Образувано е по протест на Върховна административна прокуратура и жалба на [ЮЛ], жалба на Община Каварна, жалба на [фирма], жалба на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], жалба на [фирма], жалба на [фирма], жалба на [фирма], жалба на [ЮЛ], жалба на [фирма], жалба на Й. И. П. и Д. И. Д. и жалба на С. Т. С., подадени срещу Заповед № РД-526/ 21.07.2017 г. на Министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 19, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие с цел съхраняване, превантивна защита и предотвратяване на опасността от увреждане и/ или унищожаване на част от територията на защитена зона BG0000573 „Комплекс Калиакра“, определена по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 ЗБР за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, включена в одобрения с Решение № 802 от 2007 г. на Министерския съвет (ДВ, бр. 107 от 2007 г.) списък от защитени зони по чл. 10, ал. 4 ЗБР, изменен с решения на Министерския съвет № 660 от 2013 г. (ДВ, бр. 97 от 2013 г.) и № 223 от 2014 г. (ДВ, бр. 37 от 2014г.), са наложени забрани за дейности, подробно описани в точки 1 и 2 на административния акт.

По делото е постъпила и молба за присъединяване от 25.10 2017г. на [фирма].

В жалбата на Й. И. П. и Д. И. Д. срещу Заповед № РД-526/ 21.07.2017 г. на Министъра на околната среда и водите е направено искане за спиране нейното изпълнение. Същото искане за спиране с идентичен мотив е релевирано в жалбата на С. Т. С..

За да се произнесе по така направеното искане за спиране на административния акт, съдът съобрази следното:

Със заповедта на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл. 19, ал. 1 от ЗБР, чието спиране се иска, е наложена принудителна административна мярка с превантивен характер, поради което същата подлежи на незабавно изпълнение, а на основание чл. 19, ал. 2 от ЗБР обжалването й не спира изпълнението. В жалбата си срещу тази заповед Й. И. П. и Д. И. Д., както и С. Т. С. мотивират искането за спиране, тъй като е „налице голям кръг от засегнати физически и юридически лица, собственици на имоти, които не могат да извършват строителство в собствените си имоти в [населено място], [община] и до [населено място], [община]“.

Настоящият състав на Върховен административен съд, след като прецени съдържанието на административния акт, спиране на чието изпълнение се иска, както и развитите в жалбата доводи, намира, че искането е НЕОСНОВАТЕЛНО, по следните причини:

Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 19, ал.1 от ЗБР, преди обнародване на решението на МС за включване на зоната в списъка по чл. 10, ал.2 от ЗБР, в хода на административното производство по промяна на защитените зони. Тази заповед има временен характер, като се налага до издаване на заповед на министъра на околната среда и водите по чл. 12, ал. 6 ЗБР за обявяване на защитената зона BG0000573 „Комплекс Калиакра“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, но за не повече от две години, т.е. до настъпване на едно от двете прекратителни условия.

Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗБР ограничаването или забраната да се извършват отделни дейности в териториите, които са в процедура по включване в списъка по чл. 10, ал. 2 от ЗБР като защитени зони, се извършва тогава, когато съществува опасност от увреждане на тези територии. Сама по себе си заповедта по чл. 19, ал.1 от ЗБР представлява принудителна административна мярка с превантивен характер, целта на издаването на която е предотвратяване настъпването на вредни последици от действия на физическите или юридическите лица в териториите, находящи се в процедура по включване в защитени зони. В случая с обжалваната заповед в част от територията в рамките на защитена зона BG0000573 „Комплекс Калиакра“ са наложени забрани за дейности, подробно описани в точки 1 и 2 на административния акт.

Съобразно чл. 19, ал. 2 от ЗБР обжалването на заповедта по чл. 19, ал.1 от същия закон не спира нейното изпълнение. Съгласно чл. 166, ал.2 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административния акт, което в случая се осъществява по силата на закона, може да бъде спряно само, когато то би причинило на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съобразно чл.166, ал.4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Цитираните норми предвиждат, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия, при всяко положение на делото, ако то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда.

За да е основателно искането за спиране, е необходимо посочените вреди да са доказани или да е налице доказана действителна (а не хипотетична) вероятност от настъпването на такива, които са в пряка връзка и произтичат от действието на оспорения административен акт. Характерът и размерът на евентуалните вреди, причинени от действието на оспорения акт, подлежат на доказване от оспорващия.

Освен това в производството по чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК съдът следва да извърши преценка относно баланса между обществения интерес, преценен като значим при наличието на допуснато по закон предварително изпълнение, и наличието на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия от изпълнението на акта.

В случая, с оглед направеното в двете жалби искане за спиране следва да се посочи, че липсват конкретни твърдения, данни и доказателства за това, че е налице вероятност от настъпване на значителни и трудно поправими вреди. Посочването в двете жалби на „засегнати физически и юридически лица, собственици на имоти, които не могат да извършват строителство“ е общо и хипотетично, без да сочи определена вреда за молителите. Не е визирана конкретна вреда, а се презумира общ интерес и неговата хипотетична увреда, което не може да обоснове основателност на искането. В постоянната си практика ВАС не веднъж е приемал, че засягането на икономически интерес, само поради своя характер не може да се възприеме като трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал.2 от АПК.

С оглед характеристичните особености на административния акт- ПАМ с условен срок на действие, издаден с цел „превантивна защита и предотвратяване на опасността от увреждане и/ или унищожаване на част от територията на защитена зона“, несъмнено се изисква пораждането на неговото действие незабавно. В конкретния случай вреда би произтекла именно от липсата на забрана за извършването на дейностите, подробно описани в точки 1 и 2 на административния акт.

На следващо място следва да се отбележи, че превантивният характер на заповедта по чл. 19, ал.1 от ЗБР, която е предмет на съдебен контрол в настоящото производство, съпоставена с характера на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, налага съпоставка на ценностите, които се защитават в единия и в другия случай.

Според чл.5 от ЗБР защитените зони имат предназначение да опазят или възстановят благоприятното състояние на включените в тях природни местообитания, както и на видовете в техния естествен район на разпространение. Като се имат предвид от една страна защитените с нормите на ЗБР ценности и целите, които се преследват с обявяването на тази територия за защитена зона, съпоставимо с евентуалните, негативни икономически последици за жалбоподателите, съдът намира, че интересът на физическите лица, подали искането за спиране не е противопоставим на обществения интерес, защитен от закона, на който следва да се даде приоритет. Непоправима или трудно поправима вреда би произтекла именно от извършването на дейностите, чието спиране е постановено с оспорения административен акт.

Настоящият съдебен състав приема, че за оспорващите, подали процесните искания за спиране не е налице значителна или трудно поправима вреда, която да произтича от изпълнението на оспорения индивидуален административен акт.

Предвид изложеното, искането за спиране на допуснатото по силата на нормата на чл. 19, ал.2 от ЗБР предварително изпълнение на заповедта по чл. 19, ал.1 от ЗБР следва да се отхвърли като неоснователно.

Водим от горното, Върховният административен съд

ОТХВЪРЛЯ искането, обективирано в жалбата на Й. И. П. и Д. И. Д., както и в жалбата на С. Т. С. за спиране на допуснатото по силата на чл. 19, ал.2 от Закона за биологичното разнообразие изпълнение на Заповед № РД-526/ 21.07.2017 г. на Министъра на околната среда и водите.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.