Производството е по чл.124 и следващите от Закона за съдебната власт.

Образувано е по две искания на главния прокурор на Република България, съответно - вх. № № 5984/24.04.2020г. и 16034/10.11.2020г., отправени на основание чл. 125 от Закона за съдебната власт до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, които с разпореждане от 23.12.2020 г. на председателя на ВАС са обединени в едно тълкувателно дело. Главният прокурор е сезирал ОСС на ВАС за приемане на тълкувателно решение по следните въпроси:

1. „Следва ли да се присъжда законна лихва в производството по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на дървата за вреди / ЗОДОВ/ при уважен иск за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателно постановление, което е отменено от съда и, ако се дължи, кой е началният момент- влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление или завеждане на исковата молба?"

2. „Дължи ли се обезщетение за вреди по изплатените адвокатски възнаграждения и държавни такси в производствата пред административните съдилища за искове по чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени за възстановяване на имуществени вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията и представляват ли те пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ?“

1. ПО ПЪРВИЯ ВЪПРОС

Съгласно ТР № 1/15.03.2017г. на ОСС на Първа и Втора колегии на ВАС , прието по т.д. № 2/2016г. по описа на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Искането за приемане на тълкувателно решение е мотивирано с наличието на противоречива съдебна практика относно това, дължи ли се законна лихва върху претендираните по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ имуществени вреди във вид на платени суми за адвокатски възнаграждения в рамките на административно-наказателното производство по отмяна на наказателно постановление.

В първата група съдебни решения акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху дължимото обезщетение за имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по отмяна на наказателно постановление /НП/, се приема за неоснователна. Основният довод на съдиите, постановили тази група решения , е следният : макар платеното в съдебното производство по отмяна на НП адвокатско възнаграждение да се търси по ЗОДОВ, тъй като липсва законова възможност този разход да се претендира като съдебни разноски, това обстоятелство не променя същността на претенцията – претендират се направени в съдебните производства по обжалване на НП разноски за адвокатски възнаграждения. Доколкото, съгласно процесуалните закони, предвиждащи присъждане на съдебни разноски в полза на спечелилата делото страна, върху тези разноски не се присъжда лихва, същата следва да бъде и правната логика при претендирането им като вреди по ЗОДОВ в случаите, в които съответният процесуален закон не предвижда присъждането им в рамките на съответното съдебно производство.

Тази практика се основава на : Решение № 6263 от 18.05.2017 г. по адм.д. № 681/2016 г., III отд. на ВАС, Решение № 5878 от 11.05.2017 г. по адм.д. № 144/2016 г., III отд. на ВАС, Решение № 8571 от 04.07.2017 г. по адм.д. № 13604/2015 г., III отд. на ВАС, Решение № 7642 от 16.06.2017 г. по адм.д. № 1017/2016 г., III отд. на ВАС и др. всички на ВАС,Решение № 5297 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6478/2016 г., III отделение, Решение № 7831 от 20.06.2017 г. по адм.д. № 433/2016 г. на ВАС, III отделение, Решение № 12693 от 24.10.2017 г. по адм.д. № 8999/2016 г. на ВАС, III отделение, Решение № 12927 от 27.10.2017 г. по адм.д. № 9104/2016 г. на ВАС, III отделение, Решение № 14213 от 22.11.2017 г. по адм.д. № 14071/2016 г. на ВАС, III отделение, Решение № 7406 от 13.06.2017 г. по адм.д. № 5180/2016 г. на ВАС, III отделение и Решение № 7431 от 13.06.2017 г. по адм.д. № 14348/2015 г. на ВАС, III отделение.

Според съдебните състави, постановили втората група съдебни решения, след като сторените в рамките на административно-наказателния съдебен процес разноски за адвокатско възнаграждение не могат да се претендират в съответния съдебен процес поради липсата на изрична правна норма за това, а , съгласно ТР №1/15.03.2017г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС същите следва да се търсят по реда на чл.1 от ЗОДОВ и съставляват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното НП, то в този случай върху присъденото обезщетение за имуществени вреди се дължат и законни лихви, каквито се дължат при поискване върху всяко друго обезщетение по ЗОДОВ .

В рамките на тази втора група съдебни решения се застъпват различни становища относно началния момент, от който се дължи законна лихва върху присъдената главница.

Според едното разбиране законна лихва върху главницата се дължи от датата на предявяване на исковата молба до съда, като се прилага разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно която при липса на определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след покана от кредитора. Това становище е застъпено в следните решения: Решение № 3626 от 13.03.2019 г. по адм.д. № 6087/2018 г., III отд. на ВАС, Решение № 1636 от 06.02.2019 г. по адм.д. № 10814/2017 г., III отд. на ВАС, Решение № 14075 от 22.10.2019 г. по адм.д. № 1562/2019 г., III отд. на ВАС, Решение № 972 от 23.01.2019 г. по адм.д. № 7792/2018 г., III отд. на ВАС, Решение № 2534 от 20.02.2019 г. по адм.д. № 6691/2018 г., III отд. на ВАС, Решение № 2433 от 19.02.2019 г. по адм.д. № 6086/2018 г., III отд. на ВАС, Решение № 766 от 17,01.2019 г. по адм.д, № 11012/2017 г., III отд. на ВАС и Решение № 15973 от 19.12.2018 г. по адм.д. № 8875/2018 г., III отд. на ВАС.

Според другото разбиране законната лихва върху главницата се дължи от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което наказателното постановление е отменено. Доколкото платеното адвокатско възнаграждение се явява пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно НП , приложение намира т.4 от ТР № 3 от 22. 04.2004г. на ВКС по т.гр.д. №3 /2004г., ОСГК с докладчик съдия Жанета Найденова, според която началният момента на забавата, съответно – дължимостта на законната лихва върху исковата претенция за обезщетение, е влизане в сила на решението, с което се отменя административният акт . Отмененото като незаконосъобразно НП се приравнява като последици / вкл. и по отношение на началния момент за присъждане на законна лихва върху главницата/ на отменения като незаконосъобразен административен акт. В този смисъл са постановени следните съдебни решения: Решение № 3633 от 13.03.2019г. по адм.д. № 8831 /2018г., III отд. на ВАС (особено мнение за противното), Решение № 4653 от 28.03.2019г. по адм.д. № 9545/2018г., III отд. на ВАС, Решение № 15751 от 17.12.2018г. по адм.д. № 10945/2017г., III отд. на ВАС, Решение № 8701 от 10.06.2019г. по адм.д. № 14394/2018r., III отд. на ВАС, Решение № 1064 от 25.01.2019г. по адм.д. № 9543/2018г., III отд. на ВАС (особено мнение за противното), Решение № 9757 от 25.06.2019г. по адм.д. № 4288/2019г., III отд. на ВАС, Решение № 10164 от 02.07.2019г. по адм.д. № 2169/2019г., III отд. на ВАС и Решение № 7467 от 20.05.2019г. по адм.д. № 38/2018г., III отд. на ВАС.

Предвид обстоятелството, че след образуване на тълкувателното дело и до произнасянето по допустимостта на искането, вече е установена трайна съдебна практика на Върховния административен съд и липсват противоречиви решения на отделни съдебни състави относно дължимостта на лихвата и началния момент, от който същата се присъжда в производствата по ЗОДОВ / Решение №1310 от 11.02.2022г. по адм. д. №7281/2021г. по описа на ВАС на съдебния състав, поддържащ становище, че не следва да се присъжда законна лихва върху платените адвокатски възнаграждения в съдебния процес по отмяна на НП, претенцията за които е уважена в производството по чл.1 от ЗОДОВ/ противоречивата съдебна практика сред съдебните състави на Върховния административен съд по този въпрос е преодоляна. Към настоящия момент единодушно се възприема становището за дължимост на законна лихва върху платените в административно-наказателните съдебни производства адвокатски възнаграждения /преди изменението на ЗАНН, с което се предвижда възможност същите да се претендират като съдебни разноски / , като началният момент, от който същата законна лихва се дължи, е датата на влизане в сила на съдебното решение, с което НП е отменено като незаконосъобразно, стига лихвата да е поискана от тази дата.

Налице е и законодателна промяна, относима към предмета на искането на главния прокурор за постановяване на тълкувателно решение по поставения въпрос. С § 9 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗОДОВ / ДВ бр.94 от 29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г./ е създадена нова ал.3 на чл.63 от ЗАНН, съгласно която в съдебните производства по обжалване на НП пред районните, а на касация- пред административните съдилища, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Същото законодателно решение се съдържа в новата разпоредба на чл.63д, ал.1 от ЗАНН /нов- ДВ бр.109/2020г. , в сила от 23.12.2021 г./

Според цитираната по-горе промяна в законодателството, след 03.12.2019г. сторените в съдебното производство по отмяна на НП разходи за адвокатско възнаграждение могат да се претендират в рамките на самото съдебно производство като съдебни разноски. За платени адвокатски възнаграждения в съдебните производства по отмяна на НП, приключили преди приемането на чл.63, ал.3 от ЗАНН / чийто текст по-късно е приповторен в чл. 68д от същия закон / противоречивата съдебна практика е преодоляна.

2.ПО ВТОРИЯ ВЪПРОС

Искането по втория въпрос е мотивирано с наличието на противоречива съдебна практика на ВАС.

Според първото становище разноските за адвокатски възнаграждения и държавни такси, сторени в рамките на съдебното производство по обжалване на отказа на длъжностното лице да извърши вписване в Търговския регистър по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, представляват вреди по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ и следва да се претендират по реда на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, според който Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действие или бездействие на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ.

Основните аргументи за подобна позиция са : независимо от препращането на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ към реда по Глава двадесет и първа на ГПК „Обжалване на определенията“, инстанционният контрол върху актовете на длъжностните лица по регистрацията пред окръжния съд и пред апелативния съд се осъществява в едностранно производство, в което липсва насрещна страна по смисъла на чл. 26 от ГПК, която да понесе съдебните разноски от неоснователно повдигнатия съдебен спор по смисъла на чл. 78 във връзка с чл. 278, ал. 4 от ГПК .При липсата на уредба в законодателството ни на специален ред за присъждане на сторените в случая разноски, единственото ефективно средство за претендирането им е именно искът по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 1 ЗОДОВ.

В този смисъл са посочени следните решения: Решение № 2656 от 19.02.2020 г. по адм.д. № 7010/2019 г. на ВАС, Решение № 6684 от 03.06.2020 г. по адм.д. № 9628/2019 г. на ВАС, Определение № 5234 от 30.04.2020 г. по адм.д. № 3858/2020 г. на ВАС, Определение № 9277 от 18.06.2019 г. по адм.д.№ 5822/2019 г. на ВАС, Определение № 3034 от 28.02.2019 г. по адм.д.№ 185/2019 г. на ВАС, Определение № 16006 от 26.11.2019 г. по адм.д. № 12653/2019 г. на ВАС, Решение № 707 от 17.01.2019 г. по адм.д. № 9828/2018 г. на ВАС, Решение № 7393 от 17.05.2019 г. по адм.д. № 9730/2018 г. на ВАС и Определение № 11764 от 18.09.2020 г. по адм.д. № 9459/2020 г. на ВАС.

В другата група съдебни актове се приема, че сторените в гражданското производство по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ разноски не следва да се претендират по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Според постановилите втората група съдебни актове съдебни състави, разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ касае претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, но не и претенции за разноски, направени в хода на производството по отмяна на незаконосъобразни откази на длъжностните лица по чл.25 от този закон . В производствата по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ е предвиден специален процесуален ред, по който може да се реализира правото на възстановяване на платени суми за адвокатско възнаграждение и държавна такса в това производство и това е редът по чл. 25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ / преди изменението му с ДВ бр.105/2020 г./. Доколкото разпоредбата на ал.4 от чл.25 ЗТРРЮЛНЦ не препраща към всички разпоредби на ГПК (в т.ч не препраща и към охранителните производства по чл. 530 и следващите, както и към чл. 541 от ГПК), а само към разпоредбите на Глава двадесет и първа “Обжалване на определенията“ от ГПК, то сторените в това съдебно производство разноски могат да се претендират по реда на чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК по силата на препращащата норма на чл. 275, ал. 2 от ГПК. При наличието на специален ред за претендиране на сторените в производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ разноски, същите не могат да се търсят по исковия ред на чл.28, ал.2 от специалния закон, препращащ към чл.1 от ЗОДОВ, предвид забраната по чл.8, ал.3 от ЗОДОВ.

В този смисъл са посочени следните съдебни актове: Решение № 10766 от 05.08.2020 г. по адм.д. № 3318/2020 г. на ВАС, Решение № 6449 от 01.06.2020 г. по адм.д. № 3608/2020 г. на ВАС, Решение № 4439 от 14.04.2020 г. по адм.д. № 11736/2018 г. на ВАС, Определение № 5257 от 30.04.2020 г. по адм.д. № 3328/2020 г. на ВАС, Определение № 11742 от 17.09.2020 г. по адм.д. № 8884/2020 г. на ВАС, Определение № 11872 от 24.09.2020 г. по адм.д. № 9458/2020г. на ВАС, Решение № 14014 от 21.10.2019 г. по адм.д. № 4617/2019 г. на ВАС, Решение № 7683 от 22.05.2019 г. по адм.д. № 9280/2018 г. на ВАС, Решение № 4328 от 22.03.2019 г. по адм.д. № 8764/2018 г. на ВАС и Решение № 11516 от 29.07.2019 г. по адм.д. № 11962/2018 г. на ВАС.

Съгласно §14 от ПЗР на ЗИД на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС -ДВ бр.105 от 11.12.2020 г. – в сила от 15.12.2020г./ в чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ се създава нова ал 6 със следното съдържание : „ В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК „.

С горната законодателна промяна необходимостта от тълкуване занапред по какъв ред следва да се претендират платените в производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ разходи за адвокатски възнаграждения и държавни такси отпада.

Предвид гореизложеното и на основание разпоредбите на чл. 124, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 128, ал. 1 от ЗСВ и т.15 и т.16 от Правилата за приемане на тълкувателни решения от Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд (Правилата за приемане на тълкувателни решения/Правилата), Общото събрание на съдиите при Върховния административен съд приема следното :

Исканията са отправени от легитимирано лице по чл. 125 от ЗСВ – главният прокурор на Република България. Обосновани са с изложените по-горе доводи за наличието на противоречива съдебна практика, явяващи се основание за приемане на тълкувателно решение по смисъла на чл. 124, ал. 1 ЗСВ. Исканията съдържат изискуемите реквизитите, посочени в чл. 127 от ЗСВ и в т. 11 от Правилата за приемане на тълкувателни решения.

С § 9 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗОДОВ / ДВ бр.94 от 29.11.2019г.- в сила от 03.12.2019г./ е създадена нова ал.3 на чл.63 от ЗАНН, съгласно която в съдебните производства по обжалване на НП пред районните, а на касация- пред административните съдилища, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Същото законодателно решение се съдържа в новата разпоредба на чл.63д, ал.1 от ЗАНН /нов- ДВ бр.109/2020г. – в сила от 23.12.2021 г./, която гласи :

(1) В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.(2) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.(3) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.(4) В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.(5) В случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ".

Както разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН / до изменението й с ДВ бр. 109/2020 г. – в сила от 23.12.2021г./, така и новата разпоредба на чл.63д от ЗАНН / ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г./ уреждат материалноправната възможност и процесуалното право на спечелилата страна да претендира присъждането на разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в рамките на административнонаказателното производство по отмяна на НП, поради което отпада възможността за страната да ги претендира по реда на ЗОДОВ. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.

При проверката за допустимост на искането по втория въпрос се установява, че в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (обн. ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г.) е приета нова ал. 6 на чл. 25, съгласно която - "В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс". Цитираната нова алинея урежда реда за присъждане на разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, което изключва възможността те да бъдат претендирани по исков ред по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

С оглед настъпилите законодателни промени и по двата поставени въпроса, както и, предвид преодоляната противоречива практика по първия въпрос, Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд

ОТКЛОНЯВА исканията на Главния прокурор на Република България за приемане на тълкувателно решение по следните въпроси:

1. „Следва ли да се присъжда законна лихва в производството по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на дървата за вреди / ЗОДОВ/ при уважен иск за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателно постановление, което е отменено от съда и, ако се дължи, кой е началният момент- влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление или завеждане на исковата молба?"

2. „Дължи ли се обезщетение за вреди по изплатените адвокатски възнаграждения и държавни такси в производствата пред административните съдилища за искове по чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени за възстановяване на имуществени вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията и представляват ли те пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ?“