Производството е по реда на чл. 229-236 АПК.
Образувано е по частна жалба на „Бартер“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. Стоянова, срещу Определение № 1149/11.02.2022 г. по адм. дело № 459/2022 г. на Административен съд – София-град, с което на основание чл. 159, т. 4 АПК вр. чл. 149, ал. 2 ЗУТ е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Разрешение за строеж № 137/23.06.2021 г. на главния архитект на Столична община – район „Витоша“ и одобрения на 23.06.2021 г. инвестиционен проект за изграждането на „Комплекс от три жилищни сгради“ в УПИ III – 1028, кв. 59, м. „кв. Бояна“, представляващ ПИ с идентификатор № 68134.1942.1404 по кадастралната карта на гр. София, и производството по делото е прекратено. Излагат се съображения за наличие на правен интерес от оспорване и по незаконосъобразността на РС.
Ответникът – главният архитект на СО - район „Витоша“, чрез процесуалния му представител юрк. Ташева, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния представител на частния жалбоподател.
Частната жалба е допустима и неоснователна.
1. Чл. 149, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ очертава кръга лица, на които по силата на специалния закон е признато право да оспорват разрешения за строеж. Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ заинтересованите лица, които могат да обжалват разрешението за строеж в случаите на нов строеж, какъвто е настоящият, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са: възложителят, собствениците или носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 – възложителят и собственикът на земята.
2. Дружеството не принадлежи към категорията лица с право на жалба против РС в относимата хипотеза, тъй като то е собственик на съседен на имота, за който е издадено разрешителното. Констатацията на съда по този факт не е предмет на спор между страните. Затова извода за недопустимост на търсената съдебна защита, основан на отсъствието на надлежна легитимация за оспорване на РС, е съответен на закона.
3. За съществуването на правeн интерес като процесуално условие на достъпа до съд е без значение дали е предявено искане за отмяна или за прогласяване на нищожност на административния акт. Подобно разграничение процесуалният закон не предвижда. Предпоставката за допустимост на съдебното производство е важима и в двата случая – арг. чл. 159, т. 4 вр. чл. 147, ал. 1 и чл. 168, ал. 1 и 2 АПК.
4. Останалите доводи в жалбата относно несъответствието на РС с предвижданията на ПУП (поради липсата на такъв) са относими към спора по същество. Съдът дължи произнасяне по тях само ако е сезиран с допустима жалба.
5. а. При правилността на обжалваното определение то следва да бъде оставено в сила.
б. На основание чл. 143, ал. 3 АПК ще бъде уважено искането на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минималния му размер, установен в чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1149/11.02.2022 г. по адм. дело № 459/2022 г. на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА „Бартер“ ЕООД, [ЕИК], да заплати на Столична община сума в размер на 100 (сто) лева разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.