Производството е по реда на чл. 185 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на Н. Неделчев от гр. София, чрез пълномощник адв. А. Кашъмов, против Указание за задълженията на органите на прокуратурата при осъществяване на правомощията на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства /НБКСРС/, утвърдено със заповед № РД-02-43/20.11.2015 г., изм. и доп. със заповед № РД-02-11/25.04.2019 г. на главния прокурор. В жалбата се излагат съображения, че оспореното указание представлява подзаконов нормативен акт, но е нищожно в цялост поради нeобнародването му в Държавен вестник. Жалбоподателят навежда аргументи за материална незаконосъобразност на точки 8.2 и 8.3 от указанието. Моли за обявяване на оспорения акт за нищожен в цялост, евентуално за отмяната му в точки 8.2 и 8.3 като неправилен.
Ответната страна – главен прокурор на Република България, чрез процесуалния си представител главен експерт-юрисконсулт Маринова, изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Моли тя да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея да бъде прекратено, евентуално да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
При извършена служебна проверка за допустимост настоящият състав на Върховния административен съд, Второ отделение, намира подадената от Н. Неделчев жалба, против Указание за задълженията на органите на прокуратурата при осъществяване на правомощията на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, за процесуално недопустима, по следните съображения:
На първо място, законовата дефиниция на нормативен акт се съдържа в разпоредбата на чл. 1а от Закона за нормативните актове, според която нормативният акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган. Съгласно чл. 75 АПК „нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие”. Издават се по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен.
Оспореният акт е указание, прието със заповед на главния прокурор, в съответствие с очертаните му от закона правомощия в чл. 138, т. 4 от Закона за съдебната власт. С оспорения акт, главният прокурор е създал правила за поведение, отнасящи се до подчинените му органи и длъжностни лица в системата на Прокуратурата на Република България при осъществяване на правомощията на НБКСРС. С него се създават задължения за административните ръководители на прокуратурите и Националната следствена служба, техните заместници, прокурорите и следователите, както и за служителите на администрацията на ПРБ, които осъществяват функции по Закона за защита на класифицираната информация. Целта на указанието е да се създадат необходимите условия за безпрепятственото упражняване на законовите правомощия от страна на НБКСРС.
Оспореното указание не отговаря на кумулативно изискуемите критерии за подзаконов нормативен акт. Това е така поради характера на акта и неговото съдържание. Същото е прието от орган на съдебната власт до определяем кръг субекти – органите и длъжностните лица в системата на Прокуратурата, в конкретна хипотеза – при осъществяване на правомощията на НБКСРС. Поради това създадените с него правила нямат насоченост извън органите, за които то се отнася. Указанието е акт с вътрешнослужебен характер и има юридическа сила и действие единствено за органите и длъжностните лица, които се намират в йерархическа подчиненост спрямо издателя на акта. Същото съставлява вътрешни правила по смисъла на чл. 13, вр. чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК и не подлежи на съдебен контрол. Следователно оспорването е недопустимо, поради липса на годен за обжалване по чл. 185 и сл. АПК подзаконов нормативен административен акт.
От друга страна, жалбоподател по делото е Н. Неделчев - физическо лице. Същият аргументира правния си интерес от оспорването, като твърди, че вследствие на негов сигнал, Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства е извършило проверка дали спрямо него лично са прилагани неправомерно специални разузнавателни средства. Твърди, че въз основа на издаденото указание, НБКСРС е възпрепятствано да извършва пълна, всестранна и обективна проверка в рамките на законовите си правомощия.
Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, заложено в чл. 120, ал. 2 КРБ, съгласно което, обжалваеми са всички административни актове, но при задължителното условие – да е налице пряк и непосредствен интерес от обжалване. Този конституционен принцип намира отражение и в чл. 147, ал. 1, вр. чл. 186, ал. 1 АПК като задължителна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата от категорията на абсолютните. За наличието й съдът следи служебно, като преценката се извършва конкретно за всеки случай с оглед на данните по делото. Липсата на тази законова предпоставка обуславя недопустимост на производството.
Правото на съдебна защита възниква тогава, когато е налице засягане или застрашаване на права, свободи или законни интереси или обременяване със задължения. Оспореното указание нито пряко отнема права, нито създава задължения за жалбоподателя. Твърденията на жалбоподателя за „препятстване на членовете на НБКСРС да извършват пълноценно и задълбочено проверките, които са им законово вменени”, наред с данните за действително извършена от НБКСРС проверка по подаден от него сигнал, по никакъв начин не обосновават наличието на пряк и непосредствен интерес от претендираното оспорване. При положение, че текстът на оспорения акт в нито една част не рефлектира пряко и негативно в правната сфера на жалбоподателя, то за него не възниква процесуално право на оспорване.
В случая липсват изискуемите предпоставки на чл. 186, ал. 1 АПК, което обуславя липсата на правен интерес от търсената съдебна защита и съответно - недопустимост на жалбата.
С оглед изхода на настоящото производство, основателно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Прокуратурата на Република България на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева.
Воден от горното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, вр. чл. 186, ал. 1 АПК, вр. чл. 196 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н. Неделчев против Указание за задълженията на органите на прокуратурата при осъществяване на правомощията на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, утвърдено със заповед № РД-02-42/20.11.2015 г., изм. и доп. със заповед № РД-02-11/25.04.2019 г. на главния прокурор, и
ПРЕКРАТЯВА производство по адм. д. 1401/2022 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение.
ОСЪЖДА Н. Неделчев от гр. София да заплати на Прокуратурата на Република България сумата от 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.