Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по три касационни жалби, подадени съответно от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Пловдив, от Държавата, чрез областния управител на област Пловдив, и от „АГРОНИКА ИНВЕСТ“ ООД. И трите касационни жалби са срещу решение № 2437 от 10.12.2021 г., постановено по адм. дело № 2822 по описа на Административен съд – Пловдив за 2020 г., с което е: 1) отменено писмо с изх. № ОВОС-1353-3 от 26.08.2020 г. на директора на РИОСВ - Пловдив, с което е прието, че инвестиционно предложение „Почистване на речното легло от наносни отложения и укрепване на участък от бреговете на р. Марица“ в землищата на гр. Стамболийски, община Стамболийски и с. Цалапица, община Родопи, област Пловдив, с географски координати: начало N42°08’45.84’’, E24°34’03.82’’ и край N42°09’05.30’’, E24°33’13.10’’, с възложител „АГРОНИКА ИНВЕСТ“ ООД, [ЕИК], не подлежи на регламентираните по глава шеста от ЗООС (Закона за опазване на околната среда) процедури по оценка въздействието върху околната среда (ОВОС) или екологична оценка (ЕС), респективно, по отношение на инвестиционното предложение на „АГРОНИКА ИНВЕСТ“ ООД не е необходимо провеждането на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за ОС; 2) изпратена преписката по Уведомление за инвестиционно предложение с вх. № ОВОС-1353 от 07.08.2020 г. на „АГРОНИКА ИНВЕСТ“ ООД, [ЕИК], на директора на РИОСВ - Пловдив за ново произнасяне, при спазване на изложените в съдебното решение съображения, които са задължителни; 3) осъдена РИОСВ – Пловдив да заплати на Сдружение „ВВФ България“ (бивше „ВВФ - Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма България“), [ЕИК], сумата от общо 2 695 лв. представляваща направените по делото разноски, както и сумата от 1 000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
В касационните жалби се изложени доводи за неправилност на решението, като се иска неговата отмяна.
По подадените касационни жалби е постъпил писмен отговор от ответника по касация Сдружение „ВВФ България“ (бивше „ВВФ - Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма България“), [ЕИК], представлявано от управителя В. Кавръкова, действащо чрез адв. А. Коджабашев, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на касационните жалби. В отговора е възведено и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) със следните въпроси: 1. Следва ли т. 2, в) от Приложение № II от Директива 2011/92/ЕС, изменена с Директива 2014/52/ЕС, да се тълкува в смисъл, че дейности по отнемане на материали от водна среда независимо от техния химичен състав и физически характеристики, водещи до промяна на параметрите на леглото на засяганото водно тяло, представляват проект обхванат от посочената разпоредба на директивата?; 2. Следва ли чл. 6, § 3 на Директива 92/43/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която различни по характера и естеството си планове и проекти се подлагат на предварителната проверка за степента на отрицателните им въздействия върху съответните територии въз основа на различни критерии?
По отношение искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, настоящият съдебен състав намира, че с оглед формулираните въпроси, посочени по-горе, и предвид предмета на правния спор не са налице предпоставките и няма основание за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 267 от ДФЕС и чл. 628 от Гражданския процесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК до Съда на Европейския съюз.
Искането е обосновано с необходимостта от изясняване на приложното поле на посочените в така формулираните въпроси норми, което е свързано и се предпоставя от тълкуването на разпоредбата на Приложение № II, т. 2, б. „в“ от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (Директива 2011/92/ЕС), изменена с Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и тълкуване на чл. 6, § 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна.
Искането е на основание чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз /в сила от 01.12.2009 г./ (предишен член 234 от ДЕО) и чл. 628 и сл. от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Съгласно чл. 267, ал. 1 от ДФЕС, СЕС е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на ДФЕС и валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. В чл. 628 от ГПК е уредено, че когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности/Съда на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от ГПК съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.
Анализът на цитираните норми налага извода, че запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, относими към конкретния правен спор. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. Последицата от същото ще е неприлагане на противоречащата националноправна уредба по конкретното дело.
В процесния случай формулираните въпроси от ответника по касация не касаят установяване на несъответствие на националното право с норми на европейското право, като липсват твърдения за наличие на конкретно противоречие на разпоредба на националното право с разпоредба на приложимото общностно право и такова не е обосновано от страната, отправила искането за преюдициално запитване. Изложените в искането доводи и аргументи касаят степента на транспониране в националното законодателство на посочените норми от правото на ЕС, респ. тълкуването на разпоредби от ЗООС и Закона за биологичното разнообразие, които не могат да бъдат предмет на преюдициалното тълкувателно запитване.
От друга страна, настоящият съдебен състав счита, че значението и смисълът на относимите към казуса разпоредби от правото на ЕС са напълно ясни и небудещи съмнение, поради което приема, че не са налице предпоставките по чл. 629, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.
По така изложените аргументи искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно и не следва да се уважи.
Мотивиран така и на основание чл. 629, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Сдружение „ВВФ България“, [ЕИК], за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по реда на чл. 267 от ДФЕС.
Делото да се докладва на председателя на шесто отделение на Върховния административен съд за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.