбраната и преписката е върната на министъра на органа за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на постановеното решение.

С касационната жалба се развиват доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което жалбата на оспорващото дружество да бъде отхвърлена.

Ответникът – "Екогаз Инженеринг" ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат М. Пенева, в писмена защита и в открито заседание оспорва касационната жалба, като счита решението за правилно и обосновано, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски по приложен списък.

Ответникът – "Крис Трейд 2000" ЕООД не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд – Бургас е било образувано по жалба на "Екогаз Инженеринг" ЕООД срещу заповед № ЗС-261/18.08.2021 г. на министъра на отбраната за прекратяване на тръжна процедура за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост, в управление на Министерството на отбраната, представляващ - поземлен имот с идентификатор 07079.671.341, с площ от 1816 кв. м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.). Процедурата е била открита със заповед № ЗС-157/18.08.2021 г. на министъра на отбраната и изменена с негова заповед № ЗС -176/14.05.2021 г.

С обжалваното решение съдът е отменил заповедта за прекратяване на тръжната процедура и е върнал преписката на министъра на отбраната за ново произнасяне съобразно дадените указания в решението. За да постанови този резултат е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма, като били спазени специалните правила за откриване на процедурата, както и предвидените в закона срокове относно уведомяването на участниците за действията на административния орган.

Административният съд обаче е счел, че при постановяване на обжалваната заповед са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви, представляващи конкретни фактически и правни основания за издаване на акта. От съдържанието му се установявало, че издателят се е позовал на нормата на чл. 57, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС) и обстоятелството, че в срока по чл. 57, ал. 1 от ППЗДС спечелилият търга участник не е внесъл дължимите данъци, такси и режийни разноски. Така изложените мотиви обаче не били достатъчни, за да се приеме, че органът е изложил фактически и правни основания за разпореденото прекратяване на проведения търг, независимо от това, че е действал при условията на оперативната самостоятелност. Поради това съдът, като е анализирал съдържанието на разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от ППЗДС, е приел, че преценката дали административният орган да определи следващия в класирането или да прекрати проведения търг, макар да е в пределите на оперативната му самостоятелност следва да се извърши след анализ на конкретните обстоятелства при провеждането на тръжната процедура и да съдържа аргументи за избраната хипотеза. Този извод първостепенният съд е обвързал и с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, който не прави разлика между актовете, издадени при обвързана компетентност и при оперативна самостоятелност. При липсата на относими мотиви не можела да се извърши преценка дали актът е в съответствие с целта на закона, поради което оспорената заповед страда от съществен порок по смисъла на чл. 146, ал. 3 от АПК

Обжалваното решение е правилно.

Процесният търг е открит на основание чл. 43, ал. 1 от ППЗДС, съгласно която норма областният управител, министърът на отбраната или министърът, който упражнява правата на държавата в държавното предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, открива процедурата по провеждането на търга със заповед, която съдържа: описание на имота; вида на търга - с тайно или с явно наддаване; начална цена; начина на плащане и евентуални обезпечения; датата, мястото и часа на провеждане на търга; специални изисквания към участниците, когато това се налага от вида и предназначението на имота; размера на депозита; стъпката за наддаване - при търг с явно наддаване; други тръжни условия. В изпълнение на предоставените му правомощия, министърът на отбраната е издал заповед № ЗС -157/18.08.2021 г., с която е открил тръжната процедура за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост, в управление на Министерството на отбраната, впоследствие изменена със заповед № ЗС-176/14.05.2021 г., в частта относно датата на провеждане на търга, срока за закупуване на тръжните книжа, периода в който може да се извършва оглед на имота и срока за подаване на заявления за участие в търга. Със заповед № ЗС-261/18.08.2021 г., министърът на отбраната е прекратил откритата тръжна процедура, на основание чл. 57, ал. 2 и ал. 3 от ППЗДС. С разпоредбата на чл. 57, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ППЗДС законодателят е предоставил правомощие на компетентния административен орган, в конкретния случай министъра на отбраната, в случаите когато спечелилият търга участник не внесе цената, дължимите данъци, такси и режийни разноски в определения срок, той да има правната възможност да прекрати търга или да определи за купувач участника, предложил следващата по размер цена. В тези случаи в правомощието на административния орган е да избере една от двете алтернативно предоставени законови възможности - да прекрати процедурата или да определи нов купувач, като в процесния случай министърът на отбраната е направил преценка да прекрати търга, без да изложи конкретни мотиви защо е избрал именно тази нормативноустановена възможност. Както правилно е приел първоинстанционният съд, административният орган, макар да е действал при условията на оперативната самостоятелност и да е оставено на неговата преценката коя от двете хипотези на чл. 57, ал. 3 от ППЗДС ще приложи, е длъжен надлежно да мотивира решението си по начин, по който да бъде извършена преценка на законосъобразността на издадения административен акт.

Неоснователни са възраженията на касатора, че дължимата съобразно чл. 57, ал. 3 от ППЗДС преценка се прави единствено по целесъобразност. По силата на чл. 169 от АПК, когато актът е издаден при условията на оперативна самостоятелност, съдът проверява дали органът е разполагал с оперативна самостоятелност и дали е спазил изискването за законосъобразност на административните актове. Липсва основание обаче да се приеме, че актовете, издадени по целесъобразност, не подлежат на съдебен контрол, защото съдът проверява само законосъобразността на административните актове. При обжалване на административни актове, издадени при условията на оперативна самостоятелност, съдебният контрол е ограничен, но не и изключен, предвид нормата на чл.169 от АПК. С оглед на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК органът винаги трябва да изложи фактически и правни основания за издаването на акта. Тогава когато е издаден акт при условията на оперативна самостоятелност, административният орган на по-голямо основание следва да изложи мотиви защо приема точно определеното от различните възможни и законосъобразни решения. Без наличието на мотиви за избраната от органа възможност съдът не може да извърши преценка за законосъобразност на акта, защото няма мотиви, които да провери, с оглед на фактите по делото, установяват ли законосъобразност на приетото решение. Както правилно е приел първоинстанционният съд, като е прекратил търга на основание чл. 57, ал. 3 от ППЗДС, министърът на отбраната не е упражнил законосъобразно оперативната си самостоятелност, тъй като не е изложил ясни и обосновани аргументи защо е предпочел именно тази възможност.

По тези съображения и по мотивите, изложени в първоинстанционното решение, към които настоящата съдебна инстанция може да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателно се явява искането на ответното дружество "Екогаз Инженеринг" ЕООД за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са своевременно поискани с молба от 10.02.2022, като са доказани по основание и размер с представения договор за правна защита и съдействие за сумата от 900 лева, платени в брой. При липса на направено възражение за прекомерност, същите следва да бъдат присъдени в пълния претендиран размер.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1783 от 15.11.2021 г., постановено по адм. дело № 2169/2021 г. от Административен съд – Бургас

ОСЪЖДА Министерството на отбраната да заплати на "Екогаз Инженеринг" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, [улица], разноски в размер на 900 (деветстотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.