Върховният административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС, в съдебно заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година в състав:

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдиите Здравка Шуменска, Светлозара Анчева, Маруся Димитрова, Милена Златкова, Атанаска Дишева, Соня Янкулова, Виолета Главинова, Искра Александрова, Николай Гунчев, Даниела Мавродиева, Мадлен Петрова и Милена Славейкова

Изразяваме нашето становище за неправилност на решението за недопустимост на искането на председателя на Върховния административен съд за приемане на тълкувателно решение по следните въпроси: При настъпила изискуемост на вземанията по чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Конвенция ТИР какви са конкретните действия, които следва да бъдат предприети от митническите органи преди да се пристъпи към търсене на отговорност от солидарния длъжник АЕБТРИ? В кой момент следва да се потърси отговорността на гарантиращата асоциация в случаите на изискуеми публични държавни вземания по чл. 8, т. 1 и т. 2 от Конвенция ТИР, за които има образувано изпълнително дело срещу лицето, което пряко ги дължи ? Те са поставени във връзка с постановени противоречиви съдебни решения по идентични казуси. В първата група съдебни решения съдебните състави на Върховния административен съд се позовават на мотивите на Тълкувателно решение /ТР/ № 3/2003 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, а във втората група – на обяснителната бележка към чл. 8, ал. 7 от Митническа конвенция за международен превоз на стоки под покритието на карнети ТИР от 1975 г. /Конвенция ТИР/, ратифицирана с Указ на ДС № 1144 от 29.07.1977 г., обн. ДВ, бр. 61/77 г.

Съгласно чл. 124, ал. 1 от Закона за съдебната власт тълкувателно решение се приема при при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона. При безспорно констатирана противоречива практика по тълкуването и прилагането на норма на международен договор, а именно нормата на чл. 8, ал. 7 от Конвенция ТИР, при това след приемането на ТР № 3/2003 г., искането за тълкуване е допустимо и наличието на тълкувателното решение от 2003 г. не обуславя недопустимост.

Допълнителен аргумент за неправилност на решението за недопустимост на искането поради наличието на ТР № 3/2003 г. е това, че отговорите на поставените в искането на председателя на Върховния административен съд въпроси налагат тълкуване на норми от международен договор, които са част от правото на Европейския съюз /ЕС/, а съгласно чл. 267, пар. 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/ правомощието да ги тълкува има Съдът на ЕС /СЕС/.

Конвенция ТИР е призната от името на Европейската общност с Регламент /ЕИО/ № 2112/78, публикуван в ОВ на Общността L 252 от 14.09.1978 г. на основание чл. 228, пар. 2 от Договора за създаване на ЕИО /ДСЕИО/ и влиза в сила на 20 юни 1983 г. Съгласно посочения текст, както и чл. 216 пар. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/ Съюзът може да сключва споразумения с една или повече трети страни или международни организации, когато договорите го предвиждат, или когато сключването на споразумение е необходимо за постигането в рамките на политиките на Съюза на някоя от посочените в договорите цели, или това е предвидено в някой от правнообразуващите актове на Съюза. Втората алинея на същия член добавя, че сключените от Съюза споразумения обвързват институциите на Съюза и държавите членки. Договорите, сключени съгласно условията на този текст, са част от правния ред на ЕС от момента на влизането им в сила, заемащи по-ниско място от учредителните договори, но по-високо от производното право. Не стоят по по-различен начин нещата по отношение на смесените международни договори, сключени от Общността и от страните членки. Част от правото на Съюза са и международните договори, сключени от държави членки преди влизането в сила на учредителните договори, респ. преди присъединяването на тези държави членки към ЕС, но впоследствие и Общността е встъпила в тези договори.

Според чл. 267 ДФЕС Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно: а) тълкуването на настоящия договор; б) валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Сключените от ЕС международни договори не са изключени от обхвата на преюдициалната компетентност на Съда на Европейския съюз /СЕС/, макар да не представляват актове на институциите в тесен смисъл. В своята практика СЕС приема, че правомощието му за преюдициално тълкуване по чл. 267 ДФЕС се простира по отношение на нормите, които са част от правото на Съюза. По отношение на смесените договори се приема, че техните норми също могат да бъдат предмет на преюдициално тълкуване, ако клаузите на един такъв договор не уточняват разпределянето на правомощията между ЕС и държавите членки. В тези случаи СЕС подчертава, че е в интерес на Общността клаузите в смесените договори да се тълкуват по един и същи начин /решение от 4 май 2010 г. по дело С-533/08 TNT Express Nederland BV срещу AXA Versicherung AG /.

Отделно от това следва да се посочи, че Конвенция ТИР е сключена в споделена компетентност на ЕС /обща транспортна политика/. Споделената компетентност съгласно чл. 2, пар. 2 от ДФЕС се упражнява последователно, а не едновременно. Според цитирания текст на ДФЕС : Когато Договорите предоставят на Съюза компетентност, споделена с държавите членки в определена област, Съюзът и държавите членки могат да законодателстват и да приемат правно обвързващи актове в тази област. Държавите членки упражняват своята компетентност, доколкото Съюзът не е упражнил своята. Държавите членки упражняват отново своята компетентност, доколкото Съюзът е решил да спре да упражнява своята. Изхождайки от това правило, СЕС приема, че има юрисдикция да издаде решение по преюдициални запитвания, свързани с тълкуването на норма на смесен договор, когато ЕС е упражнил законодателна дейност в съответната област /решение от 16 юни 1998 г. по дело С-53/96 Hermes International/. Такава законодателна дейност във връзка с превоза на стоки под покритието на карнет ТИР /Конвенция ТИР/ е налице с приемането на Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността /ОВ L, бр. 302 от 19 октомври 1992 г. в сила от 22 октомври 1992 г./, чл. 91 и следващи, както и Регламент № /ЕО/ 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92. Именно поради това СЕС е постановявал решения по преюдициални запитвания, изискващи тълкуване на норми от Конвенция ТИР.