Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба от „МД Солар“ ООД със седалище гр. Бургас и „М Солар“ ООД със седалище гр. Бургас срещу Определение № 1935 от 09.03.2022 г., постановено по адм.дело № 1499/2022 г. по описа на Административен съд – София град с доводи за неправилност на същото, искане за отмяната му и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.234 от АПК от насрещната страна, Комисията за енергийно и водно регулиране , по делото е депозирано възражение / именувано „писмен отговор“/ на частната жалба с подробно изложени съображения за неоснователност на частната жалба, съответно- за правилност на атакуваното с нея прекратително определение.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.230 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С обжалваното определение АССГ е оставил без разглеждане жалбата на„МД Солар“ ООД със седалище гр. Бургас и „М Солар“ ООД със седалище гр. Бургас срещу Решение № Ц-2 от 01.01.2022г. на КЕВР и е прекратил производството по делото.
За да стигне до този правен резултат, административният съд се е мотивирал с обстоятелството, че обжалваното решение на КЕВР е прието на основание чл.31 б, ал.2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, а съгласно разпоредбата на чл.31б, ал.4 от ЗЕ този вид решения за изменение на цените и премиите влиза в сила от деня на приемането му от комисията- т.е. може да се приеме, че, употребявайки словосъчетанието “влиза в сила“ в разпоредбата на чл.31б, ал.4 от ЗЕ, законодателят е имал предвид необжалваемост на това решение като изключение от общия случай на обжалваемост на решенията на КЕВР. В подкрепа на подобно тълкувание АССГ е цитирал многобройна практика на петчленни състави на ВАС. По горните съображения АССГ е оставил жалбата срещу Решение №Ц-2 от 01.01.2022г. на КЕВР без разглеждане и е прекратил производството по делото, приемайки недопустимост по чл.159,т.1 от АПК- липса на подлежащ на оспорване административен акт.
Определението е неправилно.
Основният спорен въпрос е във връзка с употребения от законодателя в нормата на чл. 31б, ал. 4 от Закона за енергетиката израз „влиза в сила”. Същата разпоредба (обн. ДВ, бр.38/2018 г., в сила от 08.05.2018 г., доп., бр. 41/2019 г., в сила от 21.05.2019 г.) гласи : „Решението за изменение на цените и премиите влиза в сила от деня на приемането му от комисията.“.
АССГ е дал неправилно тълкуване на употребения в нормата на чл. 31б, ал. 4 ЗЕ израз „влиза в сила“.
Административният акт влиза в сила или когато не е бил обжалван, или когато е бил обжалван и е бил потвърден, или когато с изрична норма на закона е бил изключен от обжалване („не подлежи на обжалване“).
Изразът „влиза в сила от деня на приемането му“ (т.е. постановяването му), употребен в разпоредбата на чл. 31б, ал. 4 ЗЕ, не е равнозначен на изрично изключване от контрол за законосъобразност , т.е. не е равнозначен на израза „не подлежи на обжалване“. Ако законодателят е имал воля да изключи актовете по чл. 31б, ал. 1 и ал. 2 от контрол за законосъобразност, то той би употребил израза „не подлежат на обжалване“, вместо „влизат в сила от деня на приемането им“, който израз противоречи както на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ, така и на чл. 37, § 16, предл. първо и § 17 от действащата към датата на приемане на текста на 31б ЗЕ (обн. ДВ, бр.20/2013 г., в сила от 28.02.2013 г.) Директива 2009/72/ЕО, така и на идентичните текстове на чл. 60, § 7, предл. първо и § 8 от действащата, считано от 01.01.2021 г.,съгласно чл. 73, Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС („Решенията на регулаторните органи са напълно мотивирани и обосновани и подлежат на съдебен контрол.“ и „Държавите-членки гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, съгласно които всяка страна, засегната от решение на регулаторния орган, има право да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от което и да е правителство.“). В цитираните норми на Директивите императивно и безусловно е посочено, че решенията на регулаторния орган подлежат на съдебен контрол, както и че всяка засегната страна от такова решение има право да го обжалва пред орган, който е независим от страните и от правителството, какъвто орган е съдът.
Наред с гореизложеното и въз основа на постоянната практика на Съда на ЕС във всички случаи, когато, с оглед на тяхното съдържание, разпоредбите на дадена директива изглеждат безусловни и достатъчно точни, частноправните субекти имат основание да се позоват на тях пред националните юрисдикции срещу държавата, когато тя не е транспонирала в срок тази директива в националния правен ред или когато я е транспонирала неточно. В този смисъл е и сочената от частния жалбоподател практика на Съда на ЕС.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че чл. 31б, ал. 4 противоречи на чл. 37, § 16 и 17 от Директива 2009/72/ЕО, респ. на чл. 60, § 7 и § 8 от Директива 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г., които разпоредби като конкретни, безусловни и пълни имат директен ефект и се прилагат преимуществено.
При тези съображения настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира обжалваното определение за неправилно. Същото следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1935 от 09.03.2022 г., постановено по адм.дело № 1499/2022 г. по описа на Административен съд – София град и
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.