ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 7 София, 12.11.2015 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и петнадесета година в състав: | при секретар | Нина Спасова | и с участието | | на прокурора | Ася Петрова | изслуша докладваното | | от съдията | СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА И МИРОСЛАВ МИРЧЕВ |
| | тълкувателно дело № 5/2014 |
Производството по делото е образувано по искане на главния прокурор на Република България до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос:Дължат ли се годишни такси по чл.102, ал.3, т.3, б. „а“ и „б“ от Закона за радиото и телевизията за надзор върху дейността на лицензираните, съответно регистрираните, радио- и телевизионни оператори, когато те не са осъществявали такава дейност? Въпросът, поставен от главния прокурор на Република България, е вследствие на противоречива съдебна практика на ВАС. Една група съдебни състави приемат в решенията си, че годишни такси по чл.102, ал.3, т.3, б. „а“ и „б“ от Закона за радиото и телевизията за надзор върху дейността на лицензираните, съответно регистрирани радио- и телевизионни оператори, когато не са осъществявали такава дейност, не се дължат. В решенията са изложени мотиви, че предназначението на годишните такси е да възстановят направените от Съвета за електронни медии административни разходи, свързани с надзора върху дейността за спазване на условията, предвидени в лицензиите, и на условията, при които е извършена регистрацията. Предпоставка за събиране на годишните такси е съветът реално да е упражнил надзор за спазване на закона и на условията на лицензията, съответно за спазване на заявените програмни проекти, концепции, профили и схеми. Други съдебни състави мотивират извода, че годишните такси по чл.102, ал.3, т.3, б. „а“ и „б“ от Закона за радиото и телевизията се заплащат и когато лицензираните или регистрирани радио- и телевизионни оператори не са извършвали дейността си. Посочените такси са дължими за осъществяване на надзорна държавна дейност с начален момент издаване на лицензията, съответно регистрацията на оператора. Крайният момент е прекратяване на лицензията или заличаване на регистрацията и това са правнорелевантните факти, необходими за наличието на материалното правоотношение между държавата и правния субект. В заседанието на Общото събрание при условията на чл.129, ал.1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) са изразили становища заместник главният прокурор и ръководител на Върховна административна прокуратура (ВАП), представители на Висшия адвокатски съвет и сдружение „Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО”. Министърът на правосъдието и Съветът за електронни медии са представили писмени становища. В подкрепа на становището на първата група съдебни състави са доводите на министъра на правосъдието, Висшия адвокатски съвет и сдружение „Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО”. Министърът на правосъдието счита, че годишните такси по чл.102, ал.3, т.3, б. ”а” и „б” от Закона за радиото и телевизията са за надзор върху реално осъществявана дейност и се различават от таксите, предвидени в чл.102, ал.3, т.1 и т.2 от цитирания закон. Предназначението на годишните такси е да възстанови разходи на регулаторния орган по надзора. Според сдружение „Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО“ размерът на дължимата от доставчика на медийни услуги годишна такса за надзор се определя на база на три критерия: вид на предоставяната медийна услуга, териториален обхват на създаваната и излъчвана от него програма и потенциалните зрители, до които тя достига. Наличието на посочените критерии предполага реално извършване на дейност от радио- и телевизионния оператор по предоставяне на медийната услуга. Висшият адвокатски съвет обосновава становището, че ползването на услуга или предизвикване на действие от държавен орган в полза на платеца на таксата е основание за плащане на такси по чл.102, ал.3, т.3, б. „а“ и „б“ от Закона за радиото и телевизията. Изпълнението или неизпълнението на задължението по чл.8, ал.4 и ал.5 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност за уведомяване на Съвета за електронни медии може да улесни съвета при извършване на проверка, но не и да се приравни на осъществяването на административната услуга по надзор. В подкрепа на становището на втората група съдебни състави са доводите на заместник главния прокурор и ръководител на ВАП и на Съвета за електронни медии. Заместник главният прокурор и ръководител на ВАП приема като критерий за дължимост на годишните такси за надзор наличието на лицензия или регистрация. Началният момент, в който възниква задължението, е издаване на лицензия или получаване на регистрация. Съветът за електронни медии поддържа становище, че се дължат годишни такси за надзор в случаите, когато регистрираният оператор фактически не извършва дейността, за която е регистриран, а лицензираният оператор не е упражнил правата си при условията и в сроковете по чл.8, ал.4 и ал.5 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност. Таксите по чл.102, ал.3, т.3, б. „а“ и „б“ от Закона за радиото и телевизията са свързани с надзора като административна функция, осъществявана от Съвета за електронни медии. Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд намира за правилно становището на втората група съдебни състави, приемащи, че годишни такси за надзор върху дейността на лицензираните, съответно регистрирани радио- и телевизионни оператори, когато те не са осъществявали такава дейност, се дължат. Разпоредбата на чл.20 (изм. – ДВ, бр.96 от 2001 г.) (1) (изм. – ДВ, бр.12 от 2010 г.) от Закона за радиото и телевизията определя Съвета за електронни медии като независим специализиран орган, регулиращ медийните услуги в случаите и по реда, предвидени в закона. Този орган издава два вида актове: 1. индивидуални лицензии за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи, когато се ползва радиочестотен спектър – чл.105, ал.1 от Закона за радиото и телевизията; 2. удостоверения за регистрация за програми, подлежащи на нея – чл.125а от Закона за радиото и телевизията. Съгласно чл.102, ал.3, т.1, т.2, т.3, б. „а“ и „б“ от Закона за радиото и телевизията радио- и телевизионните оператори заплащат такси, както следва: 1. първоначална лицензионна такса; 2. първоначална регистрационна такса; 3. годишна такса. а) за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор за спазване на закона и на условията, при които е издадена лицензията; б) за надзор върху дейността на регистрирания радио- и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. Начините, сроковете за плащане и размерите на годишните такси за надзор се определят в Тарифа за таксите за радио- и телевизионната дейност, одобрена от Министерския съвет. Тарифата се приема на основание законовата делегация по чл.102, ал.6 от Закона за радиото и телевизията. Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност (одобрена с ПМС №135 от 05.06.2006 г., обн. ДВ, бр.49 от 16.06.2006 г., в сила от 16.06.2006 г., отм., бр.35 от 3.05.2011 г., в сила от 3.05.2011 г.), в разпоредбата на чл.8 налагаше безусловно събиране на годишна лицензионна такса при наличието на индивидуална лицензия за радио- и телевизионна дейност, а съгласно чл.12 – събирането на годишна регистрационна такса се обвързваше с извършената регистрация. С ПМС №108 от 26.04.2011 г., обн., ДВ, бр.35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г., е одобрена действащата тарифа, съдържаща изключение в чл.8, ал.5, предвиждащо, че доставчиците на радиоуслуги/аудио–визуални медийни услуги, които не осъществяват радио- и телевизионна дейност по издадена индивидуална лицензия и са уведомили за това Съвета за електронни медии по реда на ал.4, не дължат годишна лицензионна такса. Съветът за електронни медии в качеството си на колегиален орган установява с актове конкретните размери, срокове и начини за плащане на публичните държавни вземания по чл.102, ал.3, т.3, б. „а” и „б” от Закона за радиото и телевизията. Вземанията са гарантирани чрез държавна принуда и са резултат на едностранно упражнени властнически правомощия. Съгласно чл.32, ал.1, т.1 от Закона за радиото и телевизията (изм. – ДВ, бр.12 от 2010 г.) Съветът за електронни медии осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги за спазване на този закон. В правната теория надзорът по лицензирането или регистрирането е определян като форма на държавно регулиране на важни обществени отношения. Лицензирането не е свързано с предоставяне на услуга на лицензианта. Систематичното място на чл.32, ал.1, т.1 от Закона за радиото и телевизията (изм. – ДВ, бр.12 от 2010 г.) е в раздел III, озаглавен „Правомощия на Съвета за електронни медии“. Надзорната дейност е проява на специализирания административен контрол като част от съдържанието на регулаторните правомощия на Съвета за електронни медии. Този контрол по аргумент, изведен от нормата на чл.110, ал.2 (доп. – ДВ, бр.79 от 2000 г., изм., бр.93 от 2005 г., бр.12 от 2010 г.) от Закона за радиото и телевизията, е постоянен. В обхвата на действащата лицензия са включени задълженията за спазване изискванията на чл.6, ал.2 и 3, на принципите за осъществяване на радио- и телевизионна дейност по чл.9, ал.1 и чл.10 от закона. Съветът за електронни медии няма нормативно задължение да контролира осъществяването на радио- и телевизионна дейност на отделни дати или през определено време в рамките на съществуващото правоотношение. На основание чл.109 (изм. – ДВ, бр.96 от 2001 г.) (1) от Закона за радиото и телевизията лицензиите се издават за срок до 15 години, който срок може да бъде продължен с решение на Съвета за електронни медии, достигайки обща продължителност до 25 години. Държавата осигурява чрез специализирания си орган условия на лицензианта да използва в посочения период радиочестотен спектър. През това време лицензиантът притежава разрешение за ползване на ограничен ресурс и препятства ползването на радиочестотния спектър от други субекти. В Закона за радиото и телевизията не е регламентирана изрична хипотеза, при която годишната такса за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор не се дължи, ако операторът фактически не извършва дейността, за която е лицензиран. Съгласно чл.121, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4 (предишен текст на чл.121 – ДВ, бр.96 от 2001 г.) от същия закон лицензията се прекратява с изтичане на срока; отнемането й; (доп. – ДВ, бр.79 от 2000 г.) прекратяването на юридическото лице или смърт на физическото лице – едноличен търговец (нова – ДВ, бр.79 от 2000 г.) предсрочно по искане на лицензианта. Това са правнорелевантните факти, с чието настъпване се погасява задължението за годишната лицензионна такса за надзор. В съответствие със законовата норма са текстовете на чл.8, ал.2, ал.3, чл.13, ал.2 и ал.3 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионната дейност (приета с ПМС № 108 от 26.04.2011 г., обн., ДВ, бр.35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.). За да се приложи изключението по чл.8, ал.4 и ал.5 от цитираната тарифа за недължимост на таксата, предвидена в чл.102, ал.3, т.3, б. „а“ от Закона за радиото и телевизията, трябва да са обективирани следните юридически факти: в срок до края на месец март на текущата година доставчикът на радиоуслуги/аудио-визуални медийни услуги писмено да е уведомил Съвета за електронни медии, че не осъществява дейност по издадената индивидуална лицензия. Разпоредбата на чл.125д (нов – ДВ, бр.14 от 2009 г.) от Закона за радиото и телевизията регламентира случаите, при които Съветът за електронни медии с решение заличава регистрацията на оператора. До заличаването годишната такса за надзор по чл.102, ал.3, т.3, б. „б“ от Закона за радиото и телевизията се дължи, включително при неосъществяване на дейността от регистрирания оператор. По изложените съображения и на основание чл.124, ал.1, т.4 и чл.125 от Закона за съдебната власт Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд Годишните такси по чл.102, ал.3, т.3, б. „а“ и „б“ от Закона за радиото и телевизията за надзор върху дейността на лицензиантите, съответно регистрираните радио- и телевизионни оператори, когато те не са осъществявали такава дейност, се дължат, освен когато лицензираният доставчик на радиоуслуги/аудио-визуални медийни услуги е упражнил правата си съгласно условията и в сроковете по чл.8, ал.4 и ал.5 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност, приета с Постановление на Министерския съвет №108 от 26.04.2011 г., обн., ДВ, бр.35 от 03.05. 2011 г., в сила от 03.05.2011 година. | Вярно с оригинала, | ПРЕДСЕДАТЕЛ: | /п/ | | секретар: | ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: | /п/ Боян Магдалинчев | ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ: | /п/ Анна Димитрова
/п/ Милка Панчева
/п/ Мирослав Мирчев
/п/ Ваня Пунева
/п/ Георги Чолаков
/п/ Ваня Анчева |
| ЧЛЕНОВЕ: |
|
/п/ АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
/п/ СВЕТЛАНА ЙОНКОВА
/п/ АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
/п/ ЙОРДАНКА КОСТОВА
/п/ НИНА ДОКТОРОВА
/п/ МАРИНА МИХАЙЛОВА
/п/ НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
/п/ АНГЕЛ КАЛИНОВ
/п/ АДЕЛИНА КОВАЧЕВА
/п/ РУМЯНА ПАПАЗОВА
/п/ ДИАНА ДОБРЕВА
/п/ ГАЛИНА МАТЕЙСКА
/п/ ГАЛЯ КОСТОВА
/п/ ФАНИ НАЙДЕНОВА
/п/ НАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА
/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА
/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА
/п/ ТАНЯ РАДКОВА
/п/ ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
/п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА
/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА
/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА
/п/ ТАТЯНА ХИНОВА
/п/ ДЖУЗЕПЕ РОДЖЕРИ
/п/ МАРУСЯ ДИМИТРОВА
/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА
/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
/п/ АТАНАСКА ДИШЕВА
/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА
/п/ ИВАН РАДЕНКОВ
/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА | /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА
/п/ ТОДОР ТОДОРОВ
/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ
/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА
/п/ МАРИО ДИМИТРОВ
/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА
/п/ ДОБРИНКА АНДРЕЕВА
/п/ ТОДОР ПЕТКОВ
/п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА
/п/ МИРА РАЙЧЕВА
/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
/п/ ЕМИЛИЯ КАБУРОВА
/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА
/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА
/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
/п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА
/п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ
/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА
/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ
/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА
/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА
/п/ КАЛИНА АРНАУДОВА
/п/ ЕМИЛИЯ ГЕОРГИЕВА
/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ
/п/ РУМЯНА ЛИЛОВА
/п/ МИЛЕНА СЛАВЕЙКОВА
/п/ МИРОСЛАВА КЕРИМОВА |
Особено мнение от съдиите Боян Магдалинчев, Аделина Ковачева, Диана Добрева, Галина Матейска, Светлозара Анчева, Маруся Димитрова, Теодора Николова, Милена Златкова, Илияна Дойчева, Виолета Главинова, Мариета Милева, Кремена Хараланова, Добринка Андреева, Николай Гунчев, Даниела Мавродиева, Бисерка Цанева и Мадлен Петрова по тълк. дело № 5/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд Не сме съгласни с приетите мотиви от ОС на съдиите от І и ІІ колегия на Върховния административен съд и изразявам следното особено мнение. Таксите в ЗРТ се разделят на месечни, първоначални и годишни. Месечните такси са регламентирани в чл. 102, ал.1, т.1 ЗРТ и те се събират за приемане на радио- и телевизионни програми. Годишните такси за надзор са еднократни такси и дължимостта им се определя от извършването на надзор от СЕМ, който е регулаторен орган. Това означава, че СЕМ извършва действия/услуга, насрещната престация за която е годишната такса за надзор. Обратното означава, че заплащането на таксата е предопределено от наличието на лицензия, респ. регистрация, но за тях се дължат отделни такси, извън тези, определени от законодателя за надзор. Надзорната дейност не е регистрационна дейност и е свързана с извършване на определени действия от регулаторния орган за проверка на излъчваните програми, което е задължение по чл. 35, ал.1, т.1 ЗРТ, като таксата е свързана с необходимостта от покриване на определени разходи, и то такива по дейността по надзор. Този извод следва от природата на таксата, която винаги се свързва с извършване на услуга или определено действие/дейност. Именно в това се състои разликата между данък и такса, за които липсват легални дефиниции, но се извеждат чрез тълкуване. И двете са публични задължения (държавни или общински) съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и 3 ДОПК и целта им е да осигурят приходи за държавата или общината, както и са скрепени с принуда на държавен или местен орган в зависимост от това дали се касае за държавни или местни данъци и такси, но за разлика от данъците при таксите държавата или общината престира услуга/дейност и въз основа на нея се определя дължимостта им. Такава престация при данъците липсва, поради което другото деление между двете понятия е безвъзмездност при данъците, тъй като държавата или общината не предоставят никаква насрещна услуга и възмездност при таксите поради извършване на определена дейност. Следователно при таксата с оглед извършването от държавата или общината на някаква услуга/дейност се правят разходи, които се покриват от определения размер на таксата. При данъците данъчнозадължените лица не получават насрещна престация. С оглед правната природа на таксите се е произнесъл и Конституционният съд на РБ в решение № 4/04.07.2013 г. по конст. дело № 11/2013 г., посочвайки, че таксата представлява финансово плащане, дължимо на държавата или общините по повод на предоставяни от тях дейности и услуги на юридически лица и граждани. В този смисъл е и решение № 13/31.07.2014 г. по конст. дело № 1/2014 г., според което основанието за плащане на таксата е ползване на услугата или предизвикване на действието на държавен орган в полза на платеца на таксата. Същото схващане за правната природа на таксата е изразено и в решение № 10/26.06.2003 г. по конст. дело № 12/2003 г., в което Конституционният съд отново обвързва заплащането на таксата срещу извършена услуга. Дължимостта на таксите за надзор не би следвало да се обвързва само с наличието на лицензии, респ. регистрации, тъй като за тях законодателят е предвидил заплащането на такси извън таксите за надзор. Заплащането на първоначалните такси за лицензия или регистрация също има насрещна престация, състояща се в поемане на разходите на държавата, които тя прави за лицензиране, съответно регистриране на радио- и/или телевизионни оператори. Надзорната дейност на СЕМ като регламентирана от законодателя в чл. 33 ЗРТ предвижда този регулаторен орган да извършва надзор относно спазването на принципите по чл. 10 и на съотношението по чл. 19а, ал. 1 и 2; на изискванията на чл. 6, ал. 2 и 3 и чл. 17, ал. 2 и чл. 17а, както и на критериите по чл. 32, ал. 5 и споразумението по чл. 32, ал. 6. Дейността по надзор се свързва и с проверка на отразяването от радио- и телевизионните оператори на изборите на държавни органи и органи на местното самоуправление; спазването на изискванията относно търговските съобщения; съобразяването с нормите относно благотворителната дейност, спонсорството и продуктовото позициониране; опазването на предвидените от закона тайни в медийните услуги; спазването на изискванията за предаванията, насочени към децата; информацията за решения на правораздавателните и другите държавни органи в предвидените от закона случаи; защитата на правата на потребителите; техническото качество на предаванията и програмите; спазването на предвидените в закона, в лицензиите и във влезлите в сила международни договори, по които Република България е страна, ограничения и спазването на условията на издадените лицензии и извършените регистрации. Съобразявайки се с определената от законодателя надзорна дейност, регулаторният орган, който е натоварен с нея, може да я извършва само ако съответният радио- и/или телевизионен оператор излъчва програма. При липсата на такава СЕМ няма как да следи за спазването на посочените изисквания и следователно не извършва никакви разходи за надзорна дейност, защото не престира дейност по такава. При това положение задължените с такса за надзор лица я заплащат, без срещу това да са получили реален надзор поради причина, че те не излъчват програмите, за които имат издадени лицензии, регистрации. В Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност, издадена от Министерския съвет на Република България, по законовата делегация на чл. 102, ал. 6 ЗРТ са определени размерите на отделните такси, които се дължат за посочената дейност. В чл. 12 от отменената тарифа (действала до 03.05.2011 г.) се предвижда събиране на годишна регистрационна такса за извършен надзор от СЕМ за спазване на заявените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. Дефинирането на тази такса в отменената тарифа като регистрационна не съответства на разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 3, б. „а” и „б”, които определят същата такса като годишна такса за надзор, а не като регистрация за надзор. В чл. 7 от сега действащата тарифа, приета с ПМС № 108/26.04.2011 г., в сила от 03.05.2011 г., е определено, че размерът на годишната такса се определя съобразно необходимите административни разходи на СЕМ за надзора, което подкрепя доводите, че таксата за надзор се дължи за осъществен такъв. В тази тарифа е избегнат терминът регистрационна такса, а се използва законовото понятие годишна такса за надзор. Доводите, че операторът не е поискал прекратяване на лицензията/регистрацията си, не могат да бъдат основание да се събира тази такса, след като неупражняването на дейността по излъчване на програмата лишава регулаторния орган да извършва какъвто и да било надзор. Смесването на лицензионна/регистрационна такса с годишната такса за надзор е неправилно. Лицензията/регистрацията за съответния кандидат за оператор не възниква, ако първоначалната такса за лицензия/регистрация не е заплатена, като и тези такси са обвързани от разходите, които администрацията извършва, за да издаде съответния акт. Наличието на излъчена програма от съответния оператор задължава СЕМ да извърши надзор върху тази програма, за да установи дали са спазени всички законови изисквания и едва при осъществяването му следва да се изисква престирането на годишна такса за надзор. Ако критерият за осъществяването на дейност е наличие на лицензия или регистрация, не може същият критерий да се приема за релевантен и за надзорната такса. Освен това, както вече се посочи, лицензионната, респ. регистрационната такса е дължима на друго основание, а не са свързани с последващата надзорна дейност на регулаторния орган. Ако това е така, тогава таксата ще се третира като данък, при който не се дължи действие или насрещна престация, а това противоречи на характера на тези публични вземания и различието, което влага законодателят в тяхната правна природа. Таксата се свързва с покриване на разходи на администрацията и това в случая се отнася както за първоначалните такси, които се дължат при издаване на лицензия/регистрация, така и за надзорната такса, и не е налице обвързаност на последната с първоначалните годишни такси за лицензиране/регистриране. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 102, ал. 5 ЗРТ, която изрично посочва, че размерът на годишната такса се определя съобразно необходимите административни разходи на СЕМ по спазването на условията за предоставянето на услугите по този закон. Въпреки че в ЗРТ не съществува разпоредба, която изрично да освобождава операторите от заплащане на годишна такса за надзор в случай, че не излъчват програма, не прави същата дължима, тъй като това противоречи на правната природа на таксата и на липсата на разходи за регулаторния орган, които да направи за неосъществена надзорна дейност в тези случаи. Административният орган следва да извършва съответните административни разходи за дейността по надзор, за да може да изисква заплащането на годишна такса за надзор, и това означава, че при липса на излъчена програма не се дължи от операторите годишна такса за надзор, тъй като практически такъв не се осъществява. Тежестта на доказване в случая по чл. 170, ал. 1 АПК пада върху административния орган, който следва да установи с всички допустими доказателства и доказателствени средства наличието на излъчване на програма, което предполага и наличие на честотен ресурс и е доказателство за реализиране на дейността на оператора, а оттам и дейността на регулаторния орган за извършен надзор върху програмата на радио- и/или телевизионния оператор. Обстоятелството, че в чл. 8, ал. 4 и 5 от сега действащата Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност е предвидено операторите, които не осъществяват дейнос,т да уведомяват СЕМ и съответно да не заплащат годишната такса за надзор, е само в съответствие със становището на част от съдебните състави във ВАС, че регулаторният орган не следва да събира такси за надзор, когато не се осъществява дейност от съответния характер, тъй като в тези случаи надзорна дейност не се извършва. Наличието на въвеждане на задължение за операторите да уведомят СЕМ, че не излъчват програми, не дава възможност на този административен орган при неуведомяване от страна на операторите да събира такса, за която не се извършват никакви административни разходи. Бездействието на съответния оператор да поиска прекратяване на издадената му лицензия, респ. регистрация или да не уведоми СЕМ, че не излъчва програма, е ирелевантно, тъй като то не води до извършване на действия по надзор от регулаторния орган. Да се постави в зависимост дължимостта на тази такса от уведомяването или неуведомяването на операторите, че не извършват дейност или че не са поискали прекратяване на тяхната лицензия или регистрация, означава, че при осъществяването на един и същи факт – неизлъчването на програма, радио- и телевизионните оператори се третират по различен начин, а не това е целта на закона. Посочената регламентация за уведомяване поставя в улеснение СЕМ, но не го лишава от правомощието му да извърши проверка дали операторът излъчва или не своята програма и в зависимост от това да извърши и дейността си по надзор в качеството си на независим специализиран орган, който регулира медийните услуги в страната. С оглед гореизложеното считам, че предложеното решение е неправилно и не следва да се дължат годишните такси по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. „а” и „б” ЗРТ от радио- и телевизионните оператори, когато не извършват дейност, а имат само издадени лицензии, респ. удостоверения за регистрация.
|