Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК.
Образувано е по частна жалба на „Ерик МБ” ООД, с адрес: гр.Русе, [адрес], представлявано от М. Баджинков – управител, чрез адв. С. Желязкова, подадена срещу протоколно определение постановено по адм.д.№97 по описа на Административен съд гр.Русе за 2021 г. С обжалваното определение е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес.
С определение №10185/07.10.2021 г. постановено по адм.д.№8923/2021 г. Върховен административен съд е отменил вeче едно прекратително определение на същия съд и то е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Според частния жалбоподател на практика, с постановеното отново прекратително определение съдът не изпълнява окончателен съдебен акт и твърди,че е неправилен.
Постановеното повторно определение е неправилно и във връзка с приетото, че за дружеството липсва правен интерес от обжалване на административния акт. С административния акт предмет на съдебен контрол се установяват дължимо мито и ДДС, в резултат на увеличение на митническата стойност на внасяните стоки. Всяка промяна в декларираните стойности по митническата декларация, обосновава правен интерес от обжалване пред съд. В конкретния случай става дума за увеличение на декларираните стойности. Така е приел и ВАС в определение № 10185/07.10.2021 г. постановено по адм.д.№8923/2021 г.
При произнасянето си митническият орган не е отчел, че митническото задължение е погасено по давност. Именно с факта, че оспореният административен акт установява погасено по давност митническо задължение, което е публично държавно вземане по чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК се свързва възникването на правен интерес на дружеството да оспори този акт пред съд.
Позовава се на установена формирана практика по аналогични дела и моли делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизвоствените действия. Моли, да се върне на друг състав на съда, тъй като този на който е разпоредено явно не желае да разгледа спора.
Ответникът – Директорът на Териториална дирекция Митница Варна, чрез процесуалният си представител оспорва подадената частна жалба. Намира постановеното определение от АС гр.Русе, с което е оставена без разглеждане подадената жалба срещу решение № 32-20287/20.01.2021 г. издадено от директора на ТД Северна морска/сега ТД Митница Варна/ за правилно и законосъобразно.
Резултатът от оспорването не би се отразил по никакъв начин върху правната сфера на жалбоподателя, освен в частта за разноските. След като от изхода на спора не може да се очаква никакъв правен ефект жалбоподателя няма правен интерес от воденето на делото.
Подробните мотиви на съда относно наличие на правен интерес се споделят изцяло от ответника и въз основа на тя се иска атакуваното определение да бъде оставено в сила.
Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение при условията на евентуалност.
Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните и приложените към преписката доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, но неоснователна.
Производството по делото е прекратено с протоколно определение в проведено на 13.01.2022 г. открито съдебно заседание. Прието е, че дружеството няма правен интерес от оспорването на административния акт. Изводът е направен на основание писмо вх.№4314/01.11.2021 г. от ТД на НАП, офис Русе, съгласно което към 27.05.2018 г. по отношение на „Ерик МБ” ООД няма данни за наличие на подлежащи на възстановяване публични вземания.
С оспореното пред първоинстанционния съд решение на административния орган са определени два вида задължения за мито и за ДДС. На 27.05.2018 г. на основание чл.103, §1 от МК задължението по двете декларации в размер на 57 185.68 лв. е погасено. Съгласно чл.170, ал.3 от ДОПК компетентния орган може да извърши прихващане с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо преди задължението му да бъде погасено по давност. Видно от служебно изисканата от НАП информация към датата на която задължението на Ерик МБ ООД се погасява по давност – 27.05.2018 г. дружеството няма подлежащи на възстановяване публични задължения т.е. няма как да бъде извършено прихващане. След като от изхода на спора не може да се очаква никакъв правен ефект, жалбоподателят няма правен интерес от водене на делото. Липсата на правен интерес винаги е процесуална пречка за провеждане на съдебно производство поради което и образуваното производство следва да бъде прекратено.
Постановеното определение е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно частният жалбоподател твърди, че е първоинстанционният съд не се е съобразил с постановеното от ВАС определение № 10185/07.10.2021 г. по адм.д.№8923/2021 г.
С определението е посочено, че правният интерес на „Ерик МБ“ ООД за обжалва решението на митническия орган е обусловено от това, че с административния акт се установява погасено по давност митническо задължение, което е публично държавно вземане съгласно чл.162, ал.1, т.1 от ДОПК. От друга страна чл.170, ал.3 от ДОПК предвижда, че може да се извърши прихващане и с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо преди задължението му да бъде погасено по давност.
При новото разглеждане на делото първоинстнационният съд е изследвал този въпрос.
От приложеното по делото писмо вх.№4314/01.11.2021 г. от ТД на НАП, офис Русе, е видно, че към 27.05.2018 г. „Ерик МБ” ООД няма данни за наличие на подлежащи на възстановяване публични вземания. В последствие такива не могат да възникнат. Правилно съдът е събрал служебно доказателства относно наличието на хипотеза при която за частния жалбоподател би възникнал правен интерес. Установено е, че липсват задължения на „Ерик МБ“ ООД, които могат да бъде предмет на прихващане и това е дало основание производството по делото отново да бъде прекратено.
Неоснователно е твърдението на частният жалбоподател, че определение № 10185/07.10.2021 г. по адм.д.№8923/2021 г. на ВАС не е изпълнено. Според мотивите на това определение единствената хипотеза, при която за дружеството може да възникне правен интерес е, ако митническите органи извършват прихващане с погасеното по давност задължение на „Ерик МБ“ ООД. Установено е, с приложените доказателства по делото, че дружеството няма публични задължения към 27.05.2018 г., които могат да бъдат прихващани и правилно съдът е прекратил производството по делото.
Не е налице прекратяване на същото основание, а напротив във връзка с процесуалните си задължения и при спазване указанията на ВАС, първоинстанционният съд е обосновал изводите си за недопустимост на оспорването, като е събрал доказателства за това.
Определението като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 224 и чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение от 13.01.2022 г. постановено по адм.д.№97 по описа на Административен съд гр.Русе за 2021 г.
Определението е окончателно.