Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационната жалба на З. Кишишев подадена чрез процесуален представител – адв. Вълова, против решение № 4198/25.06.2021 г. постановено по адм. дело № 4156/2021 по описа на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № ППН-01-38/25.02.2021 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителните основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Иска отмяна и присъждане на разноски съгласно представен списък.
Ответната страна Комисия за защита на лични данни /КЗЛД/, не представя становище по касационната жалба.
Ответника Д. Христов, също не представя становище по касационната жалба.
Ответницата Д. Попова, чрез адв. Байданова, оспорва касационната жалба като неоснователна.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
Ответницата А. Кишишева, не представя становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на З. Кишишев срещу решение № ППН-01-38/2020 от 25.02.2021 г. на КЗЛД, с което на осн. чл. 32, ал. 4 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) Комисията за защита на личните данни е обявила обединени жалби с рег. № ППН-01-38/16.01.2019 г. и № ППН-01-39/16.01.2019 г. подадени от З. Кишишев и А. Кишишева за очевидно неоснователни и същите са оставени без разглеждане. В подадените жалби е посочено, че са били нарушени правата на жалбоподателите произтичащи от Регламент (ЕС)2016/679, като от страна на адв. Д. Попова и Д. Христов във връзка с гр. дело № 70708/2018 г., 117 с-в на Софийски Районен съд, са предоставени справки от Агенция по вписванията съдържащи техни лични данни, без тяхно съгласие. Посочва, се че с предоставените от адв. Попова справки с лични данни на жалбоподателите, същите са станали достояние на съда, а оттам и на всяко трето лице, проверяващо делото.
От правна страна съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - Комисията за защита на лични данни, в законоустановената форма, съгласно чл. 59 от АПК. При издаване на решението на комисията не са допуснати съществени административно-процесуални нарушения, не е налице противоречие на оспорения акт с материалния закон и е в съответствие с целта на закона. Решението на органа е постановено след като е дадена възможност на страните да изразят становище и представят писмени доказателства.
Изложени са мотиви, доказващи факта по делото, че не е налице неправомерна употреба на лични данни на жалбоподателите от страна на адв. Д. Попова и Д. Христов - три имена, ЕГН, адрес на които живеят и техните имоти, съдържащи се в предоставени справки издадени от Агенция по вписванията. Последните са представени в отговор на подадена искова молба от дъщерята на касатора, във връзка с заведен иск за “издръжка и определяне на режим на лични контакти с малолетно дете”. В документите към исковата молба, ищцата е приложила нотариален акт, в който фигурират личните данни на нейните родители, без същите данни да са били заличени.
Първоинстанционният съд е приел, че обработването на лични данни на жалбоподателя и съпругата му е извършено законосъобразно по аргумент от разпоредбата на чл. 6, § 1, б. “в” от Регламент (ЕС) 2016/679 от 27 април 2016 г. и поради това се изключва съгласие на лицата. Обосновава, че като адвокат на ответника по делото пред СРС, адв. Попова в изпълнение на своите служебни задължения, а именно да осигурява защита, има право да обработва лични данни на физически лица, които са свързани с възложените й задачи. Съдът приема, че обработването на данните от страна на адвокатката е станало на законово основание, във връзка с професионалната й ангажираност и единствено и само за изпълнение на предоставените й официални правомощия в рамките на развилото се исково производство.
По отношение на твърденията на жалбоподателите, че личните им данни са разпространени на неограничен кръг от хора, в това число съда, деловодители и други трети лица, административният съд счита същите за неоснователни, тъй като данните са били използвани за целите и в рамките на заведено исково дело от дъщерята на касатора. Достъпът до съдебни дела не е свободен и неограничен, поради което правилно е прието от административният орган, че не е налице нарушение на ЗЗЛД и на Регламент (ЕС) 2016/679 от 27 април 2016 г.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Спорът по делото пред първоинстанционният съд е относно законосъобразността на използваните лични данни на касатора от страна на адв. Д. Попова и Д. Христов. Съдът точно е установил фактите и въз основа на тях е достигнал до правилни фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Упражняването на адвокатската професия е дейност (чл. 2 от ЗА), предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. При упражняването на адвокатската професия адвокатът или адвокатът от Европейския съюз се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства. Нормата на чл. 134 от Конституцията на Република България установява, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси.
Правилно съдът е приел, че използването на личните данни на касатора от адв. Д. Попова, попадат в кръга на служебните й задължения, свързани с подаване на отговор на искова молба, като не е обработвала личните данни по начин, несъвместим с целите на конкретното дело.
Съдът правилно е обърнал внимание и на факта че представеният нотариален акт е приложен като доказателство от ищцата, като същият не е бил със заличени лични данни. Същото доказателство е прието и приобщено към останалите доказателства по делото от гражданския съд.
В чл. 6, § 1, б. „а‘‘-„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 са изброени основанията за законосъобразно обработване, а именно само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: а) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете.
Правилно съдът е приел, че обработването попада в приложното поле на разпоредбите на чл. 6, § 1, б. "в" от ОРЗД - обработването е необходимо за спазване на законово задължение, което се прилага спрямо администратора.
Правилни са изводите на съда, че не е налице публично оповестяване на данните на касатора, в следствие на подадените с отговора на исковата молба справки от Агенция по вписванията и по този начин данните са станали известни на съда, деловодители и други адвокати. Съгласно чл. 73, ал. 1 от Правилника за администрация на съдилищата, справки по дела правят единствено страните по делата и техните представители и адвокатите, като осъществяват правото си на достъп до информацията в производствата по реда на процесуалните закони. Поради което доводите на касатора и в тази част са неоснователни.
По отношение искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС:
Касационният съдебен състав намира, че с оглед формулираните въпроси, посочени в касационната жалба и предвид предмета на правния спор няма основание за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС и чл. 628 ГПК, вр. с чл. 144 АПК до Съда на Европейския съюз.
Националната юрисдикция отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС, за да провери валидността на акт на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза или при необходимост от тълкуване на разпоредба от правото на Съюза, когато това тълкуване е от значение за правилното решаване на делото. Анализът на чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз, вр. с чл. 628 и чл. 629 от ГПК налага извода, че преюдициалното запитване следва да има за предмет било установяване валидността на вторичен акт на правото на ЕС, било тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване наличие или липса на противоречие на националното право с норми на правото на ЕС. Разпоредбите на правото на ЕС, чието тълкуване се иска, следва да са относими към конкретния правен спор, разглеждан от националната юрисдикция, като смисълът и значението им следва да пораждат неяснота относно тяхното правилно тълкуване.
Съдът не ЕС не се произнася по съществото на националните правни спорове, за чието разрешаване е от значение правилното тълкуване на приложимите общностни разпоредби.
В процесния случай формулираните въпроси от касатора не сочат на конкретни разпоредби от общностното право, за които да се твърди неяснота относно техния смисъл и значение и не сочат конкретно противоречие между норми на националното право и норми на правото на ЕС. От съдържанието на въпросите частично могат са извлекат проблеми, отнасящи се до проверката за материалната законосъобразност на административния акт, в рамките на която компетентният съд следва да определи приложимото право, като подведе установените в процеса правнорелевантни факти към хипотезата на относимите материалноправни норми. Компетентността за това е на националния съд, поради което отправянето на преюдициално запитване до СЕС със соченото от касатора съдържание се явява не само неоснователно, но и недопустимо.
С оглед на изложеното, обжалваното първоинстанционно решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, като противно на твърденията на касатора, съдът е постановил акта си след изясняване на релевантните за спора факти, а направените правни изводи са базирани изцяло на събраните в хода на производството доказателства. Извършената проверка за законосъобразност на акта е направена при стриктно изпълнение на разпоредбата на чл. 168, ал.1 АПК, а изводите на съда са изложени подробно и аргументирано, при което решението е и обосновано.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
С оглед изхода от спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата - адв. Д. Попова, направените разноски от 800.00 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4198/25.06.2021 г., постановено по адм. д. № 4156/2021 г. по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА З. Кишишев, гр. София, [жк], да заплати на адв. Д. Попова със съдебен адрес гр. София, ул. „Лавеле“ № 17, ет. 2, възнаграждение за адвокат в размер на 800 /осемстотин / лева.
Решението е окончателно.