Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация/КЗД/, чрез процесуален представител, против решение №152 от 05.12.2018г., постановено по адм. д. № 264/2018 г. по описа на Административен съд Ловеч/АС-Ловеч/.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба и в писмено становище. Не претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът-„Напоителни системи“ ЕАД, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Не претендира разноски.

Ответникът-П. Пройнов, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Съображения излага в писмен отговор. Не претендира разноски.

Ответникът-Министерство на земеделието, храните и горите/МЗХГ/, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Не претендира разноски.

Ответникът-Д. Реджепов изразява становище за отмяна на обжалваното решение. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Административен съд Ловеч:

-отменя решение №294/12.07.2018г. на Комисията за защита от дискриминация.

С цитираното решение №294/12.07.2018г. на КЗД- петчленен разширен заседателен състав, по преписка №17/2018г., по оплаквания на Д. Реджепов за неблагоприятно третиране по см. на §1, т.7 и 8 от ДР на ЗЗДискр., във вр. с чл.4, ал.1, вр. чл.5 ЗЗДискр., по признаците „религия“ и „увреждане“, осъществена от П. Пройнов-началник на район „Осъм“-Летница, клон „Среден Дунав“ на „Напоителни системи“ ЕАД /работодател на жалбоподателя/:

-установява, че ответникът П. Пройнов, в качеството му на началник на район „Осъм“-Летница, клон „Среден Дунав“ на „Напоителни системи“ЕАД, е осъществил дискриминация под формата на „тормоз“ по см. на чл.5 във вр. с §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. на основата на признаците „увреждане“ и „религия“ по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. по отношение на жалбоподателя Д. Реджепов.

-установява на осн. чл.65, т.5 ЗЗДискр., че ответната страна „напоителни системи“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор С. Динева, не е извършило нарушение на ЗЗДискр. по отношение на жалбоподателя Д. Реджепов.

-налага на осн. чл.78, ал.1 от ЗЗДискр. на П. Пройнов, в качеството му на началник на район „Осъм“-Летница, клон „Среден Дунав“ на „Напоителни системи“ЕАД, наказание „глоба“ в размер на 500лв. за извършването на установеното по пункт 1 от настоящото решение нарушение на ЗЗДискр.

Решението на Административен съд Ловеч е неправилно.

Споделят се изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предвидената в чл.66 ЗЗДискр. форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Неправилно е заключението на АС-Ловеч, че процесното решение на КЗД е постановено в нарушение на материалноправни разпоредби.

За да достигне до това заключение решаващия състав е приел, че не са налице законово определените предпоставки по чл.5 ЗЗДискр вр. §1, т.1 ДР ЗЗДискр.

Съдът е счел, че съществува противоречие между писмени доказателства и показания на свидетели-очевидци на случая и в крайна сметка не е установено по категоричен начин в какво точно се изразява изпълнителното деяние и неговата цел, т.е. че Пройнов е имал за цел или резултат накърняване достойнството на Реджепов и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда, както и че действията на Пройнов са свързани със защитените признаци „увреждане“ и „религия“, като съдът е пиел, че в случая наличието на заболяване на Реджепов- захарен диабет не може да се приеме като увреждане по см. на чл.1 ЗЗДискр.

Противно на възприетото от първостепенния съд, настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай са налице елементите от фактическия състав на сочената от Реджепов и установена от КЗД форма на множествена дискриминация -„тормоз“ по два защитени признака- „увреждане“ и „религия“.

При визираното третиране по чл.5 ЗЗДискр. следва да е налице поведение на дискриминатора, изразено по вербален или друг начин, имащо отрицателен резултат върху определени сфери от личността на Реджепов, касаещи неговата самооценка, и създаващо унизителна, обидна или оскърбителна работна среда.

От събраните по делото доказателства се установява третиране на дискриминираното лице чрез словесно и физическо поведение на ответната страна П. Пройнов за процесния времеви интервал 20.10.2017г.-21.10.2017г., което има за цел накърняване самооценката на лицето, и което безспорно е довело до специфичен резултат- създаване на негативна работна среда.

В проведеното производство пред КЗД /предвид разпределението на доказателствената тежест по чл.9 ЗЗДискр. и съобразно представените от страните доказателства/ е установено и доказано наличие на отрицателно поведение на дискриминатора Пройнов в процесния период чрез словесно поведение, изразено в отправяне на обидни думи и закани със специфичен характер, и чрез действия- физическо насилие и особено поведение, имащо за цел накърняване достойнството и самооценката на лицето /всички подробно описани в оспорения акт и първоинстанционното решение/, което е довело до създаване на обидна и унизителна работна среда за Реджепов.

Налице е изискваната от закона цел на поведението на сочения за дискриминатор - накърняване самооценката на лицето, създаване на описаната по-горе негативна среда, както по принцип, така и на основата на твърдените от лицето признаци- „религия“, и „увреждане“.

В конкретния казус по отношение на дискриминираното лице са установени субективни преживявания, сочещи на крайно негативно възприемане от това лице на последиците от отрицателното поведение, който негативен ефект е засилен и от настъпилото физическо увреждане като част от последиците, предизвикани от третиращите действия на дискриминатора спрямо Реджепов.

Установен е също така изискуемия от правната норма резултат по отношение средата- в случая конкретното работно място, а именно: индивидуализирано отрицателно отношение под формата на обида, унижение и физически действия/ довели и до физическо увреждане на Реджепов/, който комплекс от действия са извършени от лице в работната среда на Д. Реджепов, и са конкретно насочени спрямо него.

На следващо място, тормоза предполага поведение, свързано със защитен признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Защитените признаци са легално дефинирани лични/обществени качества, винаги свързвани с наличието им в дадено лице/субект/, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, у което тези качества отсъстват.

Неправилно АС-Ловеч е счел, че действията на Пройнов не са свързани с признаците „религия“ и „увреждане“.

Изборът на Реджепов като обект за дискриминиране в случая е обусловен от неговите религиозни предпочитания /мюсюлманин и единствен изповядващ религия „ислям“ в процесната среда/, а установените специфични действия на дискриминатора, предвид техния характер, са имали за цел да предизвикат чувство на унижение на основание именно този признак, съчетан с признака „увреждане“. В случая релевантния факт на самоопределянето на Реджепов като мюсюлманин, изповядващ определена религия- в случая ислям, е безспорен поделото, както и знанието за това от дискриминатора Пройнов.

Неправилен е извода на първоинстанционния съд, че качеството „увреждане“ не е притежавано от Реджепов. Касае се за особен случай на увреждане, свързан с наличието на заболяването „инсулинозависим захарен диабет“, довело до 100% ТНР за лицето, обуславящо определена непълноценност- факт, безспорно известен на П. Пройнов-началник на район „Осъм“-Летница.

Съдът е тълкувал еднозначно разпоредбата на чл.1, §2 от Конвенция за правата на хората с увреждания /Конвенцията/

(Ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 26 януари 2012 г. - ДВ, бр. 12 от 2012 г. В сила за Република България от 21 април 2012 г.), според който текст: хората с увреждания включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите.

По отношение значението на понятието „увреждане“, за което липсва определение в Конвенцията, настоящият състав възприема разширителния подход в тълкуването му, прилаган и от ЕСПЧ/ напр. решение от 30.04.2009г. по дело Glor срещу Швейцаря(жалба №13444/04)/.

Съгласно чл.5, т.2 вр чл.2 от Конвенцията, подписалите я държави/страни по Конвенцията/, се задължават да забранят всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания.

В случая увреждането не съвпада с понятието „болест“, за която не се предоставя защита. Не болестта сама по себе си, а предизвикана от нея физическа недостатъчност на лицето/обусловена от силно намалено зрение, обща слабост и задължителното доживотно приемане на инсулин/, възпрепятства неговото пълноценно и ефективно участие в обществото, в сравнение с останалите негови членове. В този смисъл Конвенцията предвид израза „би могла“ не прави разлика между степен на недостатъчност. Достатъчно е затруднението да предизвика възпрепятстване в определен момент участието на лицето в която и да е сфера на обществения живот, вкл. професионалната или да е налице вероятност тази недостатъчност на предизвика такова възпрепятстване, което не би било налице в другите негови членове.

Следва да се отбележи, че Закона за интеграция на хората с увреждания/отм. ДВ, бр.105 от 18.12.2018г./ в легалната дефиниция на понятието „Човек с трайно увреждане“ /§1, т.2 от ДР/ освен анатомично, физиологично или психическо увреждане и трайно намалени възможности за изпълнение дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, изискваше установена от органите за медицинска експертиза степен на намалена работоспособност или определяне вид и степен на увреждане 50% или над 50%, което в случая е налице спрямо дискриминирания субект. В легалната дефиниция на "Хора с трайни увреждания" по см. на §1, т.2 ДР на Закона за хората с уреждания/ Oбн., ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г./, това утежняващо изискване е запазено, като в определението е възпроизведен текста на чл.1, §2 от Конвенцията.

В процесния случай посочените пред КЗД от Реджепов същностни за личността белези, отличаващи го от другите, съпоставими и приобщаващи лицето към определена социална група, а именно „религия“ и „увреждане“ са налице, и предвид приетите по делото доказателства, са в необходимата връзка между нежеланото поведение/словесно и физическо/, имащо за цел и довело до накърняване самооценката на лицето, създадената негативна за лицето обстановка /работна среда/ при упражняване правото на труд от Реджепов, и предвидените в чл.4, ал.1 вр. чл.5 от ЗЗДискр. признаци, предмет на защита.

В обобщение се налага извода, че спрямо Д. Реджепов е осъществена множествена дискриминация –„тормоз“ по см. на чл.5 във вр. с §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. на основата на признаците „увреждане“ и „религия“ по чл.4, ал.1 ЗЗДискр.

Неправилен е извода на съда противоречие на оспореното решение на КЗД с целта на закона. Не се установява от доказателствата приети по делото, оспореният административен акт да е издаден с цел, различна от целите на непосредствените нормативни актове, в приложение на които същия е издаден- осигуряване равенство пред закона; равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот и ефективна защита срещу дискриминацията.

Решението на АС-Ловеч е и необосновано, защото изводите на първоинстанционния съд не кореспондират със събраните по делото доказателства, и не са формирани след тяхната правилна преценка.

На основание изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК-нарушение на материалния закон и необоснованост.

Обжалваното съдебно решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго - по съществото на спора, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на П. Пройнов- началник на район „Осъм“-Летница, клон „Среден Дунав“ на „Напоителни системи“ЕАД, против решение №294/12.07.2018г. на КЗД- петчленен разширен заседателен състав, по преписка №17/2018г.

Разноски в настоящото производство не са претендирани от касатора, поради което такива не следва да се присъждат.

Предвид горното и на основание чл.221, ал.2 предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение

ОТМЕНЯ решение №152 от 05.12.2018г., постановено по адм. д. № 264/2018 г. по описа на Административен съд Ловеч, и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на П. Пройнов против решение №294/12.07.2018г. на КЗД- петчленен разширен заседателен състав, по преписка №17/2018г.

Решението не подлежи на обжалване.