РЕШЕНИЕ

6191

София, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение , в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТОДОРОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСЕН ВАСИЛЕВ
ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
при секретар Мариана Салджиева и с участието
на прокурора Симона Попова изслуша докладваното
от съдията Весела Николова
по административно дело12238 / 2021 г.

Производството е по чл.185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата на К. Кънев чрез адв. А. Качаунова от АК Видин срещу т.14 от Списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна в Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/, приложение към Заповед № 3-1031/05.05.2020г. на председателя на ДАНС. Твърди се, че като подзаконов нормативен акт същият е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и с неговата цел. Като се сочат нарушения на императивните норми на чл.78 ал.1 и ал.2 от АПК, чл. 26 ал.1 и ал.3 и чл.28 ал.2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, чл. 26 ал.3 от Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/ и чл.37 ал.1 от ЗНА, както и на чл.36 ал.6 от ЗДАНС, се претендира прогласяване нищожността на оспорената разпоредба от Списъка на информацията, представляваща служебна тайна, евентуално отмяната й като незаконосъобразна. Претендират се и разноските по делото, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът – председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/ оспорва жалбата с доводи за валидност и законосъобразност на заповедта, респективно на списъка по чл.26 от ЗЗКИ. Моли за отхвърляне на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт, поради необнародването му, в нарушение на императивните изисквания на чл.5 ал.5 от Конституцията на РБългария, чл.37 ал.1 от ЗНА и чл.78 ал.2 от АПК, както и поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му – неизпълнение на вменени на органа задължения съгласно чл.26 ал.3 и чл.28 ал.2 от ЗНА.

След като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, състав на шесто отделение на Върховния административен съд прие от фактическа и правна страна следното:

По делото е установено и между страните не се спори, че по заявление на жалбоподателя като председател на БХК и в лично качество, за предоставяне на информация относно съхранявани в информационните фондове на ДАНС данни за прилагани специални разузнавателни средства спрямо него или спрямо ръководената от него организация, председателят на ДАНС е издал решение за отказ с мотиви, че събраната посредством оперативно-издирвателната дейност на ДАНС, включително и резултатите от извършените проверки информация представлява класифицирана такава. С решение на АССГ по адм.д. № 8299/2021г. жалбата на Кънев е отхвърлена като неоснователна по съображения, че исканата информация е класифицирана съгласно т.14 от Списъка на категориите информация…, приложение към Заповед № 3-1031/05.05.2020г. като служебна тайна.

Списъкът на информацията, представляваща служебна тайна, утвърден със Заповед № 3-1031/05.05.2020г. на председателя на ДАНС е издаден на основание чл.32 от ЗДАНС вр. с §1, т.3 от ДР на ЗДАНС, чл.26 ал.3 вр. с ал.2 от ЗЗКИ и чл.21 ал.1 и ал.3 от Правилника за прилагане на ЗЗКИ. С визираните тестове се овластява ръководителят на съответната организационна единица да обяви списък на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, за сферата на дейност на организационната единица.

Установено е, че Списъкът на информацията, представляваща служебна тайна, приложение към посочената по-горе заповед не е обнародван в Държавен вестник и при постановяването му не са съобразени нормите на чл.77 от АПК и чл.26 ал.2 от ЗНА връзка с чл.80 от АПК /каквото е и признанието на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание и в писмените бележки от 26.04.2022г./.

От установеното от фактическа страна съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, по смисъла на чл.186 ал.1 от АПК и срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност нормативен административен акт. Като физическо лице жалбоподателят Кънев е засегнат пряко и непосредствено от акта, поради което за него е налице правен интерес от оспорването му.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Макар и да не попада сред изчерпателно посочените в чл.7 от ЗНА видове подзаконови нормативни актове, по своята правна същност Списъкът на информацията, представляваща служебна тайна, утвърден със Заповед № 3-1031/05.05.2020г. на председателя на ДАНС представлява нормативен административен акт по смисъла на чл.75 ал.1 и ал.2 от АПК. Съгласно разпоредбата на ал.1, нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати, и имат многократно правно действие, а според ал. 2 - нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Списъкът, чиято т.14 се оспорва в настоящото производство, отговаря на всички изисквания на чл.75 ал.1 и ал.2 от АПК, тъй като съдържа административноправни норми, отнася се за неопределен и неограничен брой адресати, има многократно правно действие и е постановен по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по - висока степен.

Списъкът на информацията, представляваща служебна тайна, утвърден със Заповед № 3-1031/05.05.2020г. на председателя на ДАНС е издаден на основание чл.32 от ЗДАНС във връзка с § 1 т.3 от ДР на ЗДАНС от компетентен орган – ръководителят на съответното ведомство, но при неизпълнение на императивните правила по чл.26 и чл.28 от ЗНА, регламентиращи процедурата по приемане на нормативния административен акт и тези по чл.5 ал.5 от Конституцията на РБългария, чл.78 ал.2 от АПК и чл.37 ал.1 от ЗНА , относно процедурата по обнародването му в Държавен вестник, обуславяща неговата валидност.

По делото няма данни за извършено обнародване на оспорения подзаконов нормативен акт, което е в противоречие с императивните изисквания на горните разпоредби. Неизпълнението на изискването на чл.5 ал.5 от Конституцията на РБългария, чл.78 ал.2 от АПК и чл.37 ал.1 от ЗНА за обнародване на нормативния акт в Държавен вестник препятства влизането му в сила и произвеждането на валидно правно действие. Обнародването е съществен /завършващ/ елемент от фактическия състав на издаването на акта, без който последният не би могъл да породи валидни правни последици, каквито поражда единствено действителният, валиден нормативен акт. Липсата на този елемент от фактическия състав на издаване на нормативния акт води до опорочаването му до степен на нищожност. Ето защо, като не е обнародван в Държавен вестник, нормативният акт не е породил валидно правно действие и е нищожен.

На самостоятелно основание, оспореният подзаконов нормативен акт е опорочен и поради други допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл.77 от АПК и чл.26 ал.3 от ЗНА проектът на заповедта не е обявен на интернет страницата на ведомството, не са представени мотиви и доклад към него, не е предоставен и срок за становище на заинтересовани лица, поради което актът е приет без да са обсъдени мнения, предложения и възражения. От ответната страна не са ангажирани доказателства, преди приемането на акта да са били изготвени и мотиви, респективно доклад с изискуемото по чл.28 ал.2 от ЗНА съдържание. Визираните разпоредби имат императивен характер като с тях законодателят цели охраняване спазването на принципите, посочени в чл.26 ал.1 от ЗНА. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като рефлектират пряко върху основните принципи и начала на административното производство – законност, публичност, прозрачност, предвидимост, равенство и достъпност, регламентирани с нормите на чл.4 – чл.13 от АПК. Доколкото засягат непосредствено правилността на взетото от органа решение, процесуалните нарушения са достатъчно основание за отмяна на административния акт, без да се обсъждат доводите на жалбоподателя за противоречие с нормативен акт от по - висока степен.

Не се споделят доводите на ответника, че с оглед спецификата на сферата на дейност на ДАНС са неприложими посочените императивни норми за публикуване на проекта и за обнародване на нормативния акт. Законодателят не прави изключение от правилата за публикуване и обнародване за свързаните с дейността на ДАНС нормативни административни актове, като регулира защитата на класифицираната информация в съответствие с демократичните принципи на правовата държава.

Предвид гореизложеното, оспорената разпоредба на т.14 от Списъка на информацията, представляваща служебна тайна, като нищожна следва да бъде обявена за такава със съдебното решение.

С оглед изхода на делото, на жалбоподателя следва да се присъдят разноските за производството в претендирания и доказан размер от 530лв., съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Воден от изложените съображения и на основание чл.193 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОБЯВЯВА нищожността на т.14 от Списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна в Държавна агенция „Национална сигурност“, приложение към Заповед № 3-1031/05.05.2020г. на председателя на ДАНС.

ОСЪЖДА Държавна агенция „Национална сигурност“ да заплати на К. Кънев, [ЕГН], сумата от 530.00 /петстотин и тридесет/ лева, понесени разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА