Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).
Образувано е по “частна касационна жалба” по същността си частна жалба на „Грейнстор БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, [улица] представлявано от управителя Ц. Трайкова, чрез процесуалния си представител адв. М. Мишев, срещу определение №52/03.02.2022г., постановено по административно дело №19/2022 г. по описа на Административен съд – Враца, с което жалбата му против Заповед № 1898/21.12.2021г. на кмета на Община Враца, е оставена без разглеждане.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Моли се за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна - Кмета на община Враца чрез процесуален представител - юрисконсулт Владинова, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба, като излага доводи по съществото на спора. Искането е за отхвърляне на частната жалба и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
Частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна в производството, за която определението е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна.
Административен съд – Враца е сезиран с жалба, подадена от „Грейнстор БГ“ ЕООД против заповед №1898/21.12.2021г. на Кмета на Община Враца, с която е определен ЗП Л. Иванов за спечелил търга за отдаване под наем на имоти частна общинска собственост, представляващи земеделски земи от общинския поземлен фонд в землището на с. Охрид, общ. Бойчиновци, обл. Монтана. Частният жалбоподател обосновава правният интерес от оспорването на тази заповед с обстоятелството, че са накърнени правата му като наемател. Съдът приема, че обжалваната заповед е индивидуален административен акт, който се оспорва по реда и условията на АПК. Изтъква, че право на жалба за неспазване на изискванията за провеждане на търг е само за участниците в него, активно легитимирани да сезират съда с жалба. Въз основа на това е направен извод, че дружеството не е активно легитимирано лице да подава жалба срещу акта от 21.12.2021, тъй като не е било участник в тръжната процедура, поради което и на основание чл. 159, т. 4 от АПК е оставена без разглеждане подадената от него жалба и е прекратено производството по делото.
Обжалваното определение е неправилно. Правните изводи на решаващия съд за липса на правен интерес от оспорването са необосновани и незаконосъобразни.
Оспорващото дружество твърди незаконосъобразност на заповедта на кмета, с която, след проведен търг са отдадени под наем имоти - частна общинска собственост, представляващи земеделски земи от общинския поземлен фонд, за които твърди, че е ползвател по силата на сключен договор за наем, въз основа на проведен предходен търг обхващаш годините: 2019г.; 2020г. ; 2021г. ; 2022г. и 2023 г. По силата на процесната тръжна процедура и видно от представения по делото проекто -договор, който е част от нея, същият се сключва отново за пет стопански години и влиза в сила от 01.10. на стопанската 2021/2022г. , което означава, че е налице припокриване на две стопански години. Поради това и независимо, че жалбоподателят не е участвал в обжалвания от него търг и следва да се приеме, че е активно легитимиран да обжалва крайният акт по приключване на тръжната процедура, тъй като оспорва по същество като незаконосъобразна заповедта, с която се открива процедурата по провеждане на търга за отдаване под наем на вече ангажираните с наемно правоотношение земеделски земи. Съобразно чл. 21, ал. 5, предложение последно АПК, не подлежат на самостоятелно оспорване пред съд волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. В случая липсва предвидено законово правило създаващо изключение по смисъла на цитирания текст, поради което жалбоподателят не е разполагал с правна възможност да атакува заповедта за откриване на търга, приключил с издадената и обжалвана от него Заповед № 1898/21.12.2021г. на кмета на Община Враца, поради това за него остава единствената правна възможност да обжалва крайния акт- заповедта на кмета с която се определя спечелилия търга участник, което и в случая е сторено. Съдът не е разгледал доводите, обосноваващи правен интерес от оспорването, а съвсем формално и напълно необосновано е приел, че правния интерес от оспорването се разпростира единствено до участие в проведения публичен търг.
С оглед на изложените доводи, настоящият състав счете, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводство с разглеждане на оспорването по същество.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение второ, във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 52/03.02.2022г., постановено от Административен съд Враца по адм. д. № 19/2022г.
ВРЪЩА делото на Административен съд Враца за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.