Върховният административен съд в настоящия съдебен състав не е съгласен с приетото от АССГ. Счита, че компетентен да се произнесе по жалбата като първа съдебна инстанция е АССГ, поради което следва да повдигне препирня за подсъдност. Съображенията на настоящия съдебен състав са следните: бездействието по чл.257 не е индивидуален административен акт, но реда за оспорването му е като този за индивидуалните административни актове. Разпоредбата на чл.132, ал.2, т.2 АПК е израз на конституционната разпоредба в чл.125, ал.2 от Конституцията на Република България, която гласи „Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. Под израза „актовете на Министерския съвет и на министрите“ следва да се разбират актове, които конституцията сочи в чл.114 и чл.115, че са от компетентността на тези органи. Бездействие на министър по чл.257 АПК не е измежду изброяването. Бездействие на министъра по чл.257 АПК не може да се приеме, че е измежду „други актове, посочени в закона“, тъй като то не е изрично посочено в разпоредбата на чл.132, ал.2, т.2 АПК. По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че под термина "актовете", употребен в чл.132, ал.2, т.2 АПК следва да се възприемат актовете, изброени в чл. 114 и чл.115 от Конституцията на Република България.

Компетентен да разгледа конкретното оспорване на бездействието по чл.257 АПК на министъра на отбраната, което не е акт по чл.115 от Конституцията е АССГ.

Воден от горното и на осн. чл.135, ал.1, ал.3 и ал.5 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав