Образувано е по препирня между Административен съд Варна и Районен съд Варна относно подсъдността на спора, заявен с исковата молба на [фирма] срещу Агенцията по вписванията [населено място]. Предявеният иск е за обезщетение за имуществени вреди в размер 500 лева. Твърдяният източник на вредите е отказ на длъжностното лице по регистрацията да извърши вписване на обстоятелства по партида на търговеца по заявление с вх. № 20160208141014/08.02.2016 г. Искът е квалифициран с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Първоначално с иска е сезиран Варненският районен съд, който е приел, че производството пред него е недопустимо. Припознал е родова подсъдност на спора за административните съдилища, като е черпил аргументи от разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТР. Приел е, че отговорността за твърдените от ищеца вреди от незаконосъобразен отказ на длъжностно лице по регистрацията да впише обстоятелства по партидата на търговеца се осъществява по реда на ЗОДОВ. С това е обосновал компетентността на АС Варна. С определение № 10616/16.10.2017 г. е прекратил производството по образуваното пред него гр.д. № 11218 по описа за 2017 г. и е изпратил делото по подсъдност на АС Варна.

Пред АС Варна е образувано адм.д. № 2987 по описа за 2017 г. За да повдигне спор за подсъдност с определение № 3003/02.11.2017 г., административният съд е приел, че и след приемането на ал. 2 на чл. 28 от ЗТР, не е загубило значение разрешението, дадено с т. 7 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк.д. № 2/2014 г. на ОС на съдиите от ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС и подсъдността на делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията е на гражданските съдилища. Отричайки компетентността на административните съдилища е изпратил делото на състава по чл. 135, ал. 4 АПК.

Настоящият смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че спорът е подсъден на Административен съд Варна поради следното:

Към обстоятелствата, на които е основан искът на [фирма], се включва твърдение за причинени нему имуществени вреди от неправомерен отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на обстоятелства по партидата му в Търговския регистър. С правилото на чл. 28, ал. 2 /нова – ДВ бр. 105 от 2016 г./ от ЗТР е извършено препращане към ЗОДОВ за осъществяване на отговорността на Агенцията за вреди, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията. Новелата на ЗТР следва във времето приемането на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк.д. № 2/2014 г. на ОС на съдиите от ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, като новото разрешение на законодателя обуславя неприложимостта на т. 7 от постановлението. Заради променената нормативна уребда в тази си част тълкувателният акт е загубил значение и не поражда действието по чл. 130, ал. 2 ЗСВ.

С предявяването на иска и с последваща молба от 16.10.2017 г. по гр.д. № 11218/2017 г. по описа на В. ищецът е упражнил правото си на изборна подсъдност по чл. 7 ЗОДОВ, търсейки съдебна защита пред Варненския административен съд.

Воден от горното, смесеният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,

Компетентен да разгледа иска на [фирма] срещу Агенцията по вписванията [населено място] е Административен съд Варна.

Изпраща делото по подсъдност на Административен съд Варна.

Определението не подлежи на обжалване.