Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /„ОДОП"/ София към Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/ против Решение № 2766/23.04.2021 г., постановено по адм. дело № 5412/2020 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22221519005098-091-001 от 23.01.2020 г. на органи по приходите към Териториална дирекция /ТД/ на НАП София, потвърден с Решение № 588/13.04.2020г. на директора на дирекция „ОДОП" София към ЦУ на НАП.

В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в съдебното решение правилно е изложена фактическата обстановка по спора, но са направени погрешни заключения. Счита, че съдът е пропуснал да отбележи, че фактура № 191/21.12.2018г. не е приложена по делото, заверена за вярност с оригинала. Излага доводи, че документи за заплащане на аванса не са приложени по делото. По подробни съображения в касационната жалба иска отмяна на решението. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в размер на 6 130 лв.

Ответникът по касационната жалба – „Буларко инженеринг” ЕООД, не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на РА № Р-22221519005098-091-001 от 23.01.2020 г. на органи по приходите към ТД на НАП София, потвърден с Решение № 588/13.04.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП" София към ЦУ на НАП, с който на основание чл.86 ЗДДС за данъчен период м.06.2019 г. е извършена корекция на начисления ДДС в размер на 200 000 лв. във връзка с неоснователно издадено кредитно известие № 192/10.06.2019г. към „Кисаки” ЕООД.

От фактическа страна съдът е приел, че на 21.12.2018 г. „Буларко инженеринг” ЕООД издава към „Кисаки” ЕООД фактура № 191/21.12.2018г., с данъчна основа 1 000 000.00 лева и ДДС 200 000.00 лева. Предмет на доставката по фактурата е авансово плащане по предварителен договор за покупко-продажба на имот от 07.03.2018 г. В хода на ревизията не е бил представен окончателен договор или нотариален акт. В дневника за продажби за данъчен период м.12.2018 г. „Буларко инженеринг” ЕООД е включило процесната фактура №191/21.12.2018 г. с получател „Кисаки” ЕООД и посочен предмет на доставката услуга. За данъчен период м.12.2018 г. е формиран резултат – ДДС за внасяне 200 000.00 лева, който не е внесен и сумата на задължението за този период е приобщена към образуваното изпълнително дело №[ЕИК]/2016 г. През м.05.2019 г. „Буларко инженеринг” ЕООД и „Кисаки” ЕООД са сключили договор за цесия за сумата от 2 160 000.00 лева, като по силата на този договор „Буларко инженеринг” ЕООД прехвърля на цесионера „Кисаки” ЕООД принадлежащото му парично вземане на стойност 960 000.00 лева от „Ментейн” ЕООД, произтичащо от договор за заем от 2017 г. и 1 200 000.00 лева от същото дружество, произтичащо от договор за цесия от 15.01.2019 г. През м.06.2019 г. „Буларко инженеринг” ЕООД издава кредитно известие № 192/10.06.2019 г. с данъчна основа 1 000 000.00 лева и ДДС 200 000.00 лева с получател „Кисаки” ЕООД. „Кисаки” ЕООД е отразило кредитното известие в дневника си за покупки за м.06.2019 г. След издаването на кредитното известие, между двете дружества е сключен протокол от 10.06.2019 г. за взаимно прихващане на насрещни вземания и задължения, с които се прихваща задължение на „Буларко инженеринг” ЕООД към „Кисаки” ЕООД по кредитно известие № 192/10.06.2019 г. Констатирано било от проверяващите, че са налице данни за извършени плащания на 28.12.2018 г. и на 15.01.2019 г. по фактура № 191/21.12.2018 г. по банкови сметки на „ББМ инженеринг” ЕООД.

Според ревизиращите органи поради липсата на договори, споразумения, счетоводни, платежни и други документи, удостоверяващи какви точно са финансовите и разчетни отношения между „Буларко инженеринг” ЕООД, „Кисаки” ЕООД, „Ментейн” ЕООД и „ББМ инженеринг” ЕООД и основанието за изготвяне на договор за цесия и протоколи за взаимно прихващане, плащанията не могат да се обвържат с описаната по-горе фактура. Направен е бил извод, че фактурата е издадена неправомерно, тъй като не е налице възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 7 ЗДДС. Прието е, че не са били налични основания за да се приеме, че са налице обстоятелства за издаване на кредитно известие и на основание чл. 86 ЗДДС е била извършена корекция на начисления ДДС за данъчен период м.06.2019 г., във връзка с издаденото кредитно известие.

Преразказвайки заключението по изготвената ССчЕ съдът е приел за доказано, че начисленият ДДС по процесната фактура в размер на 200 000.00 лева е сторниран. Според съда в подадената справка-декларация по ЗДДС с вх. № 22151766925/15.07.2019 г. за данъчен период от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г., правилно и законосъобразно е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 200 000.00 лева, който подлежи на прихващане с начисления, но невнесен ДДС по фактура № 191/21.12.2018 г. в същия размер. АССГ е стигнал до извод, че вещото лице е констатирало, че било извършено авансовото плащане от „Кисаки” ЕООД. Решаващият състав е приел, че „Кисаки” ЕООД е заплатило на два пъти по 600 000 лв. на „ББМ Инженеринг” ЕООД, което било предварително уговорено с ревизираното дружество.

Касационната инстанция намира решението за валидно и допустимо, но за неправилно.

В съдебното решение правилно е изложена фактическата обстановка, но са направени погрешни изводи. За да постанови обжалваното решение съдът изцяло се е позовал на ССчЕ, без да съобрази, че същата има описателен характер. Следва да се има предвид, че фактура № 191/21.12.2018 г. не е била представена нито в ревизионното, нито в съдебното производство, респективно осуетена е възможността за проверка на фактурата.

Погрешно в първоинстанционното решение е посочено, че „вещото лице е констатирало, че е било извършено авансовото плащане”. В заключението по изготвената ССчЕ вещото лице описва представените платежни инструкции и уведомителни писма. Самото то в съдебното заседание, проведено на 01.02.2021 г. пояснява, че движенията на каса и на банка се установяват със съответните разходни касови ордери и банкови извлечения. Такива документи за заплащане на аванса не са ангажирани като доказателства по делото. Представеното платежно нареждане на л. 55 от делото е за сумата от 600 000 лв., а не за сумата по фактурата от 1 200 000 лв. Същото няма подпис и печат от банката. Поради това липсва годен платежен документ, обосноваващ извършено авансово плащане от „Кисаки” ЕООД по фактура № 191/21.12.2018 г.

Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Доказателства за настъпването и на двете предпоставки за издаване на кредитно известие не са представени по делото. Няма споразумение или друг документ за разтрогване на предварителния договор за покупко-продажба на имоти, респективно за отпадане на уговорката за последващо сключване на окончателен договор, нито има споразумение за изменение на уговорената стойност на имотите.

Поради това спорното кредитно известие с наименование фактура и липса на посочените основания по чл. 115, ал. 1 ЗДДС, следва да се приеме за неправилно издадено, поради което законосъобразно не е признато при ревизията.

Решението е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови отхвърляне на жалбата срещу РА.

Разноски: С оглед изхода на делото разноски се дължат в полза на касационния жалбоподател. На НАП се следват разноски в размер на 6 130 лв. за юрисконсултско възнаграждение по чл. 8, ал. 1,т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и за държавна такса.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

ОТМЕНЯ Решение № 2766/23.04.2021 г., постановено по адм. дело № 5412/2020 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Буларко инженеринг” ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-22221519005098-091-001 от 23.01.2020 г. на органи по приходите към ТД на НАП София, потвърден с Решение № 588/13.04.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София към ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Буларко инженеринг” ЕООД, ЕИК:[ЕИК], да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 6 130 лв. (шест хиляди сто и тридесет лева), представляваща разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.