Образувано е по искова молба от В. Георгиев и Л. Георгиева, подадена чрез процесуалния им представител – адв. Димитров срещу министъра на отбраната, с която се иска от съда да постанови решение, с което да задължи министъра на отбраната да довърши процедурата по продажба на жилище от фонда на МО, разрешена със заповед № 429 от 01.06.1992 година и да се определи срок за това.

В исковата молба се поддържа, че със заповед № 710/06.09.1985г. В. Георгиев е настанен в апартамент № [номер], находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] [номер] ет., вх.[номер], състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 46,25 кв.м., с прилежащо избено помещение № [номер] с полезна площ 3,61 кв.м. и 2,3075% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, което е от фонда на МО. В исковата молба се сочи също така, че по молба на лицето, министърът на отбраната е издал заповед № 429/01.06.1992г. на осн. чл.9а, ал.1, т.2 от Указа за създаване на жилищен фонд към Министерство на народната отбрана и съгласно чл.13 от ЗС и чл.120 от Наредбата за държавните имоти, с която е наредил продажбата на този имот на ищците, като за него е платена и продажната цена от купувачите в срок на 29.04.1992г. с квитанция № 683/29.04.1992 година, бил е подготвен и проекто-договор, но така и не се е стигнало до сключването на договор за покупко-продажба.

Ищците се позовават на разпоредбата на §144 от ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ, обн. ДВ бр.16 от 2010г., която според тях създавала задължение за министъра на отбраната в 6 – месечен срок да завърши всички незавършени производства по продажба/замяна на жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на МО, като се твърди, че по отношение на ищците това задължение не е изпълнено.

Ответникът – Министърът на отбраната чрез своя процесуален представител оспорва допустимостта на жалбата, наречена „искова молба“ от ищците, тъй като според него се оспорва мълчалив отказ на министъра на отбраната да им продаде процесното жилище, срокът за обжалването на който е изтекъл. Ответникът не оспорва фактическите твърдения в исковата молба, но поддържа ,че към 1992г. ищците не са се явили да подпишат договора за продажба, поради което той не е подписан. Сочи се, че след приемането на Закона за държавната собственост през 1996 година продажбата на жилища от жилищния фонд на МО се е извършвало по ред, определен от МС, като от приемането на закона до настоящия момент е имало различни действащи наредби, уреждащи реда и условията за продажба на жилища, но със ЗОВСРБ е променена уредбата и съгласно чл.319, ал. 2 от него, министърът на отбраната може да продава само жилища, ателиета и гаражи от фонда на МО, които се намират в населени места с отпаднала необходимост за МО, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната по ред, определен от МС. Въз основа на законовата разпоредба е издадена Наредба за продажба на жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на МО, които се намират в населени места, в които структури на МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия. Посочено е, че жилищата в [населено място] не се продават по този ред. Ответникът е посочил, че към настоящия момент не съществува задължение, произтичащо от нормативен акт, за извършване на определено фактическо действие по продажба на имоти от фонда на МО. Прави се възражение също така, че договорът за продажба не е фактическо, а правно действие с гражданско-правен характер. Твърди се, че ищците са получили откази по техни заявления за предоставяне на договор за покупко-продажба, както и че са водили неуспешно гражданско дело за обявяване за окончателен на договора за покупко-продажба.

Върховният административен съд в настоящия тричленен съдебен състав преценява производството като допустимо, тъй като е образувано по сезиране от лица, които имат правен интерес от оспорването на твърдяното бездействие на министъра на отбраната. Съгласно изричната разпоредба на чл.257 АПК оспорването е безсрочно. По основателността на оспорването, съдът приема следното:

Страните не спорят по фактическите твърдения в исковата молба. Те се установяват и от документите, съдържащи се в преписката, приета по делото. Видно от заповед за настаняване № 710/06.09.1985г. е, че серж. В. Георгиев със семейството му, състоящо се от 2 членове е настанен във военно-фондовото жилище в [жк], [жилищен адрес] състоящ се от една стая, сам.кухня, сам.баня , сам.мазе.

С молба вх.№ 863/23.05. (годината е нечетлива) до началника на ГЖЧ, В. Георгиев е поискал да му бъде продаден стопанисвания и управляван от Военно-жилищния фонд имот, находящ се в [жк] №[номер], [жилищен адрес]. Върху молбата има резолюция „Да“ с дата 29.05.1992г. и подпис.

Със заповед № 429/01.06.1992г. на осн. чл.9а, ал.1, т.2 от Указа за създаване на жилищен фонд към Министерство на народната отбрана и съгласно чл.13 от Закона за собствеността и чл.120 от Наредбата за държавните имоти, е заповядано държавният ( ведомствен на МНО) недвижим имот, находящ се в [населено място], [жк] [номер], [жилищен адрес] със застроена площ от 46,25 кв.м., при граници – от север ап.5, от юг-ап.7, от изток – тр.площ, от запад – стълбище, от горе –ап.10, отдолу –ап.2, избено помещение №6, застроено на 3,61 кв.м., при граници- от север- ап.5, от юг-ап.7, от изток- коридор, от запад – тр.площ, заедно с припадащите се 2,3075% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, да се продаде на В. Георгиев и Л. Георгиева за сумата от 10270 лв. и 1% режийни разноски 102,70 лева.

Страните не спорят по обстоятелството, че сумите по заповедта са внесени . В този смисъл е налице изявление на процесуалния представител на ответника в становището му по жалбата, постъпило на 16.05.2018г. по делото. В това становище, изрично е заявено „Кандидат-купувачът е внесъл сумите, определени по посочената заповед, на 29.04.1992г.“ По делото са приети ксерокопия, заверени за верността им с оригинала на два броя уведомителни писма на ДСК №2113 и двете от 29.04.92г., едното от които за сумата от 10325лв., а другото за сумата от 23 лева. Съдържанието на документите е крайно нечетливо, но макар и трудно се разчита, че срещу вносител е записано името В. Георгиев.

В преписката се намира Договор за продажба на недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти с дата -03.06.1992г., в който е посочено, че е изготвен въз основа на заповед № 429/01.06.1992г. Договорът е неподписан.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът преценява, че е налице хипотезата на §144 от ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ. Посочената разпоредба гласи :

" Незавършилите към датата на влизане в сила на този закон производства по продажба/замяна на жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, за които има издадена заповед на министъра на отбраната за продажба/замяна, включително от военнослужещи и цивилни служители, чиито правоотношения с Министерството на отбраната са прекратени, се приключват в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон по цени, при условия и по ред, определени в съответствие с нормативната уредба, действала по време на издаване на заповедта."

В конкретния случай се установи, че жилището е от фонда на МО, за него има издадена заповед за продажбата му и жалбоподателят –В. Георгиев е бил на служба в системата на МНО ( служебна бележка изх.№390/21.03.1991г., издадена от командващ поделение 46010-С., лист 11 от делото пред АССГ).

Настоящият съдебен състав на ВАС напълно споделя съображенията на 5-членния съдебен състав, постановил определение № 13507 от 21.10.2011г. по адм.д.№10645/11 г., а именно, че с разпоредбата на § 144 от ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ, имаща императивен характер, е въведено задължение именно за административния орган в 6-месечен срок от влизане на закона в сила за довършване на производствата по замяна/продажба на ведомствени жилища, както и че изтичането на 6-месечният срок не води до невъзможност от страна на заинтересованите лица да търсят защита срещу бездействието на административния орган, тъй като с приемането на тази разпоредба се цели именно гарантиране защитата на техните права. Напълно се споделя и съображението, че срокът е установен в полза на лицата и администрацията не може да черпи права от собственото си виновно поведение за неспазване на този срок.

Не може да се сподели възражението на ответника, че в конкретния случай не става дума за фактически, а за правни действия. Това не е така, тъй като, както е посочено в горецитираното определение на 5-членния състав на ВАС, по силата на законовата разпоредба (§ 144 от ПЗР на ЗОВС) на министъра на отбраната, е вменено задължение, да довърши процедурата по продажба/замяна на жилищата, за които вече е издадена заповед за продажбата им. За административния орган се е породило задължението да придвижи и приключи цялостния процес по продажбата на жилището, като извърши съвкупност от фактически и правни действия, за да бъде завършено започналото, но неприключило производство. Административното производство в случая е завършило с издаване на заповедта за продажба и определяне на цената на имота. Изпълнени са и някои от елементите на гражданскоправната сделка, след като е постигнато съгласие и от двете страни по отношение на покупко-продажбата за съответния имот, както и договореност по отношение на цената, която се установи, че е била и платена от купувачите, на собственика на имота. Представени са били и останалите изискуеми документи, необходими за осъществяване на продажбата. Формално не е бил положен само подписът под договора за продажба. Императивната разпоредба на нормата на § 144 от ПЗР на ЗИД е приложима именно към случаи като настоящия, задължаваща органа да приключи производството, като сделката бъде финализирана с краен акт по продажбата по ред, цени и при условия, определени в съответствие с нормативната уредба, действала по време на издаването на заповедта. От съдържанието на разпоредбата на §144 от ПЗР на ЗОВС ясно се разкрива целта на законодателя - приключване на сделката с краен акт по подписването на договора.

Не се споделя възражението на ответника, че довършването на продажбата не било възможно с оглед разпоредбата на чл.319, ал.2 от ЗОВСРБ. Посочената разпоредба гласи:

(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) Министърът на отбраната може да продава жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, които се намират в населени места, в които няма структури на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия, при условия и по ред, определени в акт на Министерския съвет.

Разпоредбата е в цитираната редакция след изменението й направено със ЗИД на ЗОВСРБ, обн., ДВ, бр.16 от 26.02.2010г. Със същия ЗИД на ЗОВСРБ е приет и §144 от ПЗР на този закон. С оглед на това и предвид систематичното място на двете разпоредби, тази на чл.319, ал.2 и тази на § 144 в ЗИД на ЗОВСРБ, обн., ДВ, бр.16 от 26.02.2010г. следва изводът, че чл.319, ал.2 ЗОВСРБ действа занапред и е приложим спрямо жилищата, ателиетата и гаражите от жилищния фонд на МО, за които тепърва ще се преценява възможността за продажбата им и предпоставките за това, но не и за такива жилища от фонда на МО, за които вече има издадени заповеди за продажбата им, но производствата по продажбите им не са финализирани. Разпоредбата на чл.319, ал.2 ЗОВСРБ не е приложима за конкретния случай, поради което неоснователно е позоваването на ответника на нея, обосновавайки довода си, че към настоящия момент нямало нормативен акт, който да задължавал министъра на отбраната, да извърши продажба на жилища по вече издадени заповеди за това.

Неоснователно е позоваването от ответника и на влязло в сила съдебно решение от 06.04.2015г., постановено от СГС по гр.д.№15191/2012г., с което е отхвърлен предявения от В. Георгиев срещу Министерството на отбраната на Република България, иск с пр. осн. чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения предварителен договор за продажба на недвижим имот – въпросното жилище от фонда на МО. Посоченото съдебно решение не е пречка според настоящия съдебен състав на ВАС, за министъра на отбраната да изпълни задължението си, произтичащо от разпоредбата на §144 от ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ, обн., ДВ, бр.16 от 26.02.2010г., тъй като на първо място не засяга по никакъв начин фактическия състав на посочената разпоредба, а от друга страна, искът е отхвърлен поради уважено възражение на ответника за изтекъл давностен срок за упражняване на правото. Съдът не е преценявал по същество наличието или не, на предпоставките за уважаване на иска, поради което по този въпрос не е формирана сила на присъдено нещо.

Неоснователно е възражението на процесуалният представител на ответника, че последният не е бездействал, тъй като с писмо изх.№ 7508/08.06.2017г., адресирано до В. Георгиев е отговорено на молби на това лице и съпругата му, като изрично им е отказано издаването на документ за собственост за въпросния недвижим имот. Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция, това писмо е доказателство, че ответникът е отказал да изпълни задължението си, произтичащо от приложимата към случая разпоредба - §144 от ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ, обн., ДВ, бр.16 от 26.02.2010г.

Обстоятелството, че спрямо ищеца е налице влязла в сила заповед за изземване на жилището по реда на чл.80а от ЗДС, чиято законосъобразност е потвърдена и от съда, тъй като е била предмет на контрол пред ВАС, е ирелевантно към настоящия случай, според настоящия съдебен състав. Това е така, тъй като със съдебното решение, касаещо заповедта за изваждане, е преценяван въпроса - налице ли е или не, към датата на заповедта, правно основание за жалбоподателят да държи и обитава жилището. В това решение, вкл. и в решението на 5-членния съдебен състав, с което е потвърдено решението на тричленния съдебен състав, не е обсъждан въпросът за наличието или не на предпоставките на §144 от ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ, обн., ДВ, бр.16 от 26.02.2010г.

По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява иска на ищците като основателен, поради което следва да бъде уважен и на осн. чл.257 АПК ответникът бъде осъден да довърши процедурата по продажбата на жилището от фонда на МО, разрешена със заповед № 429/01.06.1992 година. С оглед съдебната практика( решение № 14130/12.11.2012г., постановено от ВАС, 5-членен състав по адм.д.№ 11037), съдът счита, че разумният срок, който следва да се определи за това е 3 месеца от влизане в сила на настоящото решение.

По тези съображения и на осн. чл.257, ал.1 и ал.2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав

ОСЪЖДА министъра на отбраната в три месечен срок от влизане в сила на настоящото решение, да довърши, на осн. § 144 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, обн. в ДВ.,бр.16 от 2010г., продажбата на жилището от фонда на Министерство на отбраната, намиращо се на адрес - [населено място],[жк], [жилищен адрес] [номер]ет., вх.[номер], и индивидуализирано съобразно описанието му в заповед №429/01.06.1992г., както следва - със застроена площ от 46,25 кв.м., при граници – от север ап.5, от юг-ап.7, от изток – тр.площ, от запад – стълбище, от горе –ап.10, отдолу –ап.2, избено помещение №6, застроено на 3,61 кв.м., при граници- от север- ап.5, от юг-ап.7, от изток- коридор, от запад – тр.площ, заедно с припадащите се 2,3075% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

Решението подлежи на обжалване пред петчленен съдебен състав на Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.