Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020 г. чрез главен експерт А. Тонев за изменение на решение №11257/05.11.2021 година по адм.д. №6861/2021 година по описа на ВАС "за двете съдебни инстанции" в частта за разноските, като същите бъдат „значително намалени“. Излага съображения, както следва: Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаването на повдигнатия спор, имала относителна самостоятелност. В конкретния случай съставът на ВАС не съобразил, че „Пълмед“ АД „няма заслуга“ за постановяване на съдебните актове в двете съдебни инстанции. В административния процес в съдебна фаза служебното начало било особено засилено. Мотивите на касационната инстанция за незаконосъобразност на административния акт били различни от тези на първата съдебна инстанция, като били различни от изразените в претенциите на жалбоподателя. Делото не се отличавало с фактическа и правна сложност. Не били изложени мотиви как е формиран размера на присъдените разноски.
Ответникът, „Пълмед“ АД не изразява становище по молбата.
При извършена проверка за допустимост и основателност на молбата, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема следното:
Искането за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 от АПК се прави в срока за обжалване на съдебния акт, а ако актът е необжалваем – в едномесечен срок от постановяването му, пред съда постановил решението, чието изменениe се иска. Съставът на ВАС по настоящото дело е компетентен да се произнесе само по искане за изменение на решение №11257/05.11.2021 година по адм.д. №6861/2021 година по описа на ВАС в частта за разноските. Искането за изменение на решение №925 от 07 май 2021 г. на Административен съд, гр. Пловдив по адм.д. №2680/2020 година в частта за разноските, е следвало да се направи в 14-дневен срок от съобщаване на решението пред АС гр. Пловдив, като неговият акт по чл. 248, ал.3 от ГПК подлежи на обжалване пред ВАС.
Доколкото искането за изменение на решение №11257/05.11.2021 година по адм.д. №6861/2021 година по описа на ВАС в частта за разноските е направено от активно процесуално легитимирана страна в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК, същото е допустимо.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С решение №11257/05.11.2021 година по адм.д. №6861/2021 година по описа на ВАС съдът е оставил в сила решение №925 от 07 май 2021 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело №2680/2020 г. и е осъдил МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА да заплати на „Пълмед“ АД, [ЕИК], сумата от 2 640 (две хиляди шестстотин и четиридесет) лева, разноски за касационна инстанция.
Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, се възстановяват от бюджета на органа. Присъдената в касационното производство (предвид изхода на спора, направеното своевременно искане и представените доказателства) на „Пълмед“ АД сума от 2640 лева представлява заплатено възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 08.10.2021 година. Видно от текста на договора, на адвокат Одварков е възложено процесуално представителство и защита по адм.д. №6861/2021 година по описа на ВАС на „Пълмед“ АД. Сумата е заплатена към датата на подписване на договора в пълен размер.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Приложението на чл.78, ал.5 от ГПК е предпоставено от искане на насрещната страна, а не се извършва служебно от съда. По делото пред ВАС процесуалният представител на касатора не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Одварков. Такова не е обективирано нито в касационната жалба, нито в протокола от съдебно заседание на 11.10.2021 година.
Предвид липсата на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът не дължи обсъждане на предпоставките по чл. 78, ал.5 от ГПК за фактическа и правна сложност на спора.
С диспозитива на съдебния акт касаторът е осъден да заплати сумата от 2640 лева, представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 08.10.2021 година и предвид изхода на спора, направеното своевременно искане и ангажираните доказателства за заплащането й от ответника по касационната жалба „Пълмед“ АД.
Нито разпоредбите на АПК, нито разпоредбите на субсидиарно приложимия ГПК въвеждат задължение на съда служебно да намали размера на заплатеното адвокатско възнаграждение като извършва преценка дали съображенията на процесуалния представител на страната, в чиято полза е съдебния акт, съответстват на изводите на съда, мотивирали изхода на спора.
Предвид гореизложеното, искането на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020 г. чрез главен експерт А. Тонев се явява неоснователно и като такова следва да отхвърлено.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 248, ал.3 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК съставът на Върховния административен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искане на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020 г. чрез главен експерт А. Тонев за изменение на решение №11257/05.11.2021 година по адм.д. №6861/2021 година по описа на Върховния административен съд В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ.
Определението не подлежи на обжалване.