Производството е по чл. 229 и сл. от АПК.

Образувано е по частна жалба на „Индустриал Комерс“ ЕООД, чрез пълномощник, против определение № 2738 от 23.03.2022 г. по адм. д. № 2095/ 2022 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството срещу Методика за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията, приета с решение №71/03.02.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията, изменена и допълнена с решение №1024/06.10.2009 г., решение №330/17.03.2011 г. и решение №900/17.11.2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с искане за прогласяване на нейната нищожност, и е прекратил съдебното производство като недопустимо.

Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил релевантните факти по делото. Дружеството твърди, че има правен интерес от оспорването, защото е страна по преписка пред Комисията за защита на конкуренцията както към момента на подаване на жалбата, така и към настоящия момент. Сочи също, че КЗК, по силата на отменително решение на Върховния административен съд на нейно решение, отново е заявила становище да определи икономическа санкция на дружеството по реда на оспорената Методика, която, макар и отменена, съдържа по-благоприятен правен режим в сравнение с приетата Методика за определяне на санкциите и глобите, налагани по Закона за защита на конкуренцията, от 2021 г. Затова за дружеството съществува доказан правен интерес от оспорване на отменената Методика от 2009 г., тъй като тя се прилага за заварени отношения, макар и вече да не е част от позитивното право. По подробни мотиви иска отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съдебен състав за разглеждане на спора по същество.

Ответникът Комисията за защита на конкуренцията, чрез пълномощник, оспорва частната жалба като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор.

Върховният административен съд, петчленен състав, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Производството пред тричленния съдебен състав е образувано по оспорването на „Индустриал Комерс“ ЕООД с искане за прогласяване нищожността на Методика за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията, приета с решение № 71/03.02.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията (изм. и доп. решение № 1024/06.10.2009 г., решение № 330/17.03.2011 г. и решение № 900/17.11.2015 г. на КЗК), сочена за краткост като Методика от 2009 г.

Съдебният състав е установил, че оспорената Методика от 2009 г. е отменена с § 4 от Заключителните разпоредби на Методиката за определяне на санкциите и глобите, налагани по Закона за защита на конкуренцията (обн. в ДВ, бр. 51 от 18.06.2021 г.) Към датата на подаване на жалбата - 23.02.2022 г., този акт е престанал да бъде част от действащото право. С този юридически факт съдът е обосновал извод за наличие на процесуална пречка за разглеждане на жалбата по смисъла на чл. 159, т. 1 АПК, вр. с чл. 196 АПК, тъй като оспореният подзаконов нормативен акт вече не е част от позитивното право.

Съдебният състав е приел също, че дружеството няма правен интерес от оспорването, предвид разпоредбата на чл. 195 АПК. Отмяната на подзаконов нормативен акт действа занапред, поради което със съдебното решение не се премахват породените от оспорения подзаконов нормативен акт правни последици от датата на неговото издаване, а се премахват от деня, в който съдебният акт влезе в сила и за в бъдеще. Приел е, че постановеното от КЗК определение по висяща преписка, в която страна е и жалбоподателят, не обосновава правен интерес от оспорването на отменената Методика.

Поради това съдът е оставил без разглеждане подадената от „Индустриал Комерс“ ЕООД жалба и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК.

Определението е правилно.

По отношение на подзаконовия нормативен административен акт като особена категория административно волеизявление, установяващо трайни правила за поведение по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК, отмяната или обявяването на нищожност от съда няма обратно действие - чл. 195 АПК. С оглед правната му природа източникът на правото поражда правни последици до неговата отмяна с изрична правна норма или по съдебен ред. Актът произвежда правно действие до момента на отричане на юридическата му сила. Отмяната на подзаконовия нормативен акт не засяга възникналите при действието му правни последици, ефектът й не се разпростира върху издадените до този момент на това основание актове.

В случая, към момента на оспорването атакуваният подзаконов нормативен акт е отменен с § 4 от Заключителните разпоредби на Методиката за определяне на санкциите и глобите, налагани по Закона за защита на конкуренцията (обн. в ДВ, бр. 51 от 18.06.2021 г.).

Подзаконовият нормативен акт създава абстрактно правило за поведение. За да породи обаче правно действие, това правило за поведение трябва да е установено във влязла в сила правна норма. Когато правната норма е отменена, тя не може да породи правно действие. Отмяната й може да бъде направена от органа, който е приел нормата, или от съда, но в двата случая отмяната винаги е занапред.

Ето защо, при проверка допустимостта на съдебното производство по оспорване на подзаконов нормативен акт (в цялост или отделни негови разпоредби), съдът правилно е проверил първо има ли годен за оспорване предмет, т.е. оспорените правни норми дали са действащи разпоредби. Наличието на годен за съдебно оспорване акт е въпрос на допустимост на съдебното производство и за него съдът е длъжен да следи служебно. Съдът не може да отмени вече отменен подзаконов акт, нито да го отмени със задна дата. Отмяната на оспорения акт преди датата на подаване на жалбата прави оспорването недопустимо, защото атакуваният акт е лишен от правно действие - той не е част от позитивното право и не може да породи каквото и да било засягане на права и законни интереси на оспорващия.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за доказан правен интерес, тъй като Комисията за защита на конкуренцията в хода на конкретно висящо производство пред нея е заявила налагане на икономическа санкция на дружеството по отменената Методика от 2009 г. като по-благоприятен акт.

Действието на нормативните актове е по време, пространство и спрямо лица. Общият принцип при налагането на санкции е, че санкционните норми нямат обратна сила. Ако до влизане в сила на акта, с който те се налагат, последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за адресата. Прилагането на този принцип от КЗК в конкретно соченото от дружеството производство, чрез определяне на санкции спрямо него по отменената Методика от 2009 г., не обуславя правен интерес от оспорване на тази методика, тъй като предмет на настоящото производство е валидността на подзаконовия нормативен акт, а не на конкретен акт, издаден от Комисията за защита на конкуренцията. След като към дадата на подаване на жалбата е настъпил юридически факт, довел до прекратяване действието на оспорения подзаконов административен акт, жалбата е лишена от предмет, тъй като целеният с оспорването правен резултат вече е постигнат.

Като е приел извод за недопустимост на оспорването, поради което е оставил без разглеждане подадената от „Индустриал Комерс“ ЕООД жалба и е прекратил съдебното производство на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, тричленният съдебен състав е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2738 от 23.03.2022 г. по адм. д. № 2095/ 2022 г. на тричленен състав на Върховния административен съд.

Определението е окончателно.