Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба, подадена от "Еко Билд Проджект" ООД гр. Пловдив против Определение № 1838 от 07.03.2022 г., постановено по адм. д. № 1945 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2022 г. С него е оставена без разглеждане подадената от настоящия частен жалбоподател жалба срещу Решение № Ц – 2 от 01.01.2022 г., издадено от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та), с което се изменя, считано от 01.01.2022 г. прогнозната пазарна цена за базов товар и съответно прогнозната пазарна цена по групи производители и премиите на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 Kw и над 500 Kw, определени от КЕВР с Решение № Ц – 25 от 01.07.2021 г. и производството по делото е прекратено.
Ответникът – КЕВР оспорва частната жалба в писмен отговор. Иска оставяне в сила на обжалваното определение. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба изхожда от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно като преграждащо по – нататъшното разглеждане на делото и като подадена в срок, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е съобразил, че с оспореното Решение No Ц-2 от 01.01.2022 г. на КЕВР са изменени премиите, определени с Решение No Ц-25 от 01.07.2021 г. в частта по т. ХІХ. Взел предвид, че оспореното пред него решение е прието на основание чл. 31б, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а съгласно разпоредбата на чл. 31б, ал. 4 ЗЕ решението за изменение на цените и премиите влиза в сила от деня на приемането му от Комисията. Първоинстанционният съд се позовал на практиката на Върховния административен съд, съгласно която понятието "влиза в сила" е употребено в смисъл на необжалваемост на приетото от Комисията решение за изменение на определените премии. При това посочил, че единствената правна възможност в тази хипотеза е възобновяване производството по издаването му, по реда и на основанията, посочени в глава VII от АПК. Наред с това съобразил, че с разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България изрично се допуска законодателно да бъде ограничена обжалваемостта на
някои административни актове. Съдът приел, че разписаният в чл. 31б, л2 ЗЕ ред е изключение от правилото за неизменност на утвърдените премии, като регулаторът има право да изменя същите, но не по-често от веднъж на 6 месеца при необходимост и при наличие на законоустановените предпоставки съгласно нея. Предвид това направил извод, че решението на КЕВР по чл. 31б, ал. 2 ЗЕ е с по-малък интензитет, действието му във времето е ограничено и като краен ефект това решение в по-малка степен засяга правата на неговите адресати. Затова в този случай би могло да се приеме, че законодателят е имал предвид необжалваемост на това решение, като изключение от общия случай на обжалваемост на решенията на КЕВР. Позовал се на практика на Върховния административен съд в този смисъл, обективирана в цитирани в определението съдебни актове. По тези съображения съдът приел недопустимост на жалбата, която на основание чл. 159, т. 1 АПК оставил без разглеждане и прекратил производството по делото.
Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Неправилна е преценката на първоинстанционния съд за процесуалната недопустимост на оспорването по посочените в обжалваното определение съображения.
В определението, предмет на инстанционен контрол, първоинстанционният съд сам признава, че спорното решение на КЕВР засяга правната сфера (правата и интересите) на частния жалбоподател, макар в "по – малка степен". Преценката налице ли е или не правен интерес от оспорването не може да зависи от степента, в която правната сфера на оспорващия е засегната. Тя не може да зависи и от извършването на нарочна субективна преценка на тази степен във всеки отделен случай. Когато засягането е факт, изводът е за допустимост на оспорването, освен в изрично предвидените от закон случаи.
Отделно от това, тезата, че законодателят е приел необжалваемост на решенията по чл. 31б, ал. 2 ЗЕ не се споделя от настоящия състав и по причина, че тя (необжалваемостта) е необходимо да бъде изрично предвидена в закона (арг. от чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България). Необжалваемостта е изключение от общото правило, поради което е недопустимо да се извлича по тълкувателен път чрез граматическо тълкуване на разпоредбата. Макар използваната законодателна техника да е непрецизна, разпоредбата на чл. 31б, ал. 4 ЗЕ следва да се тълкува в смисъл, че разпоредените с решението последици се прилагат от деня на приемането му от Комисията, тоест че е налице допуснато негово предварително изпълнение по силата на закона.
Предвид изложеното, обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия състав от АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия и извършване на преценка на заявените в жалбата, по която е образувано съдебното производство пред АССГ, искания.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1838 от 07.03.2022 г., постановено по адм. д. № 1945 по описа на Административен съд София - град за 2022г. .
ВРЪЩА делото на същия състав от Административен съд София – град за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.