Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по частна жалба на „Севан С.В.“ ЕООД, подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв. В. Балбазанова, срещу определение № 309/23.03.2022 г., постановено по адм. дело № 987/2021 г. по описа на Административен съд - София-област /АССО/, с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение на решение № 81/21.01.2022 г., постановено по същото дело в частта за разноските.

В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът незаконосъобразно не е намалил присъдените в полза на заинтересованата страна „Геосим“ ООД разноски, въпреки своевременно направеното от страна на частния жалбоподател възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 4975,20 лева. По тези съображения се претендира отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което решение № 81/21.01.2022 г., постановено по адм. дело № 987/2021 г. по описа на Административен съд – София-област да бъде изменено в частта му за разноските, като се намали размерът на присъденото с него адвокатско възнаграждение до предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1). Претендира присъждане на разноски за настоящето производство.

От ответника - „Геосим“ ООД, град Варна е постъпило възражение по частната жалба, в което се излагат съображения за неговата неоснователност.

Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията не изразява становище по подадената частна жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за подадена в срок и от страна по делото, за която обжалваното определение е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, за който е предвидена изрична обжалваемост в закона – чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От данните по делото се установява, че с решение № 81/21.01.2022 г., постановено по адм. дело № 987/2021 г. по описа на АССО е отхвърлена жалбата на „Севан С.В.“ ЕООД срещу решение № 813/12.08.2021 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-175/2021 г., с което е установено, че от страна на „Геосим“ ООД не са извършени нарушения по чл. 29 и чл. 31 Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ и „Севан С.В.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Геосим“ ООД сумата от 4975,00 лева за процесуално представителство пред АССО и на КЗК сумата от 200,00 лева, юрисконсултско възнаграждение. От „Севан С.В.“ ЕООД е подадено искане за изменение на решението в частта за разноските, като в проведеното по реда на чл. 248 ГПК производство, приложим на основание чл. 144 АПК, с обжалваното в настоящето производство определение, съдът е отхвърлил искането като неоснователно. За да постанови този резултат съдът е приел, че договореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4975,20 лева от страна на „Геосим“ ООД не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора и предвид спецификата на делата по ЗЗК, както и с оглед извършената от процесуалния представител на дружеството работа по делото. По тези съображения и въпреки отчетеното от съда своевременно направено от процесуалния представител на „Севан С.В.“ ЕООД възражение за прекомерност на заплатения от „Геосим“ ООД адвокатски хонорар, съставът на АССО е отхвърлил искането за изменение на решението в частта му за разноските като неоснователно.

Определението е неправилно.

Съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. В случая, с оглед изхода от спора „Севан С.В.“ ЕООД дължи заплащането на направените в производството разноски, като такива се дължат и в полза на заинтересованата страна „Геосим“ ООД.

Пред първата съдебна инстанция пълномощникът на „Геосим“ ООД - адв. Н. Василева своевременно е поискала присъждане на разноски в общ размер на 4975,20 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, като е представила списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реалното му заплащане. Направено е обаче своевременно възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК от жалбоподателя, което е обективирано в писмена молба от 29.11.2021 година. Това възражение неправилно е прието за неоснователно от първоинстанционния съд.

В случая приложима е разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1, предвиждаща, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. На това място за яснота е необходимо да се отбележи, че при спорове по Закона за защита на конкуренцията не е налице оценяем материален интерес, поради което и настоящето дело не може да се определи като такова с материален интерес, а при такива спорове се преценява законосъобразността на постановеното от КЗК решение (което е административен акт) на посочените в чл. 146 АПК основания.

Заплатеното от „Геосим“ ООД адвокатско възнаграждение е в размер на 4975,20 лева, като същевременно в производството „Севан С.В.“ ЕООД своевременно е направило възражение за прекомерност. При съобразяване на сравнително високата фактическа и правна сложност на спора и обема на осъщественото процесуално представителство, размерът на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде намален на 2500,00 лева. Неоснователно е искането на частния жалбоподател за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до минималния им размер, предвиден в Наредбата, именно с оглед посочените и обсъдени в предходното изречение обстоятелства.

С оглед гореизложените съображения обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК решение № 81/21.01.2022 г., постановено по адм. дело № 987/2021 г. по описа на Административен съд - София-област да бъде изменено в частта му за разноските, като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на „Геосим“ ООД следва да бъдат намалени на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева.

Искането на процесуалния представител на частния жалбоподател за присъждане на разноските, направени в настоящото производство, следва да бъде оставено без уважение като неоснователно, тъй като разноски за него не се дължат. Разноските се дължат за съдебното производство по предмета на спора, но не и за производството по реда на чл. 248 ГПК. Поради това и съдът не присъжда такива с настоящия съдебен акт.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 236 и чл. 235, ал. 1 АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 309/23.03.2022 г., постановено по адм. дело № 987/2021 г. по описа на Административен съд - София-област, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 81/21.01.2022 г., постановено по адм. дело № 987/2021 г. по описа на Административен съд - София-област, в частта, в която „Севан С.В.“ ЕООД с [ЕИК] е осъдено да заплати на „Геосим“ ООД сумата от 4975,00 /четири хиляди деветстотин седемдесет и пет/ лева за осъществено процесуално представителство като:

ОСЪЖДА „Севан С.В.“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, [жк], [адрес] с [ЕИК] да заплати на „Геосим“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [район] [жк], [улица]ПИ № 177 с [ЕИК] сума в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева.

Определението е окончателно.