Образувано е по подадените касационен протест от заместника на главния прокурор при Върховната административна прокуратура; касационна жалба, подадена от „Крам Комплекс Къмпани“ ЕООД, с ЕИК 201220617, чрез адв. М. Кривачка; касационната жалба, подадена от „Балчик Белвю Пропъртис - 2“ ЕООД, с ЕИК 148028892, чрез адв. Д. Иванов; касационна жалба, подадена от „Дест“ ЕООД, с ЕИК 030229446, чрез адв. Г. Атанасов; касационна жалба, подадена от „Старленд“ ЕООД, с ЕИК 202985093, чрез адв. М. Пенева; касационна жалба, подадена от „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ ЕАД, с ЕИК 121237306, чрез адв. В. Александрова и касационна жалба, подадена от „Милениум енд ко“ ЕООД, с ЕИК 201520493, чрез адв. В. Александрова срещу Решение № 4577 от 27.03.2019 г., постановено по адм. д. № 11624 по описа на Върховния административен съд за 2017 г. Със съдебното решение, предмет на касационен контрол, е отхвърлен протестът на Върховната административна прокуратура, жалбата на Сдружение с нестопанска цел „Бъдеще за децата“, жалбата на Община Каварна, жалбата на СНЦ „Национална асоциация Българско Черноморие“, жалбата на „Дест“ ЕООД, жалбата на „Балчик Белвю Пропъртис“ ЕООД, „Балчик Белвю пропъртис - 2“ ЕООД, „Ийгъл рокс“ ООД и „Топола панорама вю“ ЕООД, жалбата на „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ ЕАД, жалбата на „Роса - Кърчанов - Пехливанов“ ООД, жалбата на „Милениум енд Ко“ ЕООД, жалбата на „Старленд“ ЕООД, жалбата на Й. Павлов и Д. Дончев и жалбата на С. Стойчев срещу Заповед № РД-526 от 21.07.2017 г. на министъра на околната среда и водите. Наред с това, Сдружение с нестопанска цел „Бъдеще за децата“, Община Каварна, СНЦ „Национална асоциация Българско Черноморие“, „Дест“ ЕООД, „Балчик Белвю Пропъртис“ ЕООД, „Балчик Белвю пропъртис - 2“ ЕООД, „Ийгъл рокс“ ООД, „Топола панорама вю“ ЕООД, „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ ЕАД, „Роса - Кърчанов - Пехливанов“ ООД, „Милениум енд Ко“ ЕООД, „Старленд“ ЕООД, Й. Павлов, Д. Дончев, С. Стойчев са осъдени да заплатят на Министерство на околната среда и водите съдебни разноски в размер на 200,00 лв. или дължими от всеки от посочените по 13,33 лв.

В касационния протест се твърди, че решението, в протестираната част, с която е отхвърлен първоинстанционният протест срещу т. 2 от Заповед № РД-526 от 21.07.2017 г. на министъра на околната среда и водите е неправилно поради нарушение на материалния закон и неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява се становище, че противно на разбирането на постановилия го тричленен състав на Върховния административен съд, при издаването на заповедта по чл. 19, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) административният орган е длъжен да изясни, че защитеното местообитание на Понто – Сарматски степи се намира между всички точки от координатния регистър, който я съпътства, което не било установено, включително посредством заключението на съдебно-техническата експертиза. Оспорва се възможността за ползването на доводи от чл. 12 ЗБР при проверка законосъобразността на спорната заповед. Предвид изложеното в касационния протест и поради твърдяното още в първоинстанционното производство издаване на заповедта при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, се иска отмяната на решението в протестираната му част и отмяната на т. 2 от Заповед № РД-526 от 21.07.2017 г. на министъра на околната среда и водите.

В касационната жалба на „Крам Комплекс Къмпъни“ ЕООД се твърди постановяване на обжалваното съдебното решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира се довод за несъответствието му с изискванията по чл. 172а, ал. 2 АПК – в решението не са отразени и съдът не се е произнесъл по всички фактически и правни доводи и възражения на страните. Съдът не обсъдил възражението на „Крам Комплекс Къмпъни“ ЕООД във връзка с неподписването на второто преработено и допълнено „Ръководство за определяне на местообитанията от европейска значимост в Република България“ от 2009 г., както и основния наведен довод за издаването на оспорения общ административен акт в нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 66 – чл. 72 АПК. На следващо място се сочи, че мотивите на съда са неясни, общи и противоречиви – от една страна било прието, че по своя характер оспорената заповед е общ административен акт, а от друга – че доколкото е издадена в рамките на производство, уредено в специален закон, за нея не се прилага редът за приемане на общи административни актове по чл. 65 – чл. 73 АПК. Подчертава се, че специалният закон не изключва приложението на АПК изрично, както и това, че спорната заповед не е измежду актовете по чл. 2, ал. 2 АПК, нито е налице хипотезата на чл. 73 АПК. Прави се позоваване на съдебна практика на Върховния административен съд, съобразно която неспазването на процедурата по издаване на общ административен акт, както е в спорната хипотеза, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и този порок обуславя отмяната на обжалвания акт. Оспорва се и констатацията, че „… имотите на жалбоподателите попадат в чертите на защитена зона „Калиакра“, в която се опазва природното местообитание „Понто – Сарматски степи“, като в тази насока е следвало да бъде съобразено заключението на приетата по делото експертиза. По подробно изложените в тази касационна жалба аргументи се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната като незаконосъобразна на оспорената Заповед № РД-526 от 21.07.2017 г. на министъра на околната среда и водите. Претендират се и сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В касационната жалба на „Балчик Белвю Пропъртис - 2“ ЕООД се твърди постановяване на обжалваното съдебното решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че спорната заповед противоречи на чл. 19, ал. 1 ЗБР – поземлените имоти, описани в нея, собственост на този касационен жалбоподател, не попадат в територията на Защитена зона „Комплекс Калиакра“, като наред с това не съществува опасност от увреждане или унищожаване на територията, предмет на опазване. Релевира се довод, че тричленният състав не е обсъдил възражението на „Балчик Белвю Пропъртис - 2“ ЕООД за противоречие на заповедта с материалноправната разпоредба на чл. 11, ал. 1 ЗБР и чл. 4, пар. 4 от Директива 92/43/ЕИО, както и на възраженията относно противоречието на акта с разпоредбите, свързани с правото на собственост, в частност грубото нарушение на правата на човека, заложени в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенция/та). Поддържа се становище също така, че съдът неправилно приел неприложимост на реда за приемане на общи административни актове по чл. 65 – чл. 73 АПК. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и обявяване нищожността на спорната заповед.

В касационната жалба на „Дест“ ЕООД се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение в противоречие на норми от правото на Европейския съюз, международното право, Конституцията на Република България и АПК. Според този касационен жалбоподател съдът погрешно приел, че разпоредбите на Директива № 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директива/та, Директивата за местообитанията), в частност чл. 6, има качеството на материален закон, установяващ режим на неограничена дискреционна власт на министъра; неправилно е приел за равнозначни понятията „необходимите консервационни мерки“ и „всички необходими мерки“, както и това, че приложените от административния орган мерки съответстват на изискванията по Директивата и съдебната практика на Съда на Европейския съюз, на която се позовава. Релевира също така довод, че съдът погрешно тълкувал свободата на министъра и властта му да промени правния режим и териториалноустройствен статут на имот в урбанизирана територия, без да са налице предпоставките за това. Погрешно е игнорирано и приложението на правилата и принципите на защита на правото на собственост по Протокол № 1 към Конвенцията и правилата на Хартата на основните права на Европейския съюз. Оспорва се изводът на съда, че наложените ограничителни мерки не са въпрос на свободно усмотрение на министъра. Наред с всичко изложено, тричленният състав пренебрегнал извършените в хода на производството по издаване на спорния акт процесуални нарушения, които обосновават извод за издаването на нищожен такъв – нарушаване на процедурата по чл. 66, ал. 1 АПК; неприложимост на разпоредбите на чл. 22, ал. 1 и чл. 73 АПК, липса на мотиви за пропорционалността на наложените ограничителни мерки. Оспорва се и направеният в решението извод, че административният орган е спазил правилата за определяне на баланса на интересите. По подробно изложените в касационната жалба аргументи се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и обявяване на нищожността, респективно отмяната на спорната заповед.

В касационната жалба на „Старленд“ ЕООД се твърди постановяване на обжалваното съдебното решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че неправилно тричленният състав приел спорната заповед за издадена при спазване на производствените правила и в съответствие с материалния закон. Доколкото ЗБР не предвижда специален ред спрямо този по АПК за издаването на административния акт по чл. 19 ЗБР, то приложението на АПК не е изключено. Неправилно е прието в решението също така, че заповедта е издадена при наличието на ясно и разбираемо съдържание, което не поставя под съмнение изразената воля на издателя на акта и преследваната цел, и не е отчетена липсата на мотиви относно преценката за пропорционалност при прилагането на мерки против влошаване на състоянието на естествените местообитания. Съдът е допуснал съществено нарушение като е дописал спорния административен акт, уточнявайки в нарушение на закона границите на процесната зона на база приетите заключения на съдебно-техническата експертиза. По подробно изложените в тази касационна жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение и отмяната на заповедта в частта относно имотите на „Старленд“ ЕООД.

В касационната жалба на „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ ЕАД се твърди постановяване на обжалваното съдебното решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и отмяната или обявяване на нищожността на спорната заповед, както и присъждането на сторените по делото разноски. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в решението представените по делото писмени доказателства, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила – самостоятелно основание за отмяната му. Като основание за отмяна се сочи и това, че съдиите, постановили решението, предмет на касационна проверка, е следвало да си направят отвод, така както са сторили това по адм. д. № 1134 по описа на Върховния административен съд за 2018 г. Останалите изложени в тази касационна жалба съображения са само по съществото на оспорването на заповедта, за която се твърди, че представлява нормативен административен акт и не съставляват касационни доводи за отмяната на обжалвания съдебен акт.

В касационната жалба на „Милениум енд ко“ ЕООД се твърди постановяване на обжалваното съдебното решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и отмяната или обявяване на нищожността на спорната заповед, както и присъждането на сторените по делото разноски. Твърди се, че обжалваното решение е постановено при липса на мотиви. Като основание за отмяна се сочи и това, че съдиите, постановили решението, предмет на касационна проверка, е следвало да си направят отвод, така както са сторили това по адм. д. № 1134 по описа на Върховния административен съд за 2018 г. Останалите изложени в тази касационна жалба съображения са по съществото на оспорването на заповедта и не съставляват касационни доводи за отмяната на обжалвания съдебен акт.

В съдебното заседание пред настоящия съд подателят на касационния протест се представлява от прокурор във Върховната административна прокуратура, който го поддържа, а по същество моли да се уважи. По същество на оспорването по касационните жалби на „Крам Комплекс Къмпани“ ЕООД, „Балчик Белвю Пропъртис - 2“ ЕООД, „Дест“ ЕООД, „Старленд“ ЕООД, „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ ЕАД и „Милениум енд ко“ ЕООД прокурорът изразява становище за тяхната частична основателност.

Касационните жалбоподатели „Крам Комплекс Къмпани“ ЕООД, „Балчик Белвю Пропъртис - 2“ ЕООД, „Дест“ ЕООД, „Старленд“ ЕООД, „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ ЕАД и „Милениум енд ко“ ЕООД се представляват от упълномощени адвокати, които от тяхно име поддържат предявените касационни жалби, а по същество молят да бъдат уважени. Претендират разноски съобразно доказателствата за това и представените списъци на разноските. От „Балчик Белвю Пропъртис - 2“ ЕООД е представено и писмено становище по същество на спора.

В представения от „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ ЕАД и „Милениум енд ко“ ЕООД писмен отговор на подадения касационен протест и останалите касационни жалби се заявява присъединяване към изложените в тях съображения.

В представения от „Дест“ ЕООД писмен отговор на подадения касационен протест и останалите касационни жалби се изразява становище за тяхната основателност и се подкрепят изразените оплаквания.

Ответникът – министърът на околната среда и водите оспорва подадения касационен протест и подадените касационни жалби в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд чрез упълномощен юрисконсулт. По същество моли те да бъдат оставени без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения. Представя подробни писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът – СНЦ „Национална асоциация Българско Черноморие“ изразява становище за основателност на касационния протест и касационната жалба в представена по делото молба, а в съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Претендира разноски.

Ответниците – „Балчик Белвю Пропъртис“ ЕООД, „Ийгъл рокс“ ООД и „Топола панорама вю“ ЕООД не представят писмен отговор на касационния протест и касационните жалби. В съдебното заседание пред настоящия съд, чрез упълномощен адвокат, изразяват становище за основателността им. Претендират разноски.

Ответниците – Сдружение с нестопанска цел „Бъдеще за децата“, Община Каварна, „Роса - Кърчанов - Пехливанов“ ООД и „Сотиров ризорт“ ЕООД не изразяват становище по касационния протест и касационните жалби и не изпращат представител в съдебното заседание пред настоящия съд.

Ответниците – Й. Павлов, Д. Дончев, С. Стойчев, Р. Сотиров, Е. Тасков и Х. Мирчева не изразяват становище по касационния протест и касационните жалби, не се явяват и не изпращат представител в съдебното заседание пред настоящия съд.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационните жалби.

Касационният протест и касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срок, а разгледани по същество се явяват неоснователни.

Върховният административен съд, Пети петчленен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Тричленният състав на Върховния административен съд приел, че съдебното производство по оспорването на Заповед № РД – 526 от 21.07.2017 г. на министъра на околната среда и водите е допустимо, като предявено в срок и доколкото правният интерес от протестиране и оспорване на тази заповед не е отпаднал. Посочил, че интересът е налице независимо от това дали с обявяване на територията за защитена зона по чл. 12, ал. 6 ЗБР приключва действието на заповедта по чл. 19, ал. 1 от същия закон или с оглед на служебно известното на съда оспорване пред съд на заповедта по чл. 12, ал. 6 ЗБР продължава действието на тази по чл. 19, ал. 1 ЗБР. Направил извод, че дори обнародването на окончателната заповед по чл. 12, ал. 6 ЗБР да има правопрекратяващ ефект спрямо действието на заповедта по чл. 19, ал. 1 от същия закон, правният интерес на оспорващите да установят незаконосъобразност на Заповед № РД – 526 от 21.07.2017 г. за времето, в което тя е действала/действа, следва от тяхното право на обезщетение за евентуално претърпени вреди в случай, че бъде констатирана нейната незаконосъобразност. Наред с това, като взел предвид заключенията (основно и допълнително) на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът съобразил и установения факт, че всички оспорващи, с изключение на СНЦ „Национална асоциация Българско Черноморие“ притежават имоти, които попадат в защитената зона и в местообитанието. По отношение на посоченото сдружение приел, че е от кръга на лицата, които следва да се разглеждат като заинтересована общественост по смисъла на пар. 1, т. 25 от Допълнителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 2, пар. 5 от Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда.

По същество на спора тричленният състав намерил протеста и оспорванията за неоснователни. Съобразил съдържанието на оспорената Заповед № РД-526 от 21.07.2017 г. на министъра на околната среда и водите, обнародвана в Държавен вестник, бр. 61 от 28.07.2017 г. и я квалифицирал като общ административен акт, издаден в рамките на производство, уредено от специален закон, от компетентен орган в условията на обвързана компетентност, при спазване на производствените правила и в съответствие с материалния закон. Направил извод, че за нея е неприложим редът за приемане на общи административни актове по чл. 65 – чл. 73 АПК.

Съдът отчел, че по отношение на Защитена зона BG0000573 „Комплекс Калиакра“ към момента на издаване на оспорения акт не е издадена заповед по чл. 12, ал. 6 ЗБР, както и това, че няма спор по отношение факта, че зоната е включена в Приложение № 2 на Решение № 122 от 02.03.2007 г. Министерския съвет на Република България, с което на основание чл. 10, ал. 4 ЗБР е приет списъкът на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Позовал се на фактическите основания, изложени в заповедта и приел, че те сочат наличието на планове, проекти, инвестиционни предложения и други дейности на територията на защитената зона, чието реализиране създава опасност от увреждане и/или унищожаване на природно местообитание 62С0* Понто – Сарматски степи, предмет на опазване в защитената зона, с което се обосновава наличието на опасност от увреждане на местообитанието. Съобразил и това, че самите оспорващи обосновават правния си интерес от отмяната на акта с наличието на инвестиционни намерения, свързани със застрояването, респективно с обработването на собствените им имоти.

За да отговори на възраженията, направени в протеста и от оспорващите, че в заповедта не било обяснено въз основа на какви критерии недвижимите имоти попадат в природно местообитание 62С0* Понто – Сарматски степи, съдът се позовал на приетите по делото заключения на съдебната експертиза, съгласно които имотите на първоинстанционните жалбоподатели попадали в чертите на Защитена зона „Калиакра“, в която се опазва природното местообитание „Понто – Сарматски степи“ – сухо, тревно местообитание с видове растения, приспособени към специфичния климат и релеф на Добруджа. Съобразил дефинициите на § 1, т. 31 и т. 31а от ДР на ЗБР, както и определената в чл. 19 ЗБР цел за издаването на заповедта.

Като се позовал на безпротиворечивата практика на Върховния административен съд, тричленният състав приел, че по делото са установени и доказани необходимите обективно установени от закона предпоставки за издаване на материалнозаконосъобразна ограничителна или забранителна заповед по чл. 19, ал. 1 ЗБР – териториите попадат в списъка по чл. 10, ал. 2 ЗБР и е налице потенциална опасност от увреждането или унищожаването им и видовете в тях. Съобразил безспорните факти, че по отношение на процесната защитена зона към момента на издаване на оспорената заповед липсва акт по чл. 12, ал. 6 ЗБР, както и това, че същата е включена в одобрения с Решение № 802 от 2007 г. на Министерския съвет (ДВ, бр. 107 от 2007 г.) списък от защитени зони по чл. 10, ал. 4 ЗБР, изменен с решения на Министерския съвет № 660 от 2013 г. (ДВ, бр. 97 от 2013 г.) и № 223 от 2014 г. (ДВ, бр. 37 от 2014 г.). Приел също така, че в хода на производството било установено, че забраната на дейностите по т. 2 от заповедта е сред необходимите мерки за постигане на заложените цели в Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания на дивата флора и фауна. Посочил, че селското стопанство представлява опасност за процесните територии, предвид химизацията, небалансираните земеделски практики на паша и косене, паленето на стърнища и синори. Допълнил, че определянето на защитената зона по предвидената в Директивата процедура означава, че за нея се прилага чл. 6 от същата. Като съобразил посочената разпоредба, приетите подробни насоки от Европейската комисия по нейното прилагане и практика на Съда на Европейския съюз направил извод, че е налице задължение за държавите-членки за предприемане на всички необходими мерки за опазване.

Като неоснователни съдът преценил възраженията на жалбоподателите, че при налагане на забраните не е съобразена целта на закона. Не възприел тезата, че предприетите мерки не са пропорционални на преследваната със заповедта цел – опазване на биологичното разнообразие, което ЗБР определя като неразделна част от националното богатство, приоритет и задължение за държавните и общинските органи и гражданите. Според съда наложените със заповедта ограничения и забрани не са резултат на усмотрение на административния орган, а се допускат както от националния закон, така и от правото на Европейския съюз в защита на обществения интерес. В тази насока се позовал на дефинициите по смисъла на Директивата за местообитанията относно значението на термините „опазване“ и „специална защитена зона“.

По всички така изложените в решението съображения протестът на прокурор от Върховната административна прокуратура и подадените жалби срещу спорната министерска заповед били отхвърлени, като в полза на Министерство на околната среда и водите били присъдени разноски в размер на 200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено след правилна преценка досежно допустимостта на съдебното производство, при правилно приложение на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Взети са предвид релевантните за спора факти и обстоятелства, както и изразените от страните становища, като е отговорено на значимите за предмета на делото възражения. Тричленният състав на Върховния административен съд е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства и заключенията на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, като въз основа на тях и след правилната им преценка е извел обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия петчленен състав. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Неоправдано се твърди в някои от касационните жалби, че съдът не обсъдил и не се произнесъл по всички доводи и възражения на страните. Тричленният състав е отговорил на въпросите, относими към законосъобразността на спорната заповед, повдигнати от жалбоподателите, поради което възражението за несъответствие на обжалвания съдебен акт с чл. 172а, ал. 2 АПК не се възприема от настоящия състав за основателно. Съдът е обсъдил относимите към предмета на спора доказателства, необходими за изясняването му от фактическа и правна страна и установените въз основа на тях факти, като е направил изводи, които се споделят от настоящия петчленен състав на Върховния административен съд. При това, за да извърши преценка досежно законосъобразността на спорната заповед, съдът е взел предвид относимите възражения и доводи на страните.

Предвид изложеното, обжалваното решение се явява мотивирано в достатъчна степен, а волята на съда е ясна, разбираема и непротиворечиво изразена, предвид което изтъкнатите от касационния жалбоподател „Крам Комплекс Къмпани“ ЕООД в обратния смисъл доводи са неоснователни. Неоснователни са и тези, релевирани от „Милениум енд ко“ ЕООД за липса на мотиви, съставляващи основание за неговата отмяна. Съдът е дал отговор и на изтъкнатите възражения за липсващ реквизит на заповедта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК като е съобразил посочените в самата заповед фактически основания, които сочат, че са налице планове, проекти, инвестиционни предложения и други дейности на територията на защитената зона, чието реализиране създава опасност от увреждане или унищожаване на предмета на опазване. Последното, както правилно е приел тричленният състав, обосновава наличие на опасност от увреждане на местообитанието. В тази връзка, съвсем резонно, тричленният състав е препратил и към твърденията на самите оспорващи, с които обосновават правния си интерес от оспорването, предвид наличието на инвестиционни намерения, свързани със застрояването и обработването на собствените им имоти. Безспорно заповедта е издадена предвид установена опасност от увреждане на местообитанието, както и във връзка с Решение на Съда на Европейския съюз от 14.01.2016 г. по дело С-141/2014 г.

Оплакването на „Балчик Белвю Пропъртис - 2“ ЕООД за необсъждане на релевираните доводи за противоречие на заповедта с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗБР също е неоснователно. Както се посочи съдът е коментирал относимите към законосъобразността на акта възражения, а посочената разпоредба касае обявяването на защитена зона по чл. 12, ал. 6 ЗБР, а не издаването на акта по чл. 19, ал. 1 ЗБР.

При липсата на всякаква конкретика на твърдението за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на представени по делото доказателства, релевирано в касационната жалба на „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ ЕАД, доводът се преценява като неоснователен. Тричленният състав е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства и заключенията на съдебната експертиза, като е направил обосновани на тях фактически и правни изводи.

Неоснователни са и доводите на подателя на касационния протест и на касационните жалбоподатели във връзка с пространствения обхват на заповедта и наличието на Понто – Сарматски степи между всички точки от координатния регистър, доколкото териториите в нейния обхват попадат в Защитена зона BG 0000573 „Комплекс Калиакра“. В тази насока тричленният състав правилно е съобразил, че по отношение на защитената зона към момента на издаване на спорната заповед не е издадена заповед по чл. 12, ал. 6 ЗБР, както и това, че същата е включена в одобрения с решението на Министерския съвет на Република България списък със защитени зони по чл. 10, ал. 4 ЗБР. Обосновано е и позоваването в обжалваното решение на заключенията на съдебно-техническата експертиза относно това, че имотите на жалбоподателите попадат в чертите на Защитена зона „Калиакра“, в която се опазва местообитанието „Понто – Сарматски степи“. Съгласно казаното от вещото лице в съдебното заседание на 16.01.2019 г. няма имот, който изцяло да попада извън защитената зона и зоната на опазваните местообитания. В този смисъл без основание се твърди от „Старленд“ ЕООД, че съдът „дописал“ заповедта, като уточнил в нарушение на закона границите на процесната зона.

Неоснователни са релевираните от подателя на касационния протест и от касационните жалбоподатели оплаквания за неправилност на изводите на тричленния състав по въпросите, свързани със спазване на административнопроизводствените правила при издаване на спорната заповед по чл. 19, ал. 1 ЗБР. Правилен и обоснован се явява направеният в обжалваното решение извод, че доколкото тя е издадена в рамките на производство, уредено от специален закон, за нея не се прилага редът за приемане на общи административни актове по чл. 65 – чл. 73 АПК.

Според настоящия петчленен състав на Върховния административен съд Заповед № РД-526 от 21.07.2017 г. на министъра на околната среда и водите е междинен превантивен акт, който се издава в хода на производството по издаване на заповедта по чл. 12, ал. 6 ЗБР с цел обезпечаване обективното състояние на територията чрез запазване на намиращите с в нея местообитания. За неговото издаване не е предвидено следването на специална процедура. Наред с това, предвидената такава за издаването на заповедта по чл. 12, ал. 6 ЗБР изключва прилагането на същата по отношение на заповедта по чл. 19, ал. 1 ЗБР. Последната се явява обезпечителна мярка с привременен характер, за предприемането на която административният орган няма задължение предварително да уведоми заинтересованите лица и да проведе обществени консултации. Заповедта представлява спешна мярка, предприета с оглед предотвратяване на опасността от увреждане и/или унищожаване на част от територията на защитената зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и за издаването й са неприложими правилата за издаване на общи административни актове по чл. 65 – чл. 73 АПК. Обратното становище не намира опора в закона, доколкото нормативно разписана процедура няма.

Не се възприемат и оплакванията за нарушаване на принципа на съразмерността по чл. 6 АПК, както и възраженията, че с издаването на спорната заповед се ограничава правото на собственост в противоречие с конституционно установения принцип за неприкосновеност на частната собственост, които възражения не били обсъдени от тричленния състав. В случая собствеността върху засегнатите имоти не се губи, а търпи ограничения, които са предвидени в специалния закон и то за предварително определен краен срок от две години (в действителност оказал се значително по-кратък). Затова и наведените аргументи от „Дест“ ЕООД в касационната му жалба за настъпил ефект на „фактическо отчуждаване“ и трайно състояние, което съизмерва със загуба на правото на собственост, са неоснователни. Ограниченията в случая се явяват предприети и в съответствие с предоставеното на националните органите право по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията и се явяват съразмерни и пропорционални, доколкото предпочетен се явява общественият интерес, свързан с правото на околна среда на населението и с оглед постигане на целите на Директивата за местообитанията. Неоснователно е и твърдението, че със спорната заповед се променя правният режим и териториалноустройствен статут на имот в урбанизирана територия. Такъв разпоредителен диспозитив заповедта не съдържа, а и правните й последици не засягат този режим и статут на имотите.

Неоправдано е оплакването, направено от касационните жалбоподатели „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ ЕАД и на „Милениум енд ко“ ЕООД, че съдиите, постановили обжалваното решение следвало да си направят отвод, така както са направили това по адм. д. № 1134 по описа на Върховния административен съд за 2018 г. Видно е от постановените по посоченото дело Определение по хода от 25.03.2019 г. и Определение от 03.04.2019 г. съответно съдиите Юлиян Киров, Жанета Петрова и Аглика Адамова са се отвели от разглеждането му, по причина, че жалбоподателка по това дело е С. Борисова, която е съдия във Върховния административен съд, трето отделение и това обстоятелство е възможно да породи съмнение в безпристрастността на съда при разглеждане на делото. С. Борисова обаче, не е била страна по адм. д. № 11624 по описа на Върховния административен съд за 2017 г. пред тричленния състав, поради което и при липсата на други твърдения за наличие на основания за отвод по чл. 22, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, доводът е неоснователен. Само по себе си твърдението, че Борисова притежава имот, попадащ в забраните на оспорената заповед не е достатъчно основание, за да се извърши преценка за наличие на основание за отвод по делото от посочените съдии.

Без основание се иска по настоящото дело и сезирането на Конституционния съд на Република България, на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията, доколкото се твърди, че разпоредбата на чл. 12, ал. 7 ЗБР е противоконституционна. Посочената разпоредба не е относима към настоящия спор, тъй като касае правото на оспорване на заповедта по чл. 12, ал. 6 ЗБР, а не на тази по чл. 19, ал. 1 ЗБР, която е била предмет на оспорване по делото пред тричленния състав, чието решение подлежи на касационен контрол сега.

При съобразяване на гореизложеното в отговор на релевираните касационни оплаквания, правилен и обоснован се явява изводът на тричленния състав, че са били налице материалноправните предпоставки за издаване на спорната заповед по чл. 19, ал. 1 ЗБР – имотите, по отношение на които тя има действие да са включени в списъка по чл. 10 ЗБР и да е налице опасност от увреждане или унищожаване на територията, която е предложена за защитена. Първата предпоставка е налице предвид данните от приложението към решението на Министерски съвет, че имотите, за които се отнася забраната са включени в списъка по чл. 10, ал. 2 ЗБР. Досежно втората предпоставка – по делото е установено и доказано наличието на инвестиционни предложения за строителство и дейности, като наред с това част от оспорващите твърдят, че е преградена възможността им да обработват земята в територията на зоната, които дейности безспорно ще доведат до нарушаване на теренната повърхност.

Предвид всичко изложено, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените в касационния протест и в касационните жалби основания за неговата отмяна.

По съображения, свързани с изхода на спора в настоящото производство, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на Министерството на околната среда и водите сума в размер на 200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пети петчленен състав на Върховния административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4577 от 27.03.2019 г., постановено по адм. д. № 11624 по описа на Върховния административен съд за 2017 г.

ОСЪЖДА „Крам Комплекс Къмпани“ ЕООД, с ЕИК 201220617, „Балчик Белвю Пропъртис - 2“ ЕООД, „Дест“ ЕООД, с ЕИК 030229446, „Старленд“ ЕООД, с ЕИК 202985093, „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ ЕАД, с ЕИК 121237306 и „Милениум енд ко“ ЕООД, с ЕИК 201520493 да заплатят на Министерството на околната среда и водите сума в размер на 200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.